О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 647
София, 12.08. 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 659 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от инж. В. И., чрез адв. А. К., против въззивно решение № 101 от 15 декември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 316/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което се потвърждава решение № 260344 от 16 август 2021 г., постановено по гр.д. № 1002/2020 г. по описа на Районен съд Монтана, за признаване за установено по отношение на касатора, че М. И. Р., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата 5087,39 лева, с включен ДДС, представляваща стойността на потребена вода за периода 01.01.-21.02.2020 г., съгласно фактура № от 23.04.2020 г., както и сумата 1064,58 лева, с включен ДДС, представляваща стойността на потребена на 21.02.2020 г. вода, съгласно фактура № от 23.04.2020 г., и е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството срещу Р. осъдителен иск за заплащане на същите суми.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че дружеството е изградило водопровод, стигащ до кръстовището на [улица]и [улица], на която е административният адрес на Р., като процесната отсечката на водопровода е изградена на мястото на водопровод, изграден преди това от частни лица, притежаващи имоти с излаз на [улица](един от които бил Р.), за тяхна сметка, след получено разрешение от общината за такова строителство върху имот публична общинска собственост. Сочи се, че към момента водопроводната и канализационна системи в процесния участък представлявала останалата част от частния водопровод и канализационна система, изградени от името и за сметка на посочените частни лица, заедно с две шахти, разположени на уличния тротоар, извън регулационната линия на имотите; че водопроводното отклонение за имота на Р. вероятно е направено от фирмата изпълнител на мероприятията още по времето, когато е осъществен строежът на водопровода по [улица], тъй като в тази фирма Р. е бил съдружник и управител на клон. С това обстоятелство се обяснява липсата на документация за осъществено от страна на дружеството изграждане на уличен водопровод, респективно на отклонение за имота на Р.. В тази връзка се сочи още, че едва на 29.04.2010 г., на основание сключен през 2006 г. предварителен договор с дружеството, Р. е подал заявление за изготвяне на становище за вътрешно преустройство на сградни ВиК отклонения, с което се искало не присъединяване, а изменение на изграденото в миналото отклонение. В отговор на заявлението от 13.05.2010 г., отчитайки факта, че до датата на подаване на заявлението Р. не е негов абонат, дружеството дало становище за изходните данни и условията за присъединяване, а не за преустройство на сградно отклонение към ВиК мрежата. Твърди се, че към настоящия момент в имота на Р. няма изградена водомерна шахта на разстояние 2 метра от регулационната линия в имота, както и ревизионна такава, а той ползва вода от системите на ВиК, изградени на [улица], чрез останалата част от водопровода, изграден от частни лица, с направено отклонение, заедно с едната от двете шахти, разположени на тротоара на [улица]. Още преди издаване на това становище, на 30.04.2010 г. Р. поискал да му бъде открита партида като абонат на дружеството на жилищната сграда на адрес на [улица], като на същата дата била открита партида с абонатен № 0892012, с номер на водомер 65000 (а не 739814, като се твърдяло в исковата молба) и номер на пломба 756609. Партидата била открита, без да се изпълни предписанието, дадено във становището от 13.05.2010 г., с предварително осъществено отклонение и предварително монтиран водомерен възел – действия, неизвършени от ВиК оператора. След това се извършвало „служебно отчитане“ поради неосигурен достъп и неявяване на Р. при посещенията за отчитане на потребената вода. Поради това основният спорен въпрос бил дали процесната шахта е изградена от оператора като такава и се води на отчет в активите му и дали поставения в нея водомер е собственост на оператора, с оглед на отговорността му по чл. 11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Този предмет на спора бил обусловен от въведеното в исковата молба твърдение за неправилно отчетени, респективно завишени количества потребена вода, поради повредено измервателно техническо устройство, за изправността на което операторът носи отговорност. В същото време дружеството, като ищец по насрещния иск, е посочило, че процесната шахта не се води на отчет в активите му, респективно монтираният в нея водомер не е негова собственост, поради което то няма задължение да поддържа уреда. В тази връзка се твърди, че въззивният съд не е отделил спорното от безспорното и неправилно е разпределил доказателствената тежест по двата иска, поради което е стигнал до неправилен извод за основателност на главния иск, съответно – за неоснователност на насрещния. По делото безспорно било установено наличието на облигационна връзка между дружеството и Р., чието съдържание били задължението за доставка на вода и съответното задължение за заплащане на стойността на потребените количества, поради което възникналото за Р. качество абонат, неоспорвано от оператора, било неотносимо към предмета на спора с оглед на твърденията в исковата молба. Също така ставало ясно, че операторът не е изграждал съоръженията пред имота на Р., който е отказвал достъп на служителите на дружеството, за да се установи мястото и причината за теча, и заявил, че сам ще си отстрани повредата; че процесният водопровод, с двете водомерни шахти и оборудване, изградени без строителни книжа, не е в активите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, [населено място], поради което същото не следвало да носи отговорност за тяхната евентуална неизправност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В срока за отговор ответникът М. И. Р. не взема становище по жалбата.
Във въззивното решение се приема за установено, че от 2010 г. имотът на М. Р. на [улица] [населено място] е присъединен към водопроводната и канализационна мрежа на дружеството, открита е партида на собственика на имота с абонатен номер и номер на водомер; доставяна е питейна вода, отчитана е от инкасатори на дружеството потребена вода, считано от 06.10.2010 г., по пломбиран от дружеството водомер, първоначално с номер 65000, а от 13.06.2018 г. с номер 739814, заплащана редовно от абоната. С констативен протокол от 21.02.2020 г., съставен от длъжностни лица на оператора, е установено, че водомерът се върти непрекъснато, отчетено е показание 3150 кубика и разлика от 2057 кубика, за което абонатът е уведомен по телефона от съставителя на протокола. На 14.04.2020 г. е съставен констативен протокол, според който при инкасиране на абоната на 21.02.2020 г. е установена авария след водомерния възел, като при проверката на 14.04.2020 г. е установен разпломбиран фланец на водомера, показания 1192 кубика, с отстранена авария след водомерния възел и манипулация на водомера. На 23.04.2020 г. са издадени две фактури - № за изразходвани 1715 кубика вода за периода 01.01.-20.02.2020 г., със стойност за плащане 5087,39 лева, и № за изразходвани 343 кубика вода на 21.02.2020 г., със стойност за плащане 1064,56 лева. Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза, по уличното платно на [улица], в отсечката, в която се намира имотът на Р., няма изграден водопровод. За водоснабдяване на имотите в тази отсечка на тротоара има изграден водопровод и две водомерни шахти, като за този водопровод няма изготвен инвестиционен проект и съответните строителни книжа, изграден е от и за сметка на частни лица, при неспазване на техническите норми и изисквания, а след завършването му не е предаден по съответния ред за експлоатация на ВиК оператора. Водомерната шахта за процесния имот е изградена на прилежащия тротоар пред имота на Р., въпреки изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи такава шахта да е в имота на 2 метра от регулационната граница. Въззивният съд констатира, че от откриване на партидата на Р. ВиК операторът не е констатирал наличие на незаконно изграден водопровод и незаконно присъединяване към поддържаните от него мрежи, нито са предприемани действията, предвидени в чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., изискващи съставяне на констативен протокол за незаконно присъединяване и незабавно прекъсване на водоснабдяването. Напротив, операторът е приел, че са спазени изискванията за присъединяване към мрежата с издаването на разрешително № 5326/13.05.2010 г. Приема се, че водопроводно отклонение с водомерен възел безспорно е изградено и е присъединено към водоснабдителната система, поддържана от оператора, като обстоятелството, че е извън границите на имота, не обуславя извод за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., доколкото същата разпоредба допуска при необходимост операторът да може да изгради за своя сметка водомерната шахта и да монтира водомерния възел извън границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя. В тези случаи водомерната шахта, заедно с водопроводното отклонение до имотната граница на имота на потребителите, са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на Закона за устройство на територията и на Закона за водите от операторите. Приема се, че с откриването партидата, доставянето на питейна вода, отчитането на изразходваната такава, издаването на фактури и заплащането ѝ, макар и да не е сключван изричен договор за присъединяване, страните са обвързани от облигационно правоотношение по доставка на питейна вода, за което са приложими общите условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране с решение от 2014 г. Заплащането на услугите „водоснабдяване и канализация“ се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомери - чл. 22 и чл. 23 от общите условия. Съгласно тези разпоредби, отчитането се извършва от легитимирани длъжностни лица на оператора в присъствие на потребителя или негов представител за период не по-дълъг от три месеца, като изключение е предвидено за водомeри на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване – два пъти годишно; отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. В случая, на база на доказателствения материал по делото, въззивният съд приема, че дружеството не се е възползвало от предвидената в общите условия възможност за полагане подпис за отчета на свидетел. Не са установени доказателства, които да установяват, че операторът при отчитане изразходването количество вода за обекта е спазил изискванията на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и действащите общи условия, поради което предявените отрицателни установителни искове са приети за основателни, респективно насрещните осъдителни искове – за неоснователни.
Касационният съд приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими събрани към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/4.01.2001 г., ОСГК, решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., II т.о., решение № 180 по т.д. № 1618/2014 г., II г.о., решение № 161 по т.д. № 2220/2015 г., II т.о. В сочените от касатора решения на ВКС, предвид правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК, се възпроизвежда неизменното разбиране в съдебната практика, посочено и в разясненията на ВКС, дадени в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 19, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и съдът, при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и излага мотиви. В практиката си ВКС приема, че съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В обжалваното решение въззивният съд е постъпил именно по описания по-горе начин – съобразени са както надлежно въведените в спора твърдения и възражения, така и своевременно посочените доказателства. Основавайки изводите си на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът е констатирал, че между страните съществува облигационно правоотношение, но липсват данни за конкретните количества потребена вода, тъй като партидната книга и констативният протокол от 21.02.2020 г. са изрично оспорени от ищеца и в тежест на ответника е да установи верността на съдържанието им. Освен това е отчетено, че заверените от ответника копия на водената от него партида, без положен подпис на потребител или негов представител, са частни свидетелстващи документи, които не съдържат неизгодни за издателя си факти, поради което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества изразходвана вода. Тъй като формираните от въззивния съд решаващи изводи се основават на доказателствата по делото, при обсъждане на доводите и твърденията на страните, не се установява наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а преценка относно правилността на тези изводи не може да бъде извършена във фазата по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 101 от 15 декември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 316/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: