3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 374 София, 10 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1163 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 674/13 г. Районният съд-гр.Враца осъдил подсъдимия С. П. А. на основание чл.234, ал.1 и чл.54 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 22050 лева. На основание чл.37, ал.1, т.7 НК ВРС лишил подсъдимия он право да упражнява търговска дейност за срок от 3 години. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание от 4 месеца лишаване от свобода, определено на А. с влязла в сила присъда по нохд № 83/09 г. на ВОС, като е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.243, ал.3 НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението. С решение № 50 от 20.06.2014 г. по внохд № 145/14 г. Окръжният съд-гр.Враца изменил присъдата на ВРС, като намалил размера на наложеното на подс.А. наказание лишаване от свобода на 1 година и отменил присъдата в частта, по приложението на чл.37 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Осъденият А. е направил искане за възобновяване на посоченото наказателно дело, като претендира да са налице всички основания по чл.348, ал.1, НПК, свързано с чл.422, ал.1, т.5 НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. Макар да е заявено наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК, в искането са изложени съображения в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а именно, че въззивният съд е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 НПК, като не е дал отговор на поставени на вниманието му възражения от страна на подсъдимия и липсват мотиви на първоинстанционния съд. Направените възражения не намират опора в данните по делото. Вярно е, че съобразителната част на мотивите на присъдата е лаконична, но преценката на плоскостта на чл.348, ал.3 НПК, извършена от ВОС е правилна и законосъобразна. По-важно е друго, че въззивният съд не е установил наличието на основания за осъществяване на правомощията по чл.335, ал.2 НПК, а с решението си е отстранил пестеливостта в мотивите на първата инстанция. Друг е въпросът, че на проверка по реда на глава 33 от НПК, в конкретния случай, подлежи въззивния съдебен акт, а не първостепенния такъв. Не се установява нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивния съдебен акт указват, че в него не само детайлно са очертани направените от въззивника възражения (л.2), но и същите са били внимателно анализирани. Всяко едно от тези възражения е получило отговор за основанията, поради които е преценено като неоснователно (л.4-7). Изложените на същото място съображения не дават основание да се приеме, че извършената от въззивния съд проверка е формална, а отговорите по възраженията са декларативни. Последните изцяло се споделят от касационния състав, поради съответността им на данните по делото и закона. Не е необходимо преповтарянето им тук. Следва да се каже, че липсва каквото й да било основание за съмнение в предмета на инкриминираното престъпление. Доказателствената съвкупност, надлежно събрана и проверена в хода на съдебното дирене, за изясняване на предмета на престъплението, се състои от множество различни елементи - гласни и писмени доказателствени средства, веществени доказателства, експертно заключение. Изводите на съда по същество са основани на съвкупната оценка на тези елементи, а не само на някои от тях, като именно този подход е поначало правилен и законосъобразен. Тъкмо последното е игнорирано от молителя, който разбираемо поставя акцент само върху един елемент от съвкупността, пренебрегвайки значението на останалите. ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати претендираните от осъдения нарушения на процесуални правила, още по-малко такива, за които следи служебно. В рамките на фактите, приети за установени от решаващия съд, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на А.. Наложеното на молителя наказание, след намесата на въззивната инстанция не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При липсата на предпоставки за приложението на чл.55 НК, наказанието правилно е било индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По идентичен начин стоят нещата и с наказанието глоба. Правилно е и приложението на чл.68 НК, законна последица на извършеното от подсъдимия в рамките на изпитателен срок друго умишлено престъпление от общ характер за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на делото, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. А. за възобновяване на внохд № 145/14 г. на Окръжния съд-гр.Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: