Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр. София, 31.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1338 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Б. А. Б. и на неговия защитник, както на частните обвинители и граждански ищци против решение № 64 от 22.05.2013 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 55/2013 г. В жалбата на подсъдимия и на неговия защитник са развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че по делото са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 55 от НК. Направено е искане за намаляване размера на наложеното наказание. Жалбоподателите – частни обвинители и граждански ищци считат за несправедливо занижени както наказанието, така и присъдените обезщетения. Настояват за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно - за изменяване на решението и увеличаване на размера на обезщетенията за причинените им от подсъдимия неимуществени вреди. Претендират и нарушение при определяне на разноските от първоинстанционния съд, което не е било отстранено от Бургаския апелативен съд. В откритото съдебно заседание подсъдимият и защитникът (адв. К.) поддържат жалбите, а жалбата на частните обвинители и граждански ищци намират за неоснователна. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа жалбата с направените в нея алтернативни искания. Настоява да се отхвърлят жалбите на подсъдимия и неговия защитник. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите на подсъдимия и на защитника са частично основателни, тъй като наказанието несправедливо е било определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че въззивното решение следва да бъде изменено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 11 от 16.01.2013 г. по н. о. х. д. № 1417/2012г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Б. А. Б. за виновен в това, на 26.08.2012 г, в село М., Б. област, умишлено да е умъртвил Е. Х. Ш., поради което и на основание чл. 115 и чл. 58а НК е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди - на А. Р. Ш. сумата от осемдесет хиляди лева и на Е. Е. Шериф, чрез нейната майка и законен представител, сумата от сто и петдесет хиляди лева. Съдът е приспаднал задържането, разпоредил се е в веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 64 от 22.05.2013 г. по в. н. о. х. д. № 55/2013 г. на Бургаския апелативен съд присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А. Р. Ш. сумата от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Касационните жалби на подсъдимия и на неговия защитник с доводи за явна несправедливост на наказанието са частично ОСН.. Аргументите са сходни по своето съдържание, поради което могат да бъдат обсъдени заедно. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието на подсъдимия е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1 НК в размер на осемнадесет години лишаване от свобода и намалено с една трета на дванадесет години лишаване от свобода. Проявената упоритост от подсъдимия при преследване на взетото решение за убийството на своя племенник свидетелства за конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризира неблагоприятно дееца. Въззивният съд обаче е взел предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено чистото съдебно минало и проявената критичност. Пропуснал е да отчете останалите установени по делото смекчаващи отговорността обстоятелства - самопризнанието още на досъдебното производство при депозираните обяснения, с което е оказано съдействие за разкриване на обективната истина, процесуалното поведение, семейното положение и възрастта на подсъдимия. Измежду техния кръг не могат да бъдат включени част от обстоятелствата, на които лично се позовава жалбоподателят (подсъдимият Б.). Нито влиянието на употребения алкохол за извършване на престъплението, нито предходното спречкване по този повод с пострадалия могат да смекчат неговото наказание. Доказаните по делото смекчаващи обстоятелства не разкриват условията за приложение на чл. 55 НК, но съвкупността от всички обстоятелства от значение при индивидуализация на наказанието очертават относителен баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Ето защо Върховният касационен съд намира, че наказанието е явно несправедливо. Лишаване от свобода за срок от петнадесет години, редуцирано на основание чл. 58, ал. 1 НК на десет години напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и целите по чл. 36 от НК. Решението на въззивния съд подлежи на изменяване в посочения смисъл. Предвид изложеното, доводите за занижен размер на наказанието в жалбата на частните обвинители са неприемливи. Неоснователно е и оплакването на гражданските ищци за несправедлив размер на присъдените обезщетения. Въззивният съд е приел, че с извършеното престъпление подсъдимият Б. А. Байрам е причинил смъртта на Е. Х. Ш. и гражданските искове са основателни. Присъдените по размер обезщетения за неимуществените вреди съответстват на установените по делото обстоятелства. Те държат сметка за всички нематериални последици от престъплението, отчитайки болките и страданията от загубата на близък човек и напълно отговарят на критерия за справедливост в обществото по чл. 52 от ЗЗД. Неоснователно се претендират и разноски, за които подсъдимият е бил осъден с решението на Бургаския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 64 от 22.05.2013 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 55/2013 г., като намалява наложеното наказанието на подсъдимия Б. А. Б. на десет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: