10 Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София,11 май 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 1054/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. С. Т. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 61/02.09.21г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по вчнд № 450/21г. и възобновяване на производството по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС). В искането се твърди, че при разглеждане на производството от Окръжен съд – Стара Загора са допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отсъствие на превод на удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпращането му от издаващата държава и превеждането му от страна на решаващия български съд и в неизпълнение на задължението на съда да изиска от издаващата държава удостоверението да съдържа изискуема информация по чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Развиват се детайлни съображения за неправилност на изводите на окръжния съд. Те напълно се припокриват с доводите, изтъкнати във въззивната жалба на осъдения, с която е бил сезиран въззивния – Пловдивски апелативен съд. След това, в искането за възобновяване е посочено, че тъй като апелативният съд напълно е утвърдил заключенията на ОС - Стара Загора, без да представи собствени мотиви, излишно се явява изтъкването на нови съображения за неправилност на въззивния акт. Иска се възобновяване на производството и връщането на делото на първоинстанционния съд поради необходимостта да се изиска от органа на изпълняващата държава - Апелативна прокуратура – Траки да отстрани нередностите в удостоверението в 14 - дневен срок. Алтернативното искане е, в случай на констатация за предпоставките по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за отмяна на въззивното решение и постановяване на отказ за признаване и изпълнение на решението на апелативния съд за тежки престъпления в Република Гърция. В съдебното заседание пред ВКС осъденият В. Т., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му защитник. Представителят на ВКП застъпва позиция за неоснователност на направеното искане, а съдът е действал при спазване на изискванията на ЗПИИСАННЛСМВЛС. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: Искането на осъдения е допустимо - направено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал.1 от НПК и в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК. Депозирано е срещу акт, подлежащ на проверка от ВКС по реда на чл. 419, ал.1 от НПК. Макар и да не е сред изрично посочените в тази разпоредба актове, подлежащи на проверка по реда на гл. 33 от НПК, с оглед въпросите, които се решават по специалния ЗПИИСАННЛСМВЛС, последиците му се приравнят на последиците на съдебния акт, постановен в производство по трансфер на осъдено лице по НПК (чл. 457, ал.2 от НПК), поради което атакуваното понастоящем решение се включва в предметния обхват на извънредния способ на възобновяване на наказателни дела (в тази насока вж. Р. № 60122 от 1.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 346/2021 г., III н. о., НК ). Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил първоинстанционно решение от 26.07.21г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по ЧНД № 81 /21 година. С него Окръжният съд – Стара Загора е признал и приел за изпълнение решение № 546/2018 г., постановено на 06.06.2018 г. на Едночленния апелативен съд за тежки престъпления Тракия, Република Гърция, влязло в сила на 19.09.2019 година. С признатото и прието за изпълнение решение на чуждата държава, българският гражданин В. С. Т. е осъден на 60 години лишаване от свобода при "строг" режим, от които е постановено да изтърпи наказание в размер на 25 години и наказание глоба в общ размер на 80 000 евро. С решението на Старозагорския окръжен съд наложеното наказание е приспособено към българското законодателство, като съдът е приел, че престъплението за което е осъден Т. в Република Гърция съставлява такова и по българското законодателство – чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във връзка с ал.1 от НК и за него предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 20 000 лв. Поради това съдът е адаптирал наложеното наказание на 6 (шест) години лишаване от свобода и определил първоначален строг режим на изтърпяването му. Изяснено е по делото, че срещу жалбоподателя е издадена ЕЗА от 20.08.2020 г. на прокурор в Република Гърция за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода с решение № 546/2018 г., постановено на 06.06.2018 г. на Едночленния апелативен съд за тежки престъпления – Траки, Република Гърция. Изслушан относно съгласието му за предаване за изпълнение на наложеното му наказание в Република Гърция в производство по изпълнение на ЕЗА – по нчд № 2355/20г. от ОС – Стара Загора, осъденият Т. е заявил, че не желае наказанието да бъде изтърпяно в Република Гърция, а в държавата по местоживеенето му - Република България. Последвал отказ (решение от 08.12.20г. по нчд № 2355/20г.) на ОС - Стара Загора да изпълни посочената по - горе ЕЗА. Паралелно с това, на осн. чл. 44, ал. 8 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, съдът приел да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура – Стара Загора наказанието лишаване от свобода, наложено на жалбоподателя В. С. Т. със задочно решение № 546/2018 г. на Едночленния Апелативен съд за тежки престъпления - Траки. Компетентната прокуратура ( ОП - Стара Загора) предприела действия по внасяне на предложение в съответния съд по местонахождение на лицето за приспособяване на решение № 546/2018г. на съда в Република Гърция, с което на българския гражданин В. Т. било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 60 (шестдесет) години при строг режим и парично наказание 80000 евро за извършено тежко престъпление. По предложението е образувано н.ч.д. № 81/21г. по описа на ОС – Стара Загора с правно основание по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, финализирало с акта, предмет на осъществения инстанционен контрол от Пловдивския апелативен съд в атакувания понастоящем съдебен акт. Първото основно възражение на жалбоподателя е, че в развилата се пред първоинстанционния съд процедура, удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е изпратено от издаващата държава без превод на български език, а такъв е осъществен едва от окръжния съд. Според защитата действието на съда е незаконосъобразно поради отсъствие на такава възможност за съда на изпълняващата държава и поради това, че задължението за превод е именно на издаващата държава. Като последица се претендира прилагането на чл. 14, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съгласно който при отсъствие на превод на български език, съдът „..може да изиска от компетентния орган на издаващата държава да отстрани нередовностите в 14 - дневен срок”, като делото следва да се отложи до изтичането на този срок. Възражението е лишено от основание. То е било поставено на вниманието на решаващия съд, който накратко е заключил, че правилно първият съд е приел, че не са налице основанията на чл. 14 от закона”. Вярно е, че удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е постъпило в ОС - Стара Загора без превод на български език от издаващата държава (Република Гърция), като преводът е възложен с разпореждане на българския съд, като е постановено да бъдат преведени и придружаващите го документи. Извършването на превод по съдебно нареждане от компетентния съд на удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС (чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС) не е незаконосъобразно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС когато прецени, че е необходим превод на целия съдебен акт и на части от него, съдът може да го преведе за своя сметка. Удостоверението по чл. 3 е с информативен характер и придружава съдебното решение – предмет на признаване и изпълнение в изпълняващата държава. Щом на компетентния съд по силата на националното законодателство, а и предвид чл. 23 от Рамково решение 2008/909/ПВР, е предоставена възможност за преценка дали да извърши превод на акта – предмет на специалната процедура, отсъстват разумни основания да се отрече възможността му за подобна преценка и по отношение на придружаващото го удостоверение. Същественото е, че чрез превода на съдебното решение, а и чрез превода на удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, първоинстанционният съд се е опитал да събере по допустим начин тази информация, която му е била необходима, за да реши производството по същество. Освен това, отсъствието на превод на езика на изпълняващата държава на удостоверението е основание за отлагане на производството, а не и основание за отказ от признаване и изпълнение на съдебното решение, с което на лицето е наложено наказание лишаване от свобода в издаващата държава. Ето защо, не са налице обективни основания, поради което възражението за отсъствие на превод от издаващата държава на удостоверението по чл. 3 от Закона, да бъде уважено и да доведе до възобновяване на производството. Основателно е обаче следващото възражение, обосноваващо необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и възстановяване на висящността на производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС. Изложените в искането доводи са, че удостоверението по чл. 3 е непълно, доколкото в него не се съдържала информация, изискуема по чл. 15, ал. 1, т. 9 , б. ”б” и б. ”в” от ЗПИИСАННЛСМВЛС, предвид обстоятелството, че съдебният процес в издаващата държава е проведен задочно. Съгласно посочените текстове (чл. 15, ал. 1, т. 9, б. ”б” и б „в” от ЗПИИСАННЛСМВЛС ), съдът може да откаже да признае и изпълни съдебния акт, когато той е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило лично, освен ако удостоверението по чл. 3 изрично не съдържа информация за спазване на две от посочените три условия, състоящи се в следното: - по б.”б” - след като лицето е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, то е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана; - по б. „в”- след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или за ново разглеждане на делото с негово лично участие (….), то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок. Видно е, че информацията е във връзка с осигурени на осъденото задочно в издаващата държава лице гаранции на правото му на защита, свързани с наличието на защита в съдебния процес и упражняване на правото му на жалба. В производството по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС се решават въпросите относно признаването и изпълнението на съдебни актове, постановени в друга държава членка на ЕС, с които е наложено лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. Процедурните правила, както и правомощията на решаващите съдилища, са предмет на детайлна регламентация в гл. ІІ от ЗПИИСАННЛСМВЛС. При внимателния й прочит става ясно, че съдът на изпълняващата държава, какъвто в случая е българският съд, не разполага с каквито и да било правомощия да се произнася по материалната и процесуална законосъобразност на съдебния акт, предмет на приемане и изпълнение по силата на специалния закон. По съдържание действията на компетентния съд остават ограничени единствено до проверка за наличието на предпоставките и условията по чл. 8 и чл. 14 – чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС: наличие на съдебен акт, който се отнася до деяние, представляващо престъпление и по българското законодателство; изключенията на двойната наказуемост; наличие на удостоверение по чл. 3 и съответствието на съдържанието му със съдебния акт, както и наличието на отразена в него информация по чл. 15, т. 1, т. 9, както и изясняването на останалите, изрично очертани по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. При това, съдът не е ограничен да изяснява наличието на основанията за отказ единствено на базата на съдържащата се в съдебния акт и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС информация, като е допустимо да използва всички възможни инструменти за попълване на доказателствената съвкупност относно възможните основания за отказ да се приеме и изпълни съдебния акт на издаващата държава. Вярно е, че разпоредбите на чл. 14 – чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдържат факултативни основания за отлагане и отказ от признаване на съдебния акт. Те са такива, тъй като на компетентния съд е предоставено правото да прецени дали да се позове на някое от тях, за да отложи признаването на съдебния акт (чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ) или да откаже да признае и изпълни съдебния акт (чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС). Факултативният характер на основанията за отказ е приет и в Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. Целта на посоченото рамково решение е да се предоставят „ясни и общовалидни основания” за отказ за признаване на решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, така че на органа на изпълняващата държава да се даде възможност да спази принципа за взаимно признаване и да изпълни решението, въпреки отсъствието на лицето по време на съдебния процес и при пълно зачитане на правото на защита на лицето. Когато тези условия са изпълнени, (т.е. когато е изяснено, че въпреки задочното разглеждане на съдебния процес, на заинтересованото лице са предоставени достатъчно гаранции за упражняване правото му на защита), компетентният съд следва да спази принципа за взаимно признаване на съдебния акт на издаващата държава. Относно степента, вида и съдържанието на гаранциите е пояснено, че условията са дадени алтернативно, но „.. уведомяването на лицето за съдебния процес следва да бъде гарантирано от всяка държава-членка в съответствие с националното й законодателство, като се подразбира, че това трябва да отговаря на изискванията на посочената конвенция”. В настоящия случай, ВКС намери, че въпросът за наличието на основания за признаване и изпълнение на съдебния акт, постановен в Република Гърция е разрешен преждевременно от инстанциите по същество, пред които е била събрана противоречива и непълна информация за предоставените на осъдения български гражданин гаранции за правото му на справедлив съдебен процес, проведен в отсъствието на лицето в издаващата държава. Факултативността на основанията по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от приемане и изпълнение следва да се тълкува като предоставена възможност за преценка по същество, но не освобождава компетентния орган да се увери в наличието или отсъствието на всяко от тях. Само след като се увери в изпълнението на някое от условията по чл.15, ал.1, т. 9 , б.”а” – „в” от ЗПИИСАННЛСМВЛС, компетентният съд разполага с възможността да извърши законосъобразна преценка дали да приеме за изпълнение съдебния акт на издаващата държава. В конкретния случай е извън всякакво съмнение, че съдебният акт на издаващата държава е постановен в съдебен процес, проведен в отсъствието на българския гражданин, както и че в удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не съдържа информация за което и да е от условията по чл. 15, ал. 1, т. 9 от същия закон (лично уведомяване за датата и мястото на съдебния процес; осъществена защита по пълномощие или по назначаване от съда, след своевременното уведомяване на лицето за съдебния процес и уведомяване за правото за обжалване след лично връчване на съдебното решение на лицето при специфични хипотези на неупражняване на право на жалба). Инстанциите по същество са направили опит да преодолеят непълнотата в съдържанието на приложеното по делото удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, позовавайки се на данните в протокол и решение на Апелативния съд по тежките престъпления на Тракис - Едночленен състав от 06.06.2018г., като са приели, че те са достатъчно информативни относно наличието на обсъжданите по-горе условия. Приели са, че обвиняемият В. С. Т. не се е явил, но председателят на съдебния състав публично е прочел разписка от 18.05.2018 г. за връчване на призовката на процесуалния представител на обвиняемия на И. В. от Адвокатска колегия – Александруполи, като се „…намира в материалите по делото и от която става ясно, че обвиняемият законно и в срок е бил призован да се яви днес в този Съд”. Надлежното информиране на осъдения за съдебния процес чрез процесуалния му представител е подкрепено и с данни, изведени от „ Удостоверение от 04.03.2021 г., издадено от Прокуратурата на Окръжен съд - Тракия, видно от което решение № 546/2018 г. е било надлежно връчено на задочно осъдения Т. и е обжалвано от него, като е образувано дело № 158/2020 г., което ще бъде разгледано от тричленен състав на Наказателния Окръжен съд Тракия на 09.06.2022 г. Установено по делото е, че осъденият е упражнил правото си да обжалва постановеното срещу него решение и наложените с него наказания, като е образувано дело пред по-горна съдебна инстанция, чието разглеждане предстои”. Въззивният съд е обсъдил повърхностно приложената към въззивната жалба декларация от посочената като служебен защитник на територията на издаващата държава адв. И. В., в която е отразено изявлението й, че не е била упълномощавана от българския гражданин Т. да го защитава и представлява по наказателното дело, приключило с постановяване на съдебния акт – решение № 546/2018г. на Апелативен съд - Тракия, както и че не е участвала в делото като негов защитник. В посочената декларация се съдържат данни и че е ангажирана като защитник от жалбоподателя Т. по н.д. № 158/20г., образувано по нейна жалба против решението № 546/2018г. на Апелативен съд - Траки. Доводите, че тя не следва да се „възприеме…, тъй като на първо място създава неясноти за авторството, като на практика цели да обори съдържанието на официални документи, което не може да бъде оспорвано в настоящата процедура..”, не могат да се споделят, тъй като са извън проблематиката, която настоящето специфично производство поставя за разрешаване пред компетентния орган. Тя касае наличието на определена категория информация по изпълнение на определени условия в издаващата държава, когато съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който лицето не е присъствало. Затова и в РР 2009/2999 ПВР на Съвета (чл. 5) е изведено принципното положение, че с попълване на информацията в удостоверението (относно условията, при които признаването и изпълнението на решение, постановено в съдебен процес в отсъствие на заинтересованото лице, не следва да бъдат отказвани), издаващият орган предоставя гаранции, че изискванията са изпълнени и това е достатъчно за целите на изпълнението на решението въз основа на принципа за взаимно признаване. Отсъствието на такава информация в удостоверението е допустимо да се изяснява и по друг начин, чрез други доказателствени материали, но при неяснота или разнопосочност в тях, компетентният орган следва да използва механизма на чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС като изиска от компетентния орган на издаващата държава да отстрани непълнотите в удостоверението, а ако такива не се отстранят да обмисли и възможностите по чл. 15, ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за провеждане на консултации с компетентния орган на издаващата държава, а при необходимост и за отправяне на искане за незабавно предоставяне на допълнителна информация. Обобщено – от приложените по делото документи, изпратени от издаващата държава и служебно събрани от контролираните инстанции, както и от представените от защитата не може да се изведе еднозначен извод за наличието на нито едно от условията по чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – нито за личното призоваване на заинтересованото лице в съдебния процес, проведен в негово отсъствие; нито за това, че след като то е било лично уведомено за процеса е упълномощило или е било защитавано от служебен защитник в съдебния процес; нито за това, че решението (предмет на признаване и изпълнение) му е било лично връчено, както и че то е било изрично уведомено за правото му на повторно разглеждане и обжалване , в което има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение и лицето изрично е заявило, че не оспорва решението или лицето не е поискало повторно разглеждане и обжалване в предвидения срок. Това означава, че инстанциите са постановили съдебните си актове при отсъствие на активност за запълване на доказателствената съвкупност с информация, от съществено значение за законосъобразното постигане на изводите по същество и довела до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя Т. – съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Правомощията на първоинстанционния и въззивния съд в настоящето специфично производство, неговият предмет и регламентацията на инстанционния контрол (чл. 12, ал. 9 - 11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС) обуславят необходимост от отмяна както на въззивния, така и на първоинстанционния съдебен акт, доколкото допуснатото нарушение води до необходимостта от упражняване на правомощия от изричната компетентост на окръжния съд по чл. 14 и чл. 15, ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за кореспонденция, консултации и отправяне на искания за незабавно предоставяне на допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава. Едва след изясняване по несъмнен начин на обстоятелствата, свързани с наличието/ отсъствието на основанията по чл. 15, ал.1, т.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС първият съд може да постанови решение, в което да обоснове преценката за признаването/ отказа да признае съдебното решение на издаващата държава. При така посоченото, ВКС, първо наказателно отделение, констатира наличието на основанията за възобновяване на производството. Доколкото жалбоподателят е задържан в изпълнение на съдебното решение, приемащо за изпълнение акта на издаващата държава и с оглед възстановяване висящността на производството, касационната инстанция е задължена да се произнесе по мярката за неотклонение (в този смисъл Р. № 2/07.02.22г. по н.д. № №1078/21г., І н.о.). Предвид тежестта на наложеното в издаващата държава наказание, както и международния елемент в посочената в решението престъпна дейност, съдът намери, че приложимата мярка следва да бъде "Задържане под стража". Поради изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 61/02.09.2021г. по нчд№ 450/21г. по описа на Пловдивския Апелативен съд. ОТМЕНЯ решение № 260082/26.07.21г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, постановено по нчд № 81/21г. ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд № 81/21г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на първоинстанционния съд. ВЗЕМА мярка за неотклонение "Задържане под стража" на В. С. Т. с ЕГН [ЕГН]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: