Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 30.11.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2014/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 5850 от 04.08.2015 г. по гр. д. № 4668/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ Е състав, с което е потвърдено решение от 10.02.2015 г. по гр. д. № 50618/2014 г. на Софийски районен съд, 76 състав. В молбата се излагат твърдения, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то е основано на постановление на държавен орган - подлежащото на предварително изпълнение решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, което впоследствие е отменено с решение от 28.07.2015 г. по адм. дело № 3947/2015 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 7278/16.06.2016 г. по адм. дело № 12287/2015 г. на ВАС. При условията на евентуалност се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото. Прави се искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд с присъждане на направените в производството по чл.303 и сл. ГПК разноски. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по молбата [фирма] - [населено място]. В отговора е изразено становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като с нея е поискана отмяна на първоинстанционното, а не на въззивното решение, евентуално - че молбата е неоснователна поради отсъствие на поддържаните основания за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК и е процесуално допустима. Възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно. Молителят е посочил, че отменителните основания по чл.303, ал.1, т.3 и т.1 ГПК са осъществени по отношение на въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и което е основано на отмененото впоследствие решение на ДКЕВР. Въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо и по аргумент от чл.271, ал.1 ГПК същото е предмет на искането за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. С постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 5850 от 04.08.2015 г. по гр. д. № 4668/2015 г. е потвърдено решение от 10.02.2015 г. по гр. д. № 50618/2014 г. на Софийски районен съд, с което [фирма] е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 13 730.08 лв., представляваща сбор от платено възнаграждение по договор за достъп до електрическата разпределителна мрежа от 01.07.2007 г. за периода 30.09.2012 г. - 30.06.2013 г., и сумата 814.29 лв. - обезщетение за забава за периода 14.02.2014 г. - 17.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски по делото. Наличието на предпоставките по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е обосновано със съображения, че заплащането на възнаграждението /цената/ за достъп е осъществено въз основа на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, което е отменено като незаконосъобразно с решение № 7709/05.06.2013 г. по адм. д. № 12397/2012 г. на ВАС и вследствие на тази отмяна е отпаднало с обратно действие основанието за извършване на плащането. При постановяване на въззивното решение съдът е констатирал наличието на последващ административен акт - решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което регулаторният орган е довършил административната процедура за определяне на окончателни цени на предоставяната услуга за достъп до електроразпределителната мрежа като е фиксирал цените в нулеви стойности. Решението обаче е преценено като ирелевантно за разрешаването на правния спор с мотив, че предмет на спора е възнаграждение за достъп до електроразпределителната мрежа, което е заплатено въз основа на отмененото решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. и подлежи на връщане при отпаднало с обратна сила основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Въззивният съд е изложил съображения, че дори решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР да бъде отменено с влязло в сила решение и да бъдат определени конкретни възнаграждения за достъп през исковия период, ще се породи ново основание за заплащане на възнаграждение, чиято изискуемост ще възникне от постановяване на новото решение на ДКЕВР и отмяната няма да се отрази на вече заплатените възнаграждения за достъп при отмененото с обратна сила решение № Ц-33/14.09.2012 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 4668/2015 г. на Софийски градски съд е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК се допуска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. В случая молителят е обосновал фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК с отмяната по съдебен ред на приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г. Влязлото в сила решение на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният срещу молителя осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, не е основан на решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, нещо повече - това решение е преценено като ирелевантно за правния спор, чийто предмет е връщане на възнаграждение за достъп до електроразпределителната мрежа, заплатено въз основа на друго отменено с обратно действие решение на ДКЕВР - решение № Ц-33/14.09.2012 г. В мотивите към влязлото в сила решение съдът е посочил, че дори решение № Ц-6/13.03.2014 г. да бъде отменено и да бъдат определени нови цени за достъп през исковия период, това ще съставлява ново основание за заплащане на възнаграждение за осъществения достъп, което няма да се отрази на вече платеното въз основа на отмененото решение № Ц-33 възнаграждение. Формираните в този смисъл изводи са несъвместими с тезата на молителя, че влязлото в сила решение е основано на отмененото решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, и с оглед на тях решението не може да бъде отменено на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Не е осъществено и поддържаното при условията на евентуалност отменително основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. не може да се квалифицира като ново обстоятелство от съществено значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Влязлото в сила решение разрешава спор за последиците от отмяната с обратно действие на решение № Ц-33/14.09.2012 г., като тези последици не са преценявани от съда в аспекта на по-късно приетото от ДКЕВР решение № Ц-6/13.03.2014 г. По тази причина отмяната на решение № Ц-6/13.03.2014 г. не би могла да рефлектира върху правилността на решението, с което е уважен предявения срещу молителя осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] с ЕИК[ЕИК] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, евентуално - на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 5850 от 04.08.2015 г. по гр. д. № 4668/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.02.2015 г. по гр. д. № 50618/2014 г. на Софийски районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :