Р Е Ш Е Н И Е № 3 С о ф и я, 01 февруари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 я н у а р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 969/2018 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. С. Я. от [населено място], област К. се обжалва решение № 116 от 20.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 34/2018 г. от Пловдивския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за отмяна на решението и „налагане на ново наказание” от касационната инстанция, „съобразено със събраните по делото доказателства”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Б. Л. В., С. Б. В. и Л. Б. М., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство, като първият чрез повереника си адв.Н.К. от САК оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подсъдимият Р. Я. лично и чрез защитника си адв.Б. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : При проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 и 3 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК с присъда № 71 от 20.12.2017 г. по НОХД № 717/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик подсъдимият Р. С. Я. от [населено място], област К. е признат за виновен в това, че на 20.12.2015 г. в [населено място], област Пазарджик при управляване на МПС – микробус марка „Ф.”, модел „М.”, с рег.№ К-34-60-ВВ, собственост на Н. С. Х. от Д. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. В. от същото село и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода и на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 3 години и 6 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, през който срок на [община] е възложено осъществяване на възпитателна работа с подсъдимия. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски общо в размер на 368,50 лева. Присъдата е била обжалвана от подс.Я. с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание и искане за отмяната й и смекчаване на същото поради наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. С подложеното на настоящата касационна проверка въззивно решение апелативният съд е изменил присъдата, като е намалил размера на кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК на 3 години и е потвърдил същата в останалата част. Касаторът възразява правилността на обжалваното решение поради незаконосъобразното утвърждаване на размера на наложената на подс.Я. кумулативна санкция с искане за отмяната му и налагане от ВКС на справедливо наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, ал.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Касаторът обосновава недоволството си от неправилната според него оценка и от въззивния съд на касаещите индивидуализацията на наказанието на подзащитния му обстоятелства, възприет като упорит нарушител на правилата на ЗДвП, но санкциониран с малки глоби, допуснал ПТП поради заслепяване от яркото слънце, но при крайно ниска скорост на управление на МПС, при омаловажаване на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата пешеходка, която предприела „внезапно пресичане на пътя на место, което не е обозначено с маркировка”. За определяне на завишеното наказание от съществено значение било и неправилното приложение на материалния закон, като не била отчетена реално оказаната от подс.Я. помощ на пострадалата, даващо основание за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Доколкото касационната жалба е пълно копие на въззивната, поставените наново и пред ВКС възражения са получили убедителен и законосъобразен отговор още от въззивната инстанция. При престъпленията по транспорта, извършени от водачи на ППС от съществено значение при индивидуализацията на дължимата се кумулативна санкция е тежестта на конкретните за всеки случай нарушения на правилата за движение в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, свързано обаче и с тяхното минало като такива участници в движението. Системното нарушаване на тези правила, вложени в закона за обезпечаване безопасността на движението по пътищата, макар и санкционирани с по-леки наказания характеризира дееца в негативен аспект, особено при липса на видима корекция на поведението му. Именно това е дало основание на апелативния съд да вложи сред отегчаващите вината на подс.Я. обстоятелства многократното му наказване по административен ред с НП и фишове за превишаване на разрешената скорост в и извън населено място, за управляване на технически неизправно МПС, за неправилен превоз на деца, в периода от 2010 г. до датата на инкриминираното по делото деяние в края на 2015 г. и след като е изтърпял наказание от 8 месеца лишаване от правоуправление заради управляване на МПС след значителна употреба на алкохол, макар и да е реабилитиран за това му престъпление. В конкретния случай при видимост около 50 метра към конфликтната точка той не е наблюдавал внимателно пътя и не е забелязал предприелата пресичане пешеходка, както това е сторил пътуващият до него св.Г.. Обсъдено е възражението на защитата да е бил заслепен от яркото слънце, което е налагало друга реакция от него за осигуряване безопасното продължаване на движението му, за която е разполагал с техническа възможност за предотвратяване на ПТП. Доказателствено е отхвърлено възражението на защитника за внезапно предприемане на пресичане на пътното платно от пешеходката В., каквото обстоятелство нито е твърдяно от някой от свидетелите-очевидци на случилото се, нито е сред признатите от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства. Обратно, общото психо-физическо състояние на 81-годишната пострадала не е позволявало такова внезапно навлизане на пътя, подпирайки се на двете патерици, при липса на очертана в близост пешеходна пътека, която да може да ползва. При установената от КМАТЕ видимост към мястото на ПТП и реалната възможност за водача Я. да намали скоростта на управляваното от него МПС или дори да спре законосъобразен е изводът на контролираните инстанции за липса на съпричиняване на фаталния за нея резултат, прецизирайки приложимите за поведението й на пътя норми на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Не е подценено и поведението на подс.Я. след настъпването на ПТП. Освен изложените от съдилищата съображения следва да се добави, че привилегията по чл.343а от НК се прилага при оказване от дееца в рамките на неговите възможности на реална, обективно необходима помощ за спасяване живота на пострадалото лице, но не и когато то е в агония и смъртта настъпва за минути, както е настоящият случай. Поради това правилно е прието, че не са налице условията за приложението на тази законова норма и няма нарушение на материалния закон, което да се е отразило върху размера на дължимата се на подсъдимия санкция. ВКС в настоящия си състав приема, че наличните смекчаващи и отегчаващи вината на подс.Я. обстоятелства правилно са били оценени и от апелативния съд, няма подценени, надценени или игнорирани, обсъдени са в тяхната съвкупност и пълнота, поради което законосъобразен с оглед правилата на чл.54 и сл. от НК са изводът за утвърждаване наложените му кумулативно предвидени наказания, с корекцията на това по чл.343г от НК, добавяйки към смекчаващите хуманното му отношение към жертвата след ПТП и формата на непредпазливостта при осъществяването му със сравнително ниска скорост. Правилен е и изводът му, че те не са нито многобройни или с изключителен характер, нито минимално предвиденото в санкционната част на чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во от НК основно наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко на извършеното, за да се коментира приложението на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 и чл.57, ал.2 от НК. Не е налице явно несъответствие на така отмерената му санкция на обществената опасност на деянието и на дееца и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за намеса на касационната инстанция в претендираната от касатора насока. Касационната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116 от 20.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 34/2018 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :