Р Е Ш Е Н И Е № 359 София, 12.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети септември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1312/2013 год. Производството е по чл. 346 т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия П. Б. А., подадена в срок чрез служебно назначения му защитник адв. И. С., против въззивно решение № 111 от 16.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело 97/2013 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от защитника се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 от НПК, като се излага съображение, че въззивната инстанция без основание е потвърдила присъдата в частта за наказателната отговорност и е отказала да уважи доводите му за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, двете наказания бъдат намалени по размер и бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 18 от 11.03.2013 год. постановена по НОХ дело № 394/2012 год. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия П. Б. А. за виновен в това, че в периода 13.03.2001 год. – 30.10.2004 год. в гр.Пл., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управител на [фирма] избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 531 138.53лв, от които 204 811.94лв ДДС, като потвърдил неистина в подадени тридесет и осем месечни справки декларации по чл. 100 от ЗДДС на [фирма] пред Териториална данъчна дирекция – Плевен и 327 326. 59лв данък по ЗОДФЛ, като потвърдил неистини в подадени три Годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ пред ТД на НАП –Плевен, поради което и на основание чл. 257 ал. 1 пр.1/отм/ във вр. с чл. 255 ал.1 пр.2/изм/ във вр. с чл. 26 ал.1 и 3 и чл. 2 ал.2 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален “общ режим” в затворническо общежитие от “открит тип” и глоба в размер на 10 000лв, а го е оправдал по обвинението по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от НК. С въззивно решение № 111 от 16.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 97/2013 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва по посочените от обжалвалата го страна касационни основания, която е длъжна да изложи и данни, които ги подкрепят. Начинът по който служебният защитник е упражнил правото на задочно осъдения да обжалва постановеното от апелативния съд въззивно решение затруднява извършването на проверката. В жалбата бланкетно се поддържа оплакване за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване, без да се излагат конкретни данни. От съображенията, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и е възможно целите по чл. 36 от НК за бъдат постигнати и с отлагане за подходящ иезпитателен срок на наказанието лишаване от свобода и от искането за намаляване по размер на двете наказания следва да бъде изведено оплакване за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 348 ал.5 т.1 и 2 от НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред Великотърновския апелативен съд е образувано по бланкетна жалба на служебния защитник на подсъдимия, в която е поддържано оплакване за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване, което е изведено от направеното искане за намаляване по размер на двете наказания и прилагане на института на условното осъждане за наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът е поддържал жалбата и за първи път е релевирал оплакване за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е направена преценката по чл. 2 ал.2 от НК за по-благоприятния закон при промяната в материалния закон във времето между извършването на деянието и реализирането на наказателната отговорност. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК относно извършеното деяние, участието на подсъдимия в него и отговорността му. При нея не е имал основание да направи различно тълкуване на материалния закон и да приеме тезата на жалбоподателя за наличието на друг по-благоприятен закон и на обстоятелства, които не са отчетени и водят до смекчаване на наказателното положение на подсъдимия. Възприел е изцяло като изчерпателни и правилни съображенията на първоинстанционния съд, изложени на стр.66 от мотивите към присъдата и като я е потвърдил не е постановил съдебният си акт при наличието на основание на отмяна. Решението си въззивният състав е взел по вътрешно убеждение, основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се е ръководил от закона. При възприетите от Великотърновският апелативен съд фактически обстоятелства, че подсъдимият в качеството си на едноличен собственик и управител на търговското дружество е извършвал търговска дейност и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи дължим ДДС, като в дневниците за покупки включвал фактури за сделки, които реално не са осъществени и в изготвените въз основа на тях тридесет и осем ежемесечни справки декларации потвърдил неистина, като включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит неизвършени доставки, а в три годишни данъчни декларации вписал неизвършени разходи по нереални сделки и приложения въз основа на нея материален закон, който не се оспорва в настоящата инстанция, мотивирано е отхвърлил довода за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. Наказанието на подсъдимия по размер не е индивидуализирано в отклонение с предвиденото за престъплението в особената част на НК и с правилата по глава пета от НК. Още първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, поради които е приел липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание, а въззивната инстанция не е имала основание да коригира извода му. Определеното за изтърпяване наказание от три години лишаване от свобода и глоба от 10 000лв е в размери под средните предвидени в материалния закон и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието, а чрез него и на дееца, на подбудите му и на другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съобразен с данните по делото е извода, че деянието разкрива по висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната за престъпления от този вид с оглед начина на извършване на отделните деяния, включени в него и тяхната многобройност, продължителния период на осъществяването му, обществените отношения, които са засегнати и вредоносния резултат. Деецът, който се характеризира и посредством деянието също точно е преценен като личност с по-висока степен на обществена опасност. Той е с висше образование и не страда от някакъв дефицит в умствено волевата сфера, който да му пречи да се ориентира правилно в обстановката. Проявил е престъпна упоритост, като целенасочено всеки месец, в продължение на по-вече от три години в подаваните декларации пред данъчната администрация е включвал нереални сделки за да коригира данъчния резултат. От жалбоподателя не се поддържа довод за превратна преценка на обществената опасност на тези обстоятелства, а наличието им не прави несъразмерно тежко наказанието в приетия размер. Не е решен в отклонение с очертания от законодателя подход и въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Той изисква внимателна преценка както на личността на дееца, така и на деянието. За приложението на института на условното осъждане не е достатъчно само деецът да не е осъждан за престъпления от общ характер и наказанието да е в размер, позволяващ отлагане на изтърпяването му, в какъвто смисъл е единственото конкретно съображение на жалбоподателя, но и преценка на съда, че без изолирането му в специализираните пенециални заведения може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно и да се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото. Двете цели на наказанието да неразривно свързани помежду си и нито една от тях не може да бъде пренебрегвана за сметка на другата. Когато деянието разкрива висока степен на обществена опасност приложението на института на условното осъждане е незаконосъобразно, независимо от размера на наказанието и съдебното минало на дееца. Деяния от вида на индкриминираното са особено актуални и в настоящия момент, защото нанасят сериозна вреда на фиска и възпирането на гражданите от извършването им не би могло да се постигне без ефективно изтърпяване на наказанието. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати нарушения, които са основание за изменението му и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 111 от 16.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 97/2013 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 18 от 11.03.2013 год. по НОХ дело № 394/2012 год. на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: