О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ключови фрази
извлечение от счетоводни книги * договор за потребителски кредит

№ 697

София 19.11.2009 год.

Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.11.2009 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ

ч. т. дело № 618/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.

“О” АД гр. С., ул. “. № 5, е подала частна касационна жалба против определение № 173/08.04.2009 год. по ч. гр. д. № 210/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 497/10.03.2009 год. по ч. гр. д. № 170/2009 год. на Тетевенския районен съд, с което се отхвърля молбата на “О” АД гр. С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, срещу П. В. Д. от село З., Община Я., Област Ловеч, за сумата 2692,95 лв. – главница, 148,93 лв. договорна лихва, 4,05 лв. наказателна лихва, и за направените по делото разноски.

В частната касационна жалба се излагат съображения, че въззивното определение подлежи на касационно обжалване, а по същество то е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приел, че представеният документ за установяване на търсеното вземане – извлечение от счетоводната книга на банката, не представлявало извлечение от счетоводни регистри, в които са отразени настъпилите в хронологичен ред обстоятелства. Извлечението от счетоводната книга на банката съдържало достатъчна информация за кой клиент на банката се отнася, по кой договор, за дължимия от клиента размер на сумата –главница, договорна лихва, наказателна лихва, което налагало извод за наличие на редовно изготвен документ посочен в чл. 417 ГПК. Колкото до това, че разпечатката представена пред въззивния съд е на латински език, жалбоподателят пояснява, че счетоводната система на банката е електронен продукт на латински език, но извлечението от счетоводната книга на банката, което е представено пред първоинстанционния съд е на български език и отразява ясно и разбираемо какъв е размерът на задължението по видове и периоди.

Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в този смисъл се представят копие от определение № 118/24.02.2009 год. по ч. т. дело № 25/2009 год. на ВКС ІІ т. о. и определение № 264/07.05.2009 год. по ч. т. дело № 210/2009 год. на ВКС І т. о. и

Ответникът по частната касационна жалба - П. В. Д. от село З., Община Я., Област Ловеч, ул. “. № 6, ет. 2, ап. 5, не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.

ВКС, състав на ІІ т. о. приема следното:

По допустимостта на касационното обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. І ГПК, приложима с оглед препращането на чл. 274, ал. ІІІ ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. І, т. 1 - т. 3 от ГПК изисквания - въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По допускане на касационно обжалване на въззивното определение

ВКС ІІ т. о. приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК - въззивното определение е постановено в противоречие с представените от касатора съдебни актове - определение № 118/24.02.2009 год. по ч. т. дело № 25/2009 год. на ВКС ІІ т. о. и определение № 264/07.05.2009 год. по ч. т. дело № 210/2009 год. на ВКС І т. о., поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.

По основателността на частната касационна жалба

Частната касационна жалба е основателна.

Ловешкият окръжен съд е приел, че представеният от “ОББ” АД –София документ за установяване на търсеното вземане, е нередовен. Представените към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист документи – договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.12.2005 год. в размер на 5000 лева, сключен между “О” АД гр. С. и П. В. Д., и извлечение от счетоводните книги, били според ОС гр. Л. сред изброените в чл. 417 т. 2 ГПК, във вр. с чл. 60 ал. ІІ ЗКИ, съдържали изискуемите се реквизити, и били редовни от външна страна. Същевременно въззивният съд приема, че извлечението от счетоводната сметка на длъжника не представлявало извлечение от счетоводните регистри, в които са отразени настъпилите в хронологичен ред обстоятелства, а колкото до представеното с въззивната частна жалба извлечение от счетоводната сметка на длъжника, същата не била написана на официалния език в Република България, а на латински език.

Въззивното определение е неправилно.

Длъжникът не е притежавал счетоводна сметка в банката – той е кредитополучател по силата на договора от 19.12.2005 год. за предоставяне на потребителски кредит, а доколкото чл. 417 ГПК т. 2, има предвид “извлечение от счетоводните книги”, в случая те са на банката, а не длъжника. В процесния случай заявителят е искал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника П. В. Д., а като документ от който прозтича вземането му е посочено извлечение от счетоводните книги на “ОББ” АД гр. С. към 05.03.2009 – това е документ който е посочен в чл. 417 т. 2 от ГПК.

Доколкото извлечението от счетоводните книги на заявителя съдържа информация за кой клиент на банката се отнася (в случая е посочен като длъжник П. В. Д., с единен граждански номер, и с точен и пълен адрес), по кой договор за банков кредит се отнася (посочен е кредитния договор с дата 19.12.2005 год.), за дължимия от клиента размер на сумата (посочена е сумата 2 692,95 лв. – главница, 148,93 лв. договорна лихва за времето от 05.10.2008 год. до 05.03.2009 год., 4,05 лв. наказателна лихва за времето от 05.10.2008 год. до 05.03.2009 год.), ВКС ІІ т. о. счита, че това извлечение от счетоводните книги, ведно с приложения към него кредитен договор, обуславят извод за наличие на редовно изготвен документ посочен в чл. 417 ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Тъй като предмет на заповедния иск следва да бъде изискуемо вземане - вж. чл. 418 ал. ІІІ ГПК, а това означава, че падежът трябва да е настъпил преди подаване на заявлението в съда /заповедното производство не е исково и за него не важи чл. 235 ал. ІІІ ГПК/, в процесния случай изискуемостта се налага от съдържанието на чл. 16 ал. ІІ от договора за потребителски кредит, с който е предвидена предсрочна изискуемост на целия ползван кредит при неплащане на която и да е погасителна вноска.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че като е приел, че няма основание да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е постановил нправилно определение, което следва да се отмени.

Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 173/08.04.2009 год. по ч. гр. д. № 210/2009 год. на Ловешкия окръжен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 173/08.04.2009 год. по ч. гр. д. № 210/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, и вместо него, постановява друго, с което:

ОСЪЖДА П. В. Д. от село З., Община Я., Област Ловеч, ул. “. № 6, ет. 2, ап. 5, да заплати на “О” АД гр. С., ул. “. № 5, сумата 2 692,95 лв., представляваща част от незаплатен потребителски кредит по договор от 19.12.2005 год., законна лихва върху нея считано от 06.03.2009 год. до окончателното й плащане, 148,93 лв. договорна лихва за времето от 05.10.2008 год. до 05.03.2009 год., 4,05 лв. наказателна лихва за времето от 05.10.2008 год. до 05.03.2009 год., 270,46 лв. адвокатски хонорар, и 61,92 лв. деловодни разноски.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд град Т. който да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :