О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 гр. София, 10 август 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в закрито заседание на десети август две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЮРИЙ КРЪСТЕВ при участието на секретаря и след становище на прокурор Борислав Джамбазов изслуша докладваното от съдията Юрий Кръстев ч.н. дело № 1158/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено протоколно определение от 03.07.2015 г. по ч.н.д. 1486/2015 г., по описа за 2015 г. на Районен съд – гр.Стара Загора, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между РС – гр.Стара Загора и РС – гр.София във връзка с разглеждане на предложението за постановяване на принудителна медицинска мярка спрямо М. М. С.. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява аргументирано мнение, че делото е подсъдно на РС – гр.София. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В РС – гр.София е постъпило по реда на чл. 427, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 89, б. „б” от НК предложение от прокурор при Районна прокуратура – София, с което се иска налагане принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б” от НК – принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, по отношение на М. М. С.. С разпореждане от 27.04.2015 г. по ч.н.д. № 6339/2015 г. нa РС – гр.София, производството по делото, на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 1 от НПК, е прекратено и изпратено на РС – гр.Стара Загора по компетентност, с аргументи, че в конкретния случай, „местоживеенето” на лицето по смисъла на чл. 428 от НПК е [населено място], защото от обясненията на роднини на лицето се извежда преимуществено пребиваване в [населено място]. Именно това населено място, според съобразителната част на разпореждането, което е различно от мястото на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес, следвало да се счита за „местоживеене”. С протоколно определение от 18.05.2015 г., по ч.н.д. № 958/2015 г., РС – гр.Стара Загора е констатирал, че според българското законодателство „местоживеенето” на лицето е [населено място] и е приел липса на право и задължение за произнасяне като е повдигнал пред ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, отрицателен спор за определяне на подсъдност. С определение № 59 от 27.05.2015 г. по ч.н.д. № 819 по описа на ВКС за 2015 г., Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, е определило, че горепосоченото дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС – гр.Стара Загора и го е изпратило по компетентност на същия съд. Висшата инстанция е констатирала, че М. С. е регистриран и по постоянен, и по настоящ адрес в [населено място]. Също така, отбелязано е, че съдията-докладчик от РС – гр.София е прекратил производството като се е позовал на твърдения на роднини на лицето без да изследва въпроса за актуалното местопребиваване на лицето. Този подход е окачествен от ВКС като „формален и недопустим”. С протоколно определение от 04.06.2015 г. по ч.н.д. № 8628/2015 г. на Районен съд – гр.София, производството по делото е прекратено и изпратено отново на РС – гр.Стара Загора. Този път, това е сторено, след постъпила докладна записка от 09 РПУ – СДВР, в която е отразено обстоятелството, че лицето е търсено, но не е открито на адреса по регистрация и според съседи, включително и домоуправител, лицето не живее на адреса в [населено място], а пребивава на територията на [населено място]. С протоколно определение от 03.07.2015 г. по ч.н.д. № 1486/2015 г., РС – гр.Стара Загора, излагайки същите съображения като предходния състав на същия съд, е повдигнал пред ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, отново отрицателен спор за определяне на подсъдност. Правната норма на чл. 428 от НПК е пределно ясна и категорична, че съдът по местоживеене на лицето е компетентен при първоначалното прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК. Видно от материалите по делото, най-вече от постъпилата молба от С., с вх. № 16841/23.07.2015 г. на РС – тр.Стара Загора, в която лицето ясно изразява своето разбиране относно тълкуването на лексикалната единица „местоживеене” в нормата на чл. 428 от НПК. Съгласно чл. 428 от НПК, предложението по чл. 89 от НК следва да бъде разгледано от съответния районен съд по местоживеене на лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки. От последно приложената към материалите по ч.н.д. № 1486/2015 г. на РС – гр.Стара Загора справка, удостоверяваща постоянния и настоящ адрес на лицето, става ясно, че М. С. е с адресна регистрация в [населено място]. Това обстоятелство се подкрепя и от изразеното становище от самия него в молбата до съда. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА ч.н.д. № 1486/2015 г. на Районен съд – гр.Стара Загора, за разглеждане по компетентност на Районен съд – гр.София. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – гр.Стара Загора за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................. ЧЛЕНОВЕ:.................................. ...................................