О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е                                                                           № 243                                       София  12.05.2010 година                                                     В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                             ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                        ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 243 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. С. К. от гр. Г.,област Плевен,чрез процесуалния си представител-адвокат Ф. против въззивно определение № 68 от 22.01.2010г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 347 от 7.09.2009г.,постановено по гр.д. № 247/2008г. на Никополски районен съд, което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение по предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху недвижим имот, собственост на Т. П. Н. ,находящ се в гр. Г., представляващ УПИ * в кв.108,с площ от 950 кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда,две стопански постройки и навес и е потвърдено определение № 349 от 7.09.2009г.,постановено по гр.д. № 247/2008г. на Никополски районен съд, което е частично прекратено производството по делото досежно предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД поради недопустимост. Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставените въпроси за преюдициалността на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД по отношение на този по чл.87 от ЗЗД и за необходимостта от допускане на обезпечение при положение,че предявената искова молба е вписана. Позовава се на четири казуални решения на ВКС/№422 от 20.03.2000г.на V г.о., № 653 от 8.07.2002г.на ІІ г.о., № 443 от 27.04.1998г.на ІІ г.о. и № 1* от 14.12.2000г.на ІVг.о./ Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното : С обжалваното определение-въззивният съд се е произнасъл по две частни жалби. Във връзка с първата е приел,че при предявени от ищцата два иска- по чл.87 ал.3 от ЗЗД срещу приобритателите/нейни син и снаха/ по сключен алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост срещу поето задължение за издръжка и гледане/по силата на н.а. № 64 от 15.04.2003г./ и по чл.135 от ЗЗД срещу настоящия собственик на същия имот /който е син на първите двама ответници и на когото те са прехвърлили собствеността по силата на извършена с н.а. № 82 от 11.11.2003г. продажба/- искът по чл.135 от ЗЗД е недопустим,като преждевременно предявен. Въззивният съд е счел,че качеството на ищцата на кредитор и съответно на първите двама ответници-на длъжници–ще възникне или не- в зависимост от изхода на спора по чл.87 от ЗЗД,поради което преди разрешаването му- не е допустимо разглеждането на иск по чл.135 от ЗЗД. Относно втората частна жалба,с която е оставена без уважение подадената молба за допускане на обезпечение по предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху процесния недвижим имот,въззивният съд е изложил мотиви за липса на данни за вероятна основателност на иска по чл.87 от ЗЗД и за липса на обезпечителна нужда пред вид вписването на исковата молба,което има оповестително-защитно действие. Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. Досежно жалбата срещу въззивното определение,с което е прието за правилно частичното прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД: Относно нея-поставения от жалбоподателя въпрос - за преюдициалността на този иск по отношение на предявения иск по чл.87 от ЗЗД - е от значение за изхода на делото, тъй като е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда. Касае се за въпрос,чието решаване изисква преценка,свързана с тълкуване на закона съобразно установените факти по делото и установяване на практика,съобразно актуалните обществено икономически отношения. Налице е хипотезата н чл.280 ал.1 т.3 от ГПК-поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което и в тази част следва да се допусне касационно разглеждане на тази частна жалба./За пълнота следва да се посочи,че представените от частния жалбоподател четири казуални решения на ВКС –не могат да обосноват основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като те не съставляват задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009г.на ОСГКТК на ВКС /. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Предявеният иск по чл.135 от ЗЗД не е недопустим. Той би бил такъв,ако за ищцата не съществуваше защитим правен интерес,а в случая това не е така. Настоящият съдебен състав не споделя нито извода на въззивния съд за това,че иска е преждевременно предявен,нито извода на районния съд,че ищцата няма качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД на поетите от първия ответник задължения за издръжка и гледане по н.а. № 64 от 15.04.2003г. Качеството на длъжник/съответно на кредитор/ възниква не от момента на съдебно признаване на вземането,а от момента на възникване на облигационната връзка. В случая- ищцата е получила качеството на кредитор по отношение на първия ответник още от момента на подписване на договора за прехвърляне на собствения й имот срещу задължение за издръжка и гледане с н.а. № 64 от 15.04.2003г. Това качество няма връзка с изпълнението или не на поетото задължение по сключения договор от страна на длъжника/което е предмет на установяване по висящия иск по чл.87 от ЗЗД/. Нещо повече,в хипотеза като настоящата-в която приобритателят по договора е прехвърлил собствеността на друго лице- за кредитора възниква правен интерес да бъдат обявени по реда на чл.135 от ЗЗД за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Като следва да се има пред вид,че всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението. Отделно – без иска по чл.135 от ЗЗД –при евентуално уважаване на иска по чл.87 от ЗЗД- правата на ищцата няма да са докрай защитени. Горното мотивира съда да отмени обжалваното определение/№ 349/ за частично прекратяване на производството по гр.д. № 247/08г.на НРС досежно предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и да върне делото за разглеждане по същество и произнасяне и по двата предявени иска/ по чл.87 ал.3 от ЗЗД и по чл.135 от ЗЗД/. Относно втората подадена частна жалба/срещу въззивно определение № 68 от 22.01.2010г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 347 от 7.09.2009г., постановено по гр.д. № 247/2008г. на Никополски районен съд/ - производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК,във връзка с чл.292 от ГПК. Това е така,защото по поставения въпрос, свързан с преценка на допустимостта на касационното обжалване на въззивно определение,с което се дава разрешение по молба за допускане на обезпечение- във ВКС е налице висящо дело № 1/2010г.на ОСГК и ТК за приемане на тълкувателно решение. Касае се до въпрос, който понастоящем е противоречиво решаван от ВКС и съгласно цитираната норма на чл.292 от ГПК - до произнасяне по посочено тълкувателно дело с решение на Общото събрание на ОСГК и ТК – е недопустимо постановяването по на други актове. Пред вид на факта,че двете частни жалби нямат връзка помежду си, тъй като същите са с различен предмет и като взе пред вид,че съвместното им движение ще затрудни значително изпълнението на постановеното от настоящи състав във връзка с образуваното исково производството/тъй като е необходимо да се изчака решението във връзка с обезпечителното производство/, настоящият съдебен състав намира,че следва двете частни жалби да бъдат разделени. Материалите по делото следва да бъдат върнати на Никополски районен съд за разглеждане и произнасяне по предявените искове по чл.87 ал.3 и чл.135 от ЗЗД. Във връзка със спряното производство по преценка допустимостта и основателността на частната жалба срещу определението,с което е оставена без уважение подадената молба за допускане на обезпечение по предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана – следва да бъде направено копие от исковата молба, определение № 347 от 7.09.09г.на Никополски районен съд/на лист 56/,определение № 68 от 22.01.2010г.на въззивния съд/стр.18/,частната жалба,изложението и настоящето определение,които да се окомплектоват като отделна преписка, по която съдът ще се произнесе след приемане на Тълкувателно решение №1/2010г. на ОСГК и ТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от С. С. К. от гр. Г.,област Плевен,със съдебен адрес: гр. Г. ул.”Вола” №5 А-адвокат Ф. против въззивно определение № 68 от 22.01.2010г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 349 от 7.09.2009г.,постановено по гр.д. № 247/2008г. на Никополски районен съд. ОТМЕНЯ определение № 68 от 22.01.2010г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 349 от 7.09.2009г.,постановено по гр.д. № 247/2008г. на Никополски районен съд И ВРЪЩА преписката на Никополски районен съд за разглеждане и произнасяне по предявените от С. С. К. искове по чл.87 ал.3 и чл.135 от ЗЗД. СПИРА производството по ч.гр.д. № 243/2010г.на ВКС в ЧАСТТА, досежно подадената частна жалба от С. С. К. от гр. Г.,област Плевен,със съдебен адрес: гр. Г. ул.”Вола” №5 А-адвокат Ф. против въззивно определение № 68 от 22.01.2010г.по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 347 от 7.09.2009г.,постановено по гр.д. № 247/2008г. на Никополски районен съд. ДА се направи копие от исковата молба, определение № 347 от 7.09.09г.на Никополски районен съд/на лист 56/,определение № 68 от 22.01.2010г.на въззивния съд/стр.18/,частната жалба,изложението и настоящето определение,които да се окомплектоват като отделна преписка, която ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне след приемане на Тълкувателно решение по т.д. №1/2010г. на ОСГК и ТК на ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.