Р Е Ш Е Н И Е
№ 501
София,19.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 933 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. Б., Л. Т. С., Р. Т. И.,Р. М. П.,М. М. П., В. Т. М., Г. Т. Н.,М. Г. Н.,С. Г. Н.,Е. И. Г. и П. Ц. С. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 27.02.2009г. по гр.д.№1016/2007г.
С определение №1001/05.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че имотът се намира в околовръстния полигон и че за възстановяване на собствеността е необходима както скица,издадена от ОСЗ/ПК/,така и скица,издадена от техническата служба към съответната община,след като в издадените скици е посочено само,че имотът е със статут на земеделска земя и се намира извън регулация. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Б. Г. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответникът по касационна жалба К. С. Т. не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 24.02.2009г. по гр.д.№1016/2007г. С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по отношение на П. Б. Г. и К. С. Т.,че З. Д. Б.,Л. Т. С., Р. Т. И.,Р. М. П.,М. М. П., В. Т. М., Г. Т. Н.,Г. Ц. Н.,Е. И. Г. и П. Ц. С. са собственици на основание решение №6109/15.12.1999г. на ПК-В. на реална част от имот №458,кад.лист 810,811 по неодобрения кадастрален план на[населено място],кв.”С.-Д.”,м.”Б.” от 1995г. с площ на частта от 1096кв.м.,означена по букви АБВГДА по скицата към заключението на в.л.П.,неразделна част от решението и вместо това е отхвърлил предявения установителен иск като неоснователен.
Прието е,че процесният имот попада в строителните граници на населеното място-в околовръстния полигон и в общия градоустройствен план на[населено място],като разпоредбата на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ още в редакцията й от ДВ.бр.48/1995г. /и във всички следващи редакции/ императивно изисква /в доразвитие на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ/ към решението на ПК да е приложена скица,заверена от самата ПК,а за имот в строителните граници на населеното място,какъвто е и процесният имот-скицата следва да бъде заверена и от техническата служба на общината. В случая към решение №6109/15.12.1999г. на ПК-В. скица изобщо не е била приложена /такава е изработена по-късно-скица № К-00048/18.04.2003г., заверена само от ОСЗГІ В.,но не и от техническата служба на общината/, поради което е прието,че решението на ПК-В. от 15.12.1999г. само по себе си не е годно да породи конститутивно действие,т.е. да удостовери възстановяване на твърдяното по делото право на собственост.
В производството по чл.288 ГПК е установено наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за възстановяване право на собственост върху земеделски земи,находящи се в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и по-специално дали определящото за процедурата по възстановяване и настъпване на реституционния ефект на решението на ПК/сега ОСЗ/ е вида на земята и нейното местонахождение или техническите елементи /скица/,както и за доказателствата,просредством които следва да се установи дали имотът се намира в строителните граници на населеното място и чия е доказателствената тежест да установи обстоятелството в хипотеза на възстановяване на собствеността на имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ във връзка с разпоредбите на §4,ал.2 и §4,ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1403/09.01.2007г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№2950/2005г. е прието,че разпоредбите на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ не се прилагат,когато имотите са разположени в строителните граници на населените места с оглед разпоредбите на §4,ал.2 и ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на ВКС и решението, постановено от С. градски съд по поставения въпрос на основание чл.290,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1403/09.01.2007г. по гр.д.№2950/2005г. на ІV ГО на ВКС,като съображенията за това са следните:
Определящо значение за процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и настъпването на реституционния ефект на решението на ПК/сега ОСЗ/ има вида на земята и нейното местонахождение. Ако имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ правото на собственост може да бъде възстановено само ако не са налице предпоставките за придобиване правото на собственост от ползувателя по реда на §4а,респ.§4б ПЗР ЗСПЗЗ,като в подобна хипотеза за вида на земята следва да се отчете и обстоятелството,че с оглед разпоредбите на чл.4,ал.2 и ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ разпоредбите на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ не намират приложение за имоти,разположени в строителните граници на населените места. Ако по отношение на един имот е било проведено производство по §4а ПЗР ЗСПЗЗ,проведено е и производство по възстановяване на собствеността,в което имотът е описан като земеделска земя извън регулация, така дадената характеристика на имота е определяща по отношение на процедурата по възстановяване на собствеността,вкл. и досежно изискването за издаване на скица за този имот,освен ако по категоричен начин не бъде установено,че имотът е попадал в строителните граници на населеното място /околовръстен полигон/ към момента на постановяване на решението на ПК/сега ОСЗ/,в който случай освен скица,заверена от ПК е необходимо приложената към решението скица да бъде заверена и от техническата служа на общината,каквото изискване е установено в разпоредбата на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ.
Следва да се отбележи също така,че дори към момента на постановяване на решението на ПК скица да не е била издадена,с последващото издаване на скицата производството по възстановяване на собствеността приключва,т.е. законът не установява изискване за едновременност на двата акта за настъпването на реституционния ефект на решението на ПК/сега ОСЗ/.
Обстоятелството дали имотът се намира в строителните граници на населеното място /границите на урбанизираните територии/ следва да бъде установено чрез съответно отбелязване върху представените по делото скици, чрез удостоверение,издадено от техническата служба към съответната община или посредством заключение на съдебно-техническа експертиза,в която да е посочено въз основа на какви отбелязвания е извършена констатацията, като доказателствената тежест е на лицето,което се позовава на това обстоятелство и би извлякло полза от установяването му по правилата на чл.127 ГПК/отм./,освен ако включването на съответната територия в строителните граници,респ. в градоустройствения план на съответното населено място не е било извършено с изрична правна норма.
Ако в решението на ПК /сега ОСЗ/ е посочено,че имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и тази констатация не е оспорена и опровергана чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза или други доказателства, с оглед разпоредбите на §4,ал.2 и §4,ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ при липса на доказателства теренът да е включен в границите на урбанизираните територии,следва да се приеме,че същият не се намира в такава територия.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Възражението на ответниците по предявения иск,че същите са придобили правото на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е правоизключващо,тъй като,както вече беше отбелязано,ако при спазване на установените в тази разпоредба изисквания ползувателят е придобил правото на собственост върху имота, правото на собственост върху същия не би могло да бъде възстановено по реда на чл.11 и сл. ЗСПЗЗ на лицата, които са притежавали правото на собственост върху същия преди образуване на ТКЗС. Основателността на правоизключващото възражение следва да бъде доказана от лицето,което го е направило,т.е. в тежест на ответниците по предявения иск е да установят наличието на всички предпоставки за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,вкл. и че в имота до 01.03.1991г. е била построена сграда,даваща им правото да придобият собствеността. В случая такива доказателства по делото не са представени-не е установено постройката,описана в н.а.№178,том ХІІІ,н.д.№2691/1996г. и н.а.№165,н.д.№36168/1997г. да е съществувала към 01.03.1991г. нито същата да представлява сграда,даваща право на придобиване собствеността върху терена по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,вкл. и с оглед разпоредбата на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Поради това следва да се приеме,че не съществува пречка правото на собственост върху този имот да бъде възстановено по реда на чл.11 и сл. ЗСПЗЗ на лицата, които са притежавали правото на собственост преди образуване на ТКЗС или на техните наследници и последните биха могли да се легитимират като собственици на имота,ако са налице всички предпоставки за това и предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността е завършена.
В случая градоустройственият статут на квартала,в който се намира процесния недвижим имот е уреден с изрична правна норма. Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.2 от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на С.,който е действувал към момента на постановяване на решение №6109/15.12.1999г./отм. ДВ.бр.106 от 27.12.2006г.,в сила от 28.01.2007г./ селата н градския район,вкл. и С., стават квартали на[населено място] и попадат в общия градоустройствен план на С.,като съгласно чл.4 от Правилника за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на С.,който е действувал към 15.12.1999г./отм.Дв.бр.43 от 26.04.20002г./ кв.С. попада в границите на общия градоустройствен план за градския и околоградския район. Правилно следователно въззивният съд е приел,че за да настъпи реституционният ефект и да породи решението на ПК/сега ОСЗ/ конститутивно действие,т.е. да удостовери възстановяване на правото на собственост,съгласно чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ е необходимо скицата,издадена по повод възстановяване на собствеността да бъде заверена не само от ПК /сега ОСЗ/,но и от техническата служба на общината. Действително за да настъпи реституционният ефект на решението е достатъчно да е издадена скица,индивидуализираща същия посредством граници,местоположение и площ,която да е заверена от ПК /сега ОСЗ/ и от техническата служба към общината,като законът не установява изискване за едновременно издаване на скицата и решението на ПК /сега ОСЗ/. Не съществува пречка скицата да бъде издадена след влизане в сила на решението на ПК /сега ОСЗ/,респ. да е заверена впоследствие. Реституционният ефект на решението на ПК /сега ОСЗ/ ще настъпи от момента,в който е извършена надлежната индивидуализация на имота посредством издадената и заверена от ПК /сега ОСЗ/ и от техническата служба към общината скица. В случая към решение №6109/15.12.1999г. на ПК-В. не е приложена скица,заверена от ПК. Към решението е била приложена скица-копие от неодобрен кадастрален план,по който е извършено възстановяването във въстановими стари реални граници и впоследствие на 07.11.2006г. е издадена и скица № К01041,заверена от ОСЗ-В.. Така издадената скица обаче не е заверена от техническата служба към общината,поради което,макар производството по възстановяване да е започнало и да съществува възможност посредством заверяване на скицата от техническата служба към общината същото да приключи,до момента на извършването на тази заверка реституционният ефект на решението не може да настъпи.
За да се приеме,че предявеният иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху имот,подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е основателен,предявилите иска лица следва да установят по категоричен начин,че производството по възстановяване на собствеността е приключило с влязло в сила решение на ПК /сега ОСЗ/ и с издаването на скица,отговаряща на изискванията на чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ. Макар заверяването на скицата от техническата служба към общината да представлява такова действие,което като елемент от производството по възстановяване на собствеността да може да бъде извършено и след влизане в сила на решението на ПК /ОСЗ/,ако същото не е извършено до приключване на производството по делото /за да може да бъде съобразено от съда при постановяване на решението/, не може да се приеме,че фактическият състав по възстановяване на собствеността е завършен. В случая представената по делото скица № К01041/07.11.2006г. е заверена само от ОСЗ-О. к.,но не и от общината по местонахождението на имота,поради което правилно въззивният съд е приел,че производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ все още не е приключило и предявилите иска лица не се легитимират като собственици на процесния имот.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. градски съд,ІІ-“В” въззивен състав, постановено на 27.02.2009г. по гр.д.№ 1016/2007г.
Председател:
Членове:
|