2 Р Е Ш Е Н И Е № 300 София,23.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1366 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 335 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 1913/2009 г. ІV г.о. ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № VІ-72 от 12.10.2009 година по гр.д. № 272/2009 година на Бургаски окръжен съд, с което Т. С. П. от [населено място] е осъден да заплати на Б. С. П. от [населено място] сумата 3111,11 лева на основание чл.86 ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 258, ал. 2 ГПК и чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК относно предметния обхват на въззивната жалба при условията на ограничен въззив. По приложението на чл. 258, ал.2 ГПК и чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 258, ал.2 ГПК, жалба може да се подаде срещу цялото въззивно решение или срещу отделни негови части. При частично уважаване на иска или при обективно съединяване на искове, страната може да обжалва съобразно интереса си частта от решението, с която искът е отхвърлен или уважен до определен размер или в частта му по един от исковете. Коя част от първоинстанционното решение е предмет на въззивно обжалване се определя от съдържанието на въззивната жалба, в която съгласно чл. 260, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК, страната следва да посочи в какво се състои порочността на решението и какво е искането и. Когато въведените в жалбата оплаквания са за пороци на цялото първоинстанционно решение, а искането е за отмяна на решението в определена негова част, съдът следва да остави производството по жалбата без движение с указания до жалбоподателя да отстрани допуснатата в жалбата неяснота. Това правило обаче не се прилага в случаите, когато предметния обхват на обжалването следва от естеството на въведените оплаквания. Такъв е случаят, когато жалбоподателят моли за отмяна на решението в частта му по обусловения иск поради неправилна квалификация на спорното право по обуславящия иск. Макар и изрично да е поискана отмяна на решението в частта му по обусловения, жалбата е насочена и срещу решението в частта му по обуславащия иск, поради което поддържа висящността на спора и в тази му част като предмет на въззивното производство е правилността на първоинстанционното решение по двата иска. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Т. С. П. от [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, тъй като във въззивната жалба са въведени изрични оплаквания за неправилна квалификация на спорното право по обуславащия иск с предмет главницата на задължението. Ответницата по касационната жалба Б. С. П. я оспорва като неоснователна. По основателността на касационните оплаквания, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство по гр.д. № 3649/2008 г. на Бургаски районен съд са въведени твърдения, че ответникът, в качеството си на пълномощник на ищцата е получил суми, постъпили по изпълнително дело, които не и е отчел. Претендира се ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата получената за нейна сметка сума, както и да и заплати обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от момента на получаването и. В първоинстанционното решение е прието, че така предявения иск е за вреди от деликт; че претенцията е основателна, тъй като ответникът е получил сумите, дължими на ищцата по изпълнителното дело без да се отчете, с което е осъществил състава на непозволено увреждане, поради което сумата 8333,77 лева е присъдена на основание чл. 45 ЗЗД. Като основателна е уважена и претенцията за обезщетение в размер на законните лихви, присъдени от момента на получаване на сумите от пълномощника, приет от първоинстанционния съд за момент на настъпване на увреждането. Във въззивната жалба против първоинстанционното решение, ответникът по делото е въвел оплаквания, че квалификацията на спорното право е определена неправилно; че сумата, присъдена като главница е получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищцата, поради което лихви се дължат от поканата. Иска се отмяна на решението в частта му, с която са присъдени мораторни лихви преди завеждане на иска. Въведено е и възражение за прихващане с насрещно изискуемо задължение на ищцата към ответника, което не е прието за разглеждане от въззивния съд предвид несвоевременното му заявяване. В решението по съществото на делото, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му по иска за претендираната от ищеца главница на задължението като необжалвано. Приел е, че искът е квалифициран от първостепенния съд неправилно по чл. 45 ЗЗД, тъй като точното правно основание е чл. 59 ЗЗД; че неправилното определяне на правната квалификация на главния иск е рефлектирало върху основателността на претенцията за мораторни лихви, които би следвало да се дължат от поканата; че макар и съдът да е определил началния момент на дължимостта на обезщетението въз основа на неправилна квалификация на задължението като произхождащо от деликт, решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде потвърдено. Изводът на въззивния съд, че решението е влязло в сила по иска, квалифициран с правно основание чл. 45 ЗЗД е неправилен. С въззивната жалба е поискана отмяна на решението в частта му по обусловения иск по чл. 86 ЗЗД поради неправилна квалификация на спорното право по обуславящия иск за главницата за задължението, т.е. жалбата е против решението в частта му по двата иска с претенция за промяна на квалификацията по обуславящия иск и съответно – присъждане на обезщетение за законни лихви, определени с оглед новата квалификация. Жалбата е породила суспензивен ефект и по отношение на иска за главницата на задължението, по чиято квалификация въззивният съд е бил длъжен да се произнесе. В нарушение на материалния закон е и формираният във въззивното решение извод, че претенцията за отчет по мандатната сделка е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Обстоятелствата, на които ищцата основава иска си са неотчетени суми, получени от ответника в качеството му на пълномощник по изпълнително дело, които обстоятелства обосновават правна квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Предвид изложеното, релевираните в касационната жалба оплаквания за непроизнасяне на съда по целия спорен предмет (съставляващи по правната си същност искане за допълване на решението) са основателни. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за постановяване на допълнително решение на основание чл. 250 ГПК в частта по иска за връщане на сумата 8333,77 лева при съобразяване на указанията за квалификацията на предявения иск. Липсата на произнасяне по правната квалификация на обуславящия иск е предопределила и формираните неправилни изводи на съда по обусловения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Изводът на въззивният съд, че ответникът изпада в забава от покана е относим към съдържащите се в мотивите към решението неправилни изводи за правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД. Задължението на довереника по договор за поръчка обаче е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана – задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка. С оглед постановения краен резултат по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, решението следва да бъде оставено в сила в тази му част – формираните неправилни изводи относно началния момент на изискуемостта на задължението не са намерили отражение в диспозитива на решението, с което са присъдени законни лихви от 01.12.2005 г. , т.е. от деня, в който ответникът е получил сумата по изпълнителното дело за сметка на ищцата. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № VІ-72 от 12.10.2009 година по гр.д. № 272/2009 година на Бургаски окръжен съд, с което Т. С. П. от [населено място] е осъден да заплати на Б. С. П. от [населено място] сумата 3111,11 лева на основание чл.86 ЗЗД. ВРЪЩА делото на въззивния съд за постановяване на основание чл. 250 ГПК на допълнително решение по иска с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, предявен от Б. С. П. против Т. С. П. за връщане на сумата 8333,77 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: