Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * неимуществени вреди * обезщетение за вреди * доказателства * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София, 05.11.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ


при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2009/2019г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 287 от 04.05.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., е отхвърлен предявеният от касатора С. К. В. от [населено място] срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 26 000 лв., част от сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013 г.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на мотоциклета, причинил процесното произшествие. Релевира подробни оплаквания за това, че: В нарушение на чл. 235 ГПК не са обсъдени и взети предвид всички събрани по делото доказателства; Не е допуснато изслушването на свидетелски показания за установяване механизма на произшествието и за поведението на участниците в него; Изводът относно посоката на движение на пешеходеца (пресичане на пътното платно от дясно наляво, а не от ляво на дясно, поради което ударът е бил непредотвратим) е изграден въз основа само на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което обаче няма задължителна сила за гражданския съд и поради това същият не може да се позовава на приетите за установени в него факти; В противоречие с обясненията на самия водач на мотоциклета, дадени в досъдебното производство, е прието, че деянието му не е виновно и противоправно; Въззивният съд не е извършил преценка дали скоростта на движение на мотоциклета е съобразена по смисъла на чл. 20 ЗДвП, а е изходил единствено от факта, че същата е в рамките на допустимата по закон.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: Налице ли е преклузия досежно искане на ищеца за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същото е заявено в първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, след обявяване на доклада по делото; Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства; Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство.
Ответникът по касация – Ответникът – VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната негова част, с която предявеният от С. К. В. от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 12 000 лв., и да отхвърли същия изцяло, въззивният съд е приел, че водачът на мотоциклет „Хонда“ с немски регистрационен номер не е допуснал нарушение на правилата за движение, както и че деянието му е „случайно” по смисъла на чл. 15 НК, т. е. не е виновно, тъй като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди поведението на пешеходеца и настъпването на общественоопасните последици. Този извод е формиран с оглед данните по делото, че: произшествието е станало на 28.06.2013 г. около 11.10 часа в [населено място], ул. „Пловдивска“, пред тото пункт; мотоциклетът се е движил с около 37.7 км/ч, т. е. със скорост, по-ниска от максимално разрешената за движение в населено място; пострадалият като пешеходец е навлязъл на платното за движение, за да го пресече на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, като не се е съобразил с разстоянието до мотоциклета; ударът е бил непредотвратим за водача чрез аварийно спиране от момента, в който пешеходецът е предприел пресичането и е възникнала опасност за движението.
Решаващият състав е приел за установено по делото – както от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, така и от постановлението на Районна прокуратура – Пазарджик за прекратяване на наказателното производство, че пострадалият е започнал пресичане на пътното платно в посока отдясно наляво спрямо ориентацията на превозното средство, поради което, каквато и да е била скоростта му на движение, то същият е попадал в опасната зона на мотоциклета и ударът с него е бил неизбежен. Направеният от първата инстанция обратен извод – за пресичане на пътното платно от страна на пешеходеца отляво надясно и съответно за предотвратимост на сблъсъка – е преценен като основан само на хипотетична възможност, посочена в отговора по точка втора от заключението на вещото лице по въпрос, който е поставен от една от страните.
По отношение направените във въззивната жалба на ищеца С. В. искания за допускане на доказателства – разпит по делегация по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на Съвета на Европа от 01.05.2001 г. на немския гражданин Силекен относно установяване механизма на произшествието, както и назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, която, след изслушване на показанията на свидетеля Силекен, да отговори на въпроси, свързани с механизма на ПТП и предотвратимостта на удара за водача на мотоциклета – с определение от 21.03.2019 г. решаващият състав е преценил същите за неоснователни. Искането за гласни доказателства е счетено за преклудирано, тъй като не е заявено в исковата молба, а искането за допускане на допълнителна експертиза – за неоснователно, доколкото срещу изготвеното от вещото лице заключение не са били направени възражения в заседанието, в което то е прието.
Обжалваното решение е неправилно.
На първо място, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за настъпила преклузия по отношение искането на ищеца за допускане на гласни доказателства за установяване механизма на произшествието (разпит на водача на мотоциклета) по съображения, че същото е направено след обявяване на доклада за окончателен, а не по-рано. Както е разяснено в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 219 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на IV г. о., решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г. о. и др.): След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от правнорелевантните факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства; След това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с доклада и дадените указания, включително и да посочат нови доказателства, и едва тогава настъпва преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК.
Въззивното решение е постановено в противоречие с посочената практика, даваща отговор на първия от обусловилите допускането на касационното обжалване въпроси, която практика настоящият състав споделя изцяло. Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства е направено своевременно – в първото съдебно заседание, в което проектът за доклад е обявен за окончателен и то е в изпълнение на изрично дадените с доклада указания на ищеца за установяване механизма на процесното пътно-транспортно произшествие. Следователно, посоченото доказателствено искане не е преклудирано, както неправилно е приел въззивният съд. С оглед на това, неоснователен е и отказът му да допусне поисканата допълнителна автотехническа експертиза, която, на база показанията на водача, управлявал процесния мотоциклет, да даде заключение за механизма на произшествието.
Освен, че са допустими, поисканите гласни доказателства са и относими и необходими за изясняване механизма на процесното ПТП и поведението на всеки от участниците в него, предвид липсата на други доказателства, установяващи релевантните за това факти (в какъвто смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 67 от 24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г. на I т. о.). В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд неправилно се е позовал на постановлението за прекратяване на наказателното производство по прокурорската преписка и въз основа на него е приел за доказана посоката на пресичане на пътното платно от страна на ищеца (от дясно на ляво). Съгласно практиката на касационната инстанция (решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о, решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на IV г. о. и др.), макар да са официални документи, актовете на органите на досъдебното производство не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за допускане и събиране на поисканите от ищеца с въззивната му жалба доказателства – свидетелски показания и назначаване на допълнителна авто-техническа експертиза.
При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по дължимостта на разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 и ал. 3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., е отхвърлен предявеният от С. К. В. от [населено място] срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 26 000 лв., част от сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013 г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в посочената част от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: