2 Решение по т.д.№ 2641/2018 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 11.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Радостина Караколева Емил Марков при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2641 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Н. К. срещу Решение № 81 от 12.07.2017 год. по гр.д.№ 68/2017 год. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 2601/2016 год. на РС-Ямбол за отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.124 ал.1 ГПК от Н.К. срещу „Земеделска кооперация Успех“, [населено място], общ.Т. за признаване за установено, че ищецът е настоящ член кооператор в ответната кооперация. Доводите по касационната жалба са за неправилност на въззивния акт – чл.281 т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че ЯОС не е обсъдил доводите му за нередовност на водената от кооперацията книга на кооператорите и за нередовно водени счетоводни книги, а неизпълнението на тези задължения на кооперацията и липсата на архиви, послужили като правен аргумент искът му за установяване на членството му в кооперацията да бъде счетен за недоказан. Възразява срещу извода, че документът, наименуван „Сборна ведомост“ установява изплащането на дяловия му капитал. Посочва, че не е представено решението на ОС на кооператорите (по протокол от 20.04.1996 год.), цитирано в сборната ведомост като основание за съставянето `и. Поддържа, че съдилищата не са имали основание да отхвърлят искането му досието на кооперацията да бъде приложено на хартиен носител, както и че не са обсъдени всички релевантни доказателства и не са изложени мотиви при кредитирането на едни, респ. при необсъждането на други. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса относно доказателствената тежест за установяване факта на съществуването на членствено правоотношение в кооперация при предявен установителен иск за съществуването на това правоотношение и за задължението на съда по чл.157 ГПК да се произнесе по направените доказателствени искания в контекста на принципа, залегнал в чл.7 ГПК. Ответникът по касация ЗК”Успех” не е изразил становище по жалбата нито по реда на чл.287 ал.1 ГПК, нито в производството по чл.290 ГПК. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е по реда на чл.124 ал.1 ГПК положителен иск за установяване наличието на членствено правоотношение в земеделска кооперация. Твърдението на Н. К., съдържащо се в исковата молба е, че е един от учредителите на учредената през 1991 год. Земеделска кооперация „Успех“ в [населено място] и при учредяването е внесъл дяловия си капитал. През годините участвал в кооперативния живот, но от определен момент управителят М. М. престанал да го кани, гонел го от събранията с мотива, че вече не е кооператор. През 2016 год. депозирал молби до настоящия управител с искане за писмен отговор дали е изключен от кооперацията и молба да му бъде предоставен протокол от ОС в този смисъл, но не получил отговор. Като поддържа, че никога не е подавал молба за напускане и че няма решение за освобождаването му, ищецът иска да бъде установено членството му в кооперацията. Ответникът не е оспорил присъствието на ищеца на учредителното събрание на кооперацията, провело се на 04.09.1991 год. и вписването му като учредител в списъка под № 17 (с положен подпис срещу имената) на лицата, участвали в събранието за учредяване на кооперацията, но е възразил срещу основателността на твърдението за внасяне на дяловата вноска. Поддържал е, че дори членственото правоотношение на ищеца да е възникнало валидно, то е прекратено. Посочил е, че архивът на кооперацията не е съхранен в пълен обем, но има данни, че през септември 1996 год., на ищеца е изплатен дяловият капитал, а изплащането на дяловата вноска има за последица погасяване на членството. Поддържал е, че косвено доказателство, че ищецът е прекратил членството си, е протоколът от 12.09.1996 год. от проведено Общо събрание на кооперацията (представен по делото), на което ищецът е направил изказване, съдържащо изявлението „аз още утре напускам кооперацията.“. Допусната е техническа експертиза, на която е възложена задача за проучване на архива на кооперацията. Експертът е посочил, че архивът не е съхранен и не е бил воден редовно; отсъстват данни ищецът да е подавал молба за освобождаване; липсват и данни ОС да е взело решение за освобождаването му по негова молба или поради изключване. Експертизата не е установила данни за направени встъпителни вноски и внесен от ищеца дялов капитал. Вещото лице е открило „Сборна ведомост от м.август 1996 год., съставена съгласно решение на ОС по Протокол от 20.04.1996 год.“. Изявлението на експерта е, че „по данни от нея, на ищеца е изплатен дялов капитал от 4576 лв. като наследник“ на посочените вносители. Експертът не е открил протокола от 20.04.1996 год., както и информация ищецът да фигурира в книгата на член кооператорите за периода 1996 – 2008 год. Липсва и информация Н. К. да е сред публикуваните член кооператори в извлечението от книгата на кооператорите в електронната база данни на Търговския регистър за кооперацията след 2008 год. и до 2016 год. Ищецът е оспорвал тезата, че „Сборната ведомост” материализира изплащане на дяловата му вноска. Твърдял е, че в този документ не е посочено, че плащането е за дялов капитал, а че това е ведомост на ликвидационния съвет, касаеща само машини (техника) и че в нея фигурират и лица, които никога не са членували в кооперацията. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на К. за назначаване на експертиза, която да установи какво имущество от ликвидираното ТКЗС ищецът е внесъл в кооперацията при учредяването `и, както и дали изплатеното по ведомостта е остатъкът от невнесено в кооперацията имущество от бившето ТКЗС. Не се е произнесъл по искането на К. за прилагане на архивираното фирмено дело на кооперацията. Изслушаните пред първата инстанция свидетели са установили, че през последните четири-пет години ищецът е гонен от събрания на кооперацията с мотив, че не е член кооператор, а той е един от учредителите й. Доводите по въззивната жалба на Н.К. са, че председателят на кооперацията е този, който изготвя списъка на кооператорите (съответно и представените в ТР актуални извлечения от книгата на кооператорите), а ищецът-въззивник няма достъп и контрол върху съдържанието им; че въз основа на безспорно установения факт, че архивът на кооперацията е непълен, първоинстанционният съд се е позовал на отсъствието на името му в книгите на кооператорите. Възразил е срещу извода, че „Сборната ведомост” материализира изплащането на дяловия му капитал, като е настоявал, че кооперацията не е представила никакви първични счетоводни документи за изплащане на такъв капитал. Акцентирал е на отсъствие на негово искане за напускане и на решение на ОС за освобождаването му. Въззивната инстанция не се е произнесла по направеното по реда на чл.190 ГПК от въззивника искане въззиваемият да представи другите сборни ведомости за установяване на наличния му дялов капитал по отношение сграден фонд и животни, предоставени му от ликвидационния съвет (което искане е обосновано от ищеца с обстоятелството, че вещото лице е коментирало само сборната ведомост за машини). В съдебното заседание е поискал да ангажира пред въззивната инстанция недопуснатите от първоинстанционния съд доказателства, както и да бъде приложено досъдебно производство № 90/2017 год. Пълномощникът на въззивника е обяснил, че то е образувано срещу вещото лице, изготвило техническата експертиза пред районния съд, и в нея некомпетентно е посочило, че сборната ведомост касае дяловата вноска на Н. К. в кооперацията; че в преписката се съдържат документи, от които ще се види, че тази вноска не е изплатена на ищеца. Подържал е, че фактът на образуването на преписката му е станал известен в хода на въззивното производство. Въззивната инстанция е оставила без уважение тези доказателствени искания. С обжалваното решение ЯОС е приел, че ищецът не е представил доказателства, установяващи членството му в кооперацията към момента на завеждане на делото. Съставът на въззивния съд се е позовал на констатациите на експертизата, че архивът на кооперацията не е съхранен, че липсват запазени документи за направени вноски от ищеца и документи за прекратяване на членството му. Паралелно с това е приел , че от представената сборна ведомост от м.август 1996 год. се установява, че на ищеца е изплатен дялов капитал по решение на ОС на кооперацията от април 1996 год., а съгласно чл.16 ЗК, дяловата вноска се изплаща на бивш кооператор, респ.на кооператор след прекратяване на членството му. Счетено е, че решението на ОС, цитирано в сборната ведомост е индиция за прекратеното членство на ищеца към м.април 1996 год. Обобщено е, че ищецът, който носи доказателствената тежест, не представя никакви доказателства за съществуването на членството си и проведеното доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателността на иска, е неуспешно. С извършеното по реда на чл.272 ГПК препращане към мотивите на районния съд е споделен изводът, че ако поради липса на архиви се предположи, че ищецът е бил член кооператор, то след м.август 1996 год. е изгубил това качество поради прекратяване ЯОС е посочил, че съгласно чл.9 ал.1 т.7 ЗК, кооператорът има право да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл.14 ЗК, както и това, че косвени доказателства за прекратяване на членството се съдържат в представения протокол на ОС от 12.09.1996 год. на проведеното общо събрание на кооперацията, на което е записано изказване на ищеца, че ще напусне кооперацията. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос, обусловил допускането на касационен контрол е следното: Предявен е по реда на чл.124 ал.1 ГПК положителен установителен иск, чрез който Н. К. цели да установи на основание чл.60 ЗК наличие на свое членствено правоотношение в ЗК”Успех”, отричането на което от страна на органи на кооперацията е довело до нарушаване на негови членствени права по чл.9 ЗК и по-конкретно чл.9 ал.1 т.2 ЗК. Няма спор, че членственото правоотношение на Н. К. е възникнало през 1991 год., като спорно по делото е обстоятелството дали то съществува към датата на депозиране на исковата молба или е било прекратено през 1996 год., каквато е тезата на ответника. Прекратяването на членство в кооперацията съставлява положителен факт който настъпва при сбъдване на хипотезите на чл.12 и чл.13 ЗК, респ. чл.14 и чл.15 ЗК (отм.), който закон е действал към спорния период – м.април 1996 год. Съгласно общия принцип на чл.154 ал.1 ГПК, всяка от страните следва да докаже фактите на които основава своите искания и възражения, като отново следва да се отбележи, че в случая подлежат на доказване положителни факти. За ищеца – доказване факта на възникване на членството. За ответника – доказване факта на неговото прекратяване. Не съществува задължение за ищцовата страна да доказва отрицателния факт, а именно, че членственото му правоотношение не е прекратено. Разместването на доказателствената тежест, както и придаване на доказателствена стойност на предположения, каквито не са установени от закона, съставлява противоречие със задължителна съдебна практика по прилагането на чл.154 ГПК в неговата цялост. От отговора на правния въпрос следва и становището на съдебния състав по основателността на жалбата на Н. К.. Както е имал случай да посочи ВКС, обстоятелствата по провеждането на ОС (в случая това от 12.09.2016 год.) и взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или на частен диспозитивен такъв. В частта за изявленията на участниците в ОС документът има качеството на свидетелстващ, а в частта за взетите решения – на диспозитивен. В диспозитивната част липсва или становище по изявлението на Н. К., че има намерение в бъдещ спрямо датата на провеждане на ОС момент да напусне кооперацията. Т.е. да се стигне до изводът, че това е било възприето именно като основание по чл.15 ал.1 т.1 ЗК (отм.). Не е изискано архивното фирмено дело на кооперацията с оглед проверка за наличието на последващи действия на органите на кооперацията. Нарушаването на принципа за разпределяне на доказателствената тежест е довело до непопълване на делото с релевантни за установяване на фактическата обстановка, което налага касиране на въззивния акт на основание чл.293 ал.3 ГПК и връщане на делото на Ямболския окръжен съд за ново разглеждане от стадия по чл.267 ГПК. На основание чл.294 ал.2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските, направени пред ВКС. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 81 от 12.07.2017 год. по гр.д.№ 68/2017 год. на Окръжен съд [населено място]. ВРЪЩА делото на Ямболския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.