1 Р Е Ш Е Н И Е № 27 Гр.София, 14.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2979 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх.№.260949/7.05.21 на И. М. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на влязло в сила решение №.98/6.03.20 по г.д.№.338/19 на ОС София, Іс. – с което, след отмяна на реш.№.131/5.11.18 по г.д.№.729/17 на РС Своге, предявения срещу молителя иск с правно основание чл.26 ЗЗД е уважен. Сочи се, че е налице ново обстоятелство и ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 – писмо изх.№.94-С-176/21.05.20 на Община Своге което е от значение за правилното определяне на данъчната оценка на имота-данни за който са били укрити от ищците/, че пред първата инстанция е представена данъчна оценка /за 4034лв./, която представлява неистински документ и престъпно действие по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК, както и че може да се обсъжда и основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, доколкото представената по делото данъчна оценка е официален документ /административен акт/, чиято неистинност е потвърдена от [община] с цитираното по-горе писмо и следователно решението на ОС София е постановено на базата на отменен административен акт на държавно учреждение – Община Своге. При тези обстоятелства се моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответните страни И. Г. Г. и Д. В. Г. оспорват молбата; претендират разноски. Третите лица помагачи Н. И. Л. и „Ник Перфект“ЕООД не вземат становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение, с което е уважен предявен срещу молителя иск с правно основание чл.26 ЗЗД - като е прогласен за нищожен договор, с който И. Г. и Д. Г. са продали на И. С. недвижим имот в [населено място]. Данъчната оценка на този имот, респективно писмото на СО във връзка с това дали при съставянето на представената по делото с оглед цената на иска оценка са били отчетени определени подобрения, не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство в посочения по-горе смисъл, вложен в чл.303 ал.1 т.1 ГПК - т.е. разкрито след влизане в сила на решението, сочещо на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната - а има отношение единствено към въпроса за достъпа до касационен контрол предвид критериите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същевременно въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно до приключване на първото заседание по делото пред първата инстанция /само дотогава ответникът може да прави доказателствени искания за определяне на действителната цена на иска, както и да оспорва указаната от ищеца цена и представените във връзка с нея доказателства-чл.70 ал.1 ГПК/ и така посочената и определена цена остава неизменна за цялото производство /ТР 8/12, ТР 4/16, ТР 8/16, ОСГК/. Предвид изложеното не е налице предвидената в чл.303 ал.1 т.1 ГПК хипотеза. Доколкото касаторът се позовава на основанието на чл.303 ал.1 т.2 ГПК с твърдения, че пред първата инстанция е представена данъчна оценка /за 4034лв./, която представлява неистински документ и престъпно действие по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК, следва да се има предвид, че предоставената от тази разпоредба защита предпоставя установени по надлежен ред неистинстинност на документ и престъпни обстоятелства. Този ред е влязла в сила присъда, респективно споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл.124 ал.5 ГПК /когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК/. Такива доказателства по делото не са представени от молителя - и следователно основанието на чл.303 ал.1 т.2 ГПК също не е налице. Не се касае и за хипотеза на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Основанието се отнася до случаи, при които решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, които впоследствие са били отменени. Твърденията на молителя във връзка с евентуално наличие на по-висока данъчна оценка от представената по делото очевидно не удовлетворява горепосочените изисквания, обуславящи наличието на основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. Само за пълнота следва да се отбележи, че производството по чл.303 и сл. ГПК е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила неправилна решения, като при констатация относно наличие на визираните в чл.303 ГПК пороци те подлежат на отмяна. В рамките на това производство, обаче, не може да се търси обезсилване на недопустимо решение. Недопустимото решение може да бъде контролирано, респективно обезсилено, само по пътя на инстанционния контрол преди влизането му в сила. Ако не бъде обезсилено, то също влиза в сила и именно като влязло в сила решение, при евентуално наличие на визираните в чл.303 ГПК предпоставки, би могло да бъде отменено /не обезсилено/. В разглеждания случай, както вече беше посочено, не са налице твърдяните основания за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените разноски в размер на 1920лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.260949/7.05.21 на И. М. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на влязло в сила решение №.98/6.03.20 по г.д.№.338/19 на ОС София, Іс. ОСЪЖДА И. М. С. да плати на И. Г. Г. и Д. В. Г. 1920лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: