Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
София, 25.05. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април двехиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


при участието на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1203/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. П. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат В. Л. против въззивно решение на Врачански окръжен съд № 297/6.07.2010 г. по гр. д. № 847/2008 г., с което е оставено в сила решение на РС-Враца № 112/20.10.2008 г. по гр. д. № 936/2007 г., с което е отхвърлен предявения от П. П. Г. против П. М. Ц. иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени при битов скандал между страните на 29.02.2004 г. и последвало травматично увреждане на ищцата от страна на ответника, а именно: счупване на главичката на десен малък пищял за сумата 5 000 лв. със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане и разноски по делото.
Поддържа се в писмена защита от адвокат В. Л., че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да се отмени и постанови решение по същество с уважаване на иска в пълен размер със законни последици или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Приложен е списък на разноските по делото.
За ответника по касация П. М. Ц. е подадено писмено възражение от адвокат М. Д. с мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 1071/2.11.2010 г., постановено от Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно: в резултат на противоправното поведение на ответника причинена ли е на ищцата вреда, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос: задължен ли е съдът да обсъди и да прецени заключението на съдебно-медицинската експертиза заедно и във връзка с всички останали събрани по делото доказателства.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение. Приел е за установено, че между страните по делото е възникнал битов скандал, при който те са се карали и обиждали и ответникът е бутнал ищцата и че е налице първата предпоставка на отговорността по чл. 45 ЗЗД, тъй като поведението на ответника е виновно и противоправно. Приел е и че всички съдебно-медицински експертизи, приети по делото без последната са категорични, че от наличната медицинска документация, вкл. рентгенови снимки не се констатират никакви травматични увреждания /стари или пресни счупвания/ на главичката на малък пищял на дясна подбедреница на ищцата, а са налице безспорни данни за наличие на дегенеративно болестно заболяване на дясната й колянна става-гонартроза с голяма давност, което заболяване е причина за проведената през м. май 2004 г. оперативна интервенция. По тези съображения съдът е счел, че не е налице втората предпоставка на чл. 45 ЗЗД, като е приел за недоказано по делото твърдението на ищцата, че в резултат на поведението на ответника е получила увреждане, в резултат на което да е претърпяла претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Относно заключението на последната приета по делото тройна съдебно-медицинска експертиза съдът е посочил, че е уклончиво, неконкретно и е характеризирано чрез израза - „манипулативен подход”.
Решението е неправилно.
Постановено е при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Изводът на въззивния съд за липса на причинено на ищцата увреждане в резултат на противоправно поведение на ответника по време на битов междусъседски скандал на 29.02.2004 г. е в противоречие със събрани по делото писмени доказателства и заключение тройна съдебно-медицинска експертиза.
Внимателният анализ на доказателствата по делото дава основание да се приеме за установено твърдението на ищцата, че в резултат на противоправно поведение на ответника по време на процесния битов скандал е получила увреждане „счупване на главичката на малкия пищял на десния й крак”. В подкрепа на този извод са писмени и гласни доказателства по делото, игнорирани от въззивния съд: констатации в амбулаторен лист за извършен преглед от специалист ортопед-травматолог, рентгенография с налично разчитане на извършения преглед от специалист-рентгенолог и съдебно-медицинско заключение на съдебен лекар д-р Ф. Т. под № 51/2.03.2004 г.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че не е доказано увреждане на ищцата. Изводът на съда е направен при игнориране заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, прието в с. з. на 23.04.2010 г., квалифицирано от въззивния съд като „манипулативно”.
Във връзка с изготвяне на заключението вещите лица –лекари д-р Х. С. Г., д-р Т. М. Т. и д-р Е. Б. С. /и тримата специалисти със специалност „ортопед-травматолог”/ са се запознали с медицинска документация, извършили са личен преглед на пострадалата и са приели, че ищцата е имала счупване на главата на дясната фибула, което увреждане би могло тя да е получила в резултат от нанесена травма при битовия скандал на 29.02.2004 г. Според данните в експертизата главата на дясната фибула на колянната става участва в стабилността на колянната става и фрактурите й са свързани с нарушаване стабилността на колянната става и възникване на ставен дисбаланс, който е показан за оперативно лечение. Ищцата е приета за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология на 10.05.2004 г. с клинична диагноза: „гонартрозис декстра”. В съдебно заседание д-р Г. е допълнил заключението, че ищцата е преживяла болки, които тя продължава да изпитва и досега, тъй като след извършената операция не е налице рентгенологичен прогрес, т. е. състоянието й и след извършената операция не е подобрено и тя не е стабилна. Заключението на вещите лица е прието в с. з. на 23.04.2010 г. от съда без оспорване от страните.
Съдът не е преценил показанията на д-р Е. М.-личен лекар на ищцата, установил състоянието й непосредствено след инцидента с извършен преглед на 1.03.2004 г.; обясненията на д-р А. Г., установил в с. з. на 6.10.2008 г. твърдяното от ищцата увреждане с диагноза: счупване на латералния кондил на коляното. Не е преценено заключението на съдебно-медицинска експертиза № 97/17.03.2006 г. /стр. 47-48/, приета по дознание № 1339/04 г. по описа на РПУ, [населено място], приложено по н. а. х. д. № 811/06 г., преобразувано от н. а. х. д. № 1772/06 г. по описа на Врачански районен съд. Игнорирано е заключението на съдебния лекар д-р Ф. Т., както и наличието на рентгенова снимка с разчетена от специалист-рентгенолог диагноза „счупване на главичката на десен малък пищял” и поставената гипсова имобилизация на десния долен крайник. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отказал да допусне до разпит в качеството на свидетел д-р К., лекуващ лекар на ищцата при лечението й в Клиниката по ортопедия и травматология при ВМИ-П..
С оглед на изложеното относно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника при битовия скандал и причиненото на ищцата увреждане, както и относно преценката на съда на приети по делото съдебно-медицински експертизи във връзка с всички останали събрани по делото доказателства съдът се е произнесъл в противоречие със материалния и процесуален закон.
Решението следва да се касира и Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като уважи предявения иск, който е основателен и доказан, ведно със законна лихва от датата на увреждането и разноски по делото за всички инстанции.
Установено е, че на 29.02.2004 г. страните по делото са участвали в битов скандал с кавга и обиди между съседи, по време на който скандал ответникът е бутнал ищцата, в резултат на което тя е получила травматично увреждане, а именно: „счупване на главичката на малкия пищял на дясна подбедреница”, с последваща гипсова имобилизация и оперативна интервенция. В причинно-следствена връзка с причиненото й от ответника увреждане ищцата е претърпяла болки и страдания. Доказани са по делото елементите от фактическия състав на отговорността на ответника за непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД.
Съдът взе предвид и че с постановление на прокурор при ВРП от 31.10.2006 г. е прието за установено, че с поведението си П. М. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 133, ал. 1 НК, като по непредпазливост е причинил на П. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване главичката на десен малък пищял, което увреждане е причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник за повече от един месец, като на основание чл. 375 НПК производството е внесено за разглеждане от съда. С протоколно определение на В., V-ти нак. състав от 27.03.2007 г. производството по образуваното н.а.х.д. № 1772/2006 г. е прекратено, поради изтичане на абсолютна давност от датата на извършване на престъплението и на основание чл. 289, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НПК.
Като взе предвид всички относими към определянето на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД /вид, характер и тежест на полученото от ищцата увреждане, възрастта на пострадалата-била е 67-годишна към датата на увреждането, претърпените от нея болки и страдания в момента на нанасяне на травмата и в целия процес на възстановяване, гипсова имобилизация, оперативна интервенция, остатъчни явления с болки и липса на стабилност съдът определи ответникът да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер на сумата 5 000.00 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.02.2004 г. до окончателното й изплащане и направени по делото разноски в размер на сумата 540.00 лв. съгласно представен списък.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ГПК вр. чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Врачански окръжен съд № 297/6.07.2010 г., постановено по гр. д. № 847/2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД П. М. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. № 1 да заплати на П. П. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 3 обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 29.02.2004 г. в размер на 5 000.00 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 29.02.2004 г. до окончателното й изплащане, както и 540.00 лв. за направените по делото разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: