4 Р Е Ш Е Н И Е № 407 С., 23.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1138 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 47 от 17.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 351 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 73/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК, предявен от Г. Н. Б. от [населено място] против А. С. А. в качеството му на частен съдебен изпълнител за установяване неистинност на удостоверяване на връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 343/2008 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото прецесуалноправен въпрос по приложението на чл. 44, ал.1 и ал.2 ГПК - валидно ли е удостоверяване на връчване при отказ, когато връчителят не е намерил адресата лично, а е съобщил за подлежащите на връчване съдебни книжа по телефон. В обжалваното въззиво решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че когато връчителят съобщи съдържанието на подлежащи на връчване книжа по мобилен телефон и адресата откаже да приеме това съобщаване, то налице е валидно направен отказ за приемане на съдебни книжа по смисъла на чл. 44, ал.1 ГПК (чл. 47, ал. 2 ГПК (отм.). В решение от 22.03.2006 година по гр.д. № 913/2005 г. на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд е прието, че извършеното от връчителя съобщаване съдържанието на призовката по мобилен телефон и заявения от лицето отказ да я получи, не съставлява валидно направен отказ за приемане на съдебни книжа по смисъла на чл. 47, ал. 2 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: Съгласно чл. 44, ал.1 ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с връчването. Връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие – насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси. Връчването по телефон обаче е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа. По телефон не може да бъде извършено връчване на съдебни книжа (изявления на друга страна по делото, съдебни актове или други книжа, които се прилагат към съобщението), тъй като устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата, още по-малко на книжа, съставляващи подлежащи на обжалване актове или заповед за изпълнение, от които съдът следва да връчи на страната препис – чл. 7, ал.2 ГПК. По телефон не може да бъде извършено връчване при отказ. Отказът се удостоверява от връчителя, когато е извършен между присъстващи и адресата отказва да подпише разписката. Ако връчителят е съобщил за призоваването по телефона (датата на съдебното заседание или на действието по принудително изпълнение) и това изявление е достигнало до адресата, то е извършено редовно връчване на съобщението. Съгласието или несъгласието на адресата със съдържанието на съобщението, т.е. насрещното изявление е без значение за редовността на връчването, тъй като при връчване по телефон адресата не полага подпис върху разписката, но връчителят следва да удостовери съобщил ли е за призоваването, кому е съобщил, час на съобщаването и всички обстоятелства, вкл. изявленията на адресата по повод на съобщаването. В обжалваното въззивно решение е прието, че на 02.07.2008 г., ответникът в качеството си на частен съдебен изпълнител е посетил постоянния адрес на ищеца в [населено място], за да му връчи покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 343/2008 г. с приложена заповед за изпълнение; че след като не го е открил на адреса е посетил друг адрес, на който ищецът е пребивавал в този момент, но е отказал да отвори; че след като съдържанието на подлежащите на връчване книжа му е било съобщено по мобилен телефон е отказал да получи книжата. Ответникът, в качеството си на връчител е оформил съобщението като връчено при отказ. На 21.08.2208 г., ищецът е подал възражение против издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 8183/2008 г. на районен съд П., въз основа на която заповед е било образувано изп.д. № 343/2008 г. на частен съдебен изпълнител А. С. А.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че връчването е валидно, поради което оспореният документ в частта му, удостоверяваща начина на връчване не е неистински. В касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд, постъпила от Г. Н. Б. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 47, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като лично връчване на съдебните книжа не е било извършено. Ответникът по касационната жалба атанас С. атанасов от [населено място] не взема становище. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 44, ал.2 ГПК (чл. 47, ал.2 ГПК отм.), връчване на съдебни книжа, в т.ч. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, не може да бъде извършено по телефон. С поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е връчил и заповед за изпълнение - съдебен акт, срещу който длъжникът може да възрази писмено в двуседмичен срок от връчването и (чл. 414 ГПК), препис от който акт следва да бъде връчен на длъжника ( чл. 428, ал.1 ГПК). Съобщаването на съдържанието на заповедта по телефон не съставлява редовно връчване, нито изразеният по телефон отказ на адресата да приеме книжа съставлява редовно връчване по смисъла на чл. 44, ал.1 ГПК (чл. 47, ал.1 ГПК отм.). Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на удостоверяване на връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 343/2008 г. се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер на 105 лева, съставляващи внесени държавни такси. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение решение № 351 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 73/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. Признава за установено между Г. Н. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] и А. С. А. от [населено място], [улица], че извършеното от А. С. А., в качеството му на частен съдебен изпълнител с район на действие Пловдивски окръжен съд, рег. № 757 при Камарата на Частните съдебни изпълнители, удостоверяване на връчване на покана за доброволно изпълнение № 11153 по изп. дело № 343/2008 г. на 02.07.2008 г. при условията на отказ от страна на адресата Г. Н. Б. е неистинно. ОСЪЖДА А. С. А. от [населено място], [улица] да заплати на Г. Н. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 105 (сто и пет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: