Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 565/2009 г.   София, 28.01.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                         Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на деветнадесети октомври, две хиляди и девета  година в състав:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                          ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2932/2008 г.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г” АД, гр. С., срещу въззивно решение от 21.04.2008г. по гр. дело № 2488/2006г. на Софийския градски съд. С определение № 121 от 04.12.2008г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.04.2008г. по гр. дело №488/2006г. на Софийския градски съд в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК, по правен въпрос, чието разрешение не съответства на константната съдебна практика, а именно за наличието на пасивна материално правна легитимация по ревандикационния иск по чл.108 ЗС. В разглеждания случай това е и въпрос за легитимацията по чл.14, ал.1 ЗДС /ред. ДВ бр.32/ 2005г./ на лицето, което се намира фактически в имота. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът счита, че изводите на въззивния съд по отношение липсата на пасивна легитимация на ответното министерство, което упражнява фактическа власт върху имота, противоречат на закона и на константната съдебна практика. Ответникът по касация М. на п. оспорва касационната жалба като неоснователна. Контролираща страна М. на р. р. и благоустройството не изразява становище. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение на Софийския градски съд е отменено решение от 31.05.2006г. по гр.д. № 4253/2004г. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът, предявен от „Г” АД, гр. С., срещу М. на п. , гр. С., с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съгласно АДС № 227/94г. имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на „П” ЕООД. Неговият правоприемник -ищцовото дружество, е придобил правото на собственост върху имот с площ 82 000 кв.м. по реда на ЗППДОбП /отм./ през 1996г., когато в съответствие с правомощията си съгласно §34 ПЗР ЗИД ЗППДОбП /Доп.-ДВ, бр.45/1996г./ в законоустановения срок министърът на транспорта, упражняващ правата на държавата, е внесъл недвижимия имот в капитала на дружеството със заповед № РД – 09-38/15.03.1996г. М. на п. обаче не е пасивно легитимирано да отговаря по иска, тъй като не е страна по гражданското правоотношение. Държавата е тази, която притежава правото на собственост върху имот № 44 с площ 216,393 дка, част от който е процесният. М. на п. е държавно учреждение, на което му е предоставен за стопанисване и управление терен с площ 219, 393 дка. То не притежава право на собственост върху големия имот с кадастрален № 44 и не е пасивно легитимирано да отговаря по ревандикационния иск. То държи имота от името на държавата. В този смисъл е и изменението на чл.15, ал.1 ЗДС /ДВ бр.32/2005г./. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантия за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определение по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че не са предмет на касационна проверка изводите на въззивния съд относно материалноправната легитимация на ищеца като собственик на процесния имот на основание заповед № РД – 09-38/15.03.1996г. на принципала – министъра на транспорта, с която имотът е внесен в капитала на дружеството. Тъй като в обжалваното решение е приета липса на материалноправна легитимация на ответника, която само обосновава отхвърляне на осъдителния иск на приетия за собственик на имота ищец, то и по реда на чл.291 ГПК следва да се даде преценка на съответствието на изводите на въззивния съд на трайно установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.108 ЗС. Според нея, включително и посочените от касатора съдебни решения, собственикът може да ревандикира имота от всяко лице, което се намира в него – владее го или го държи без противопоставимо на собственика основание. За успешното провеждане на този осъдителен иск е необходимо установяването в процеса на държането или владението на имота от ответника без основание. По релевантния за изхода на спора в разглеждания случай правен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че ответното министерство, което фактически е в имота въз основа на предоставеното му управление, като субституент на държавата е легитимирано да отговаря по предявения иск по аргумент и на чл.14 и чл.15 ЗДС с оглед твърдението, че имотът е държавна собственост и му е предоставен за управление. С оглед изложеното следва да се приеме,че изводите на въззивния съд относно неоснователността на иска поради липса на материалноправна легитимация за ответника са незаконосъобразни. Те са изградени и при неизяснена фактическа обстановка относно релевираното възражение за придобивна давност. Липсват съображения на въззивния съд по това възражение както и изясняване на въпроса в какво свое качество ответникът го е релевирал. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който в рамките на предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.108 ЗС да разгледа след конкретизация съгласно мотивите по-горе, изключващото правото на собственост на ищеца възражение за придобивна давност, релевирано от ответното министерство с твърдение за своене в установения от закона срок. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.04.2008г. по гр. дело № 2488/2006г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: