Ключови фрази

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

гр. София, 25.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2466 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 63580/08.05.2018 г. на И. С. Р., чрез адв. М. М., срещу определение № 8797от 19.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1670/ 2018 г. за потвърждаване на определение № 203301 от 29.08.2017 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 11178/2017 г. за прекратяване на производството по предявения иск за оспорване на припознаване при условията на чл. 130 ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно като се атакува изводът на въззивния съд, че за този, който твърди, че е биологичен баща на детето, при наличие на установен чрез припознаване произход, не е налице правен интерес от предявяване на иск за оспорване на припознаването. Твърди се, че правен интерес е налице защото на първо място установеният чрез припознаване произход е пречка касаторът –ищец да предяви иск за установяване на произхода, както и че ако припознаването бъде прогласено за нищожно, е налице възможност касаторът и без да води иск, да извърши сам припознаване на детето. Оспорва се и приетата от съда невъзможност такъв иск да бъде съединен в едно производство с иск за установяване на произход. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по въпроса налице ли е правен интерес у лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, чийто произход е установен чрез припознаване, да оспорва последното, се навеждат специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК мотивирано с липсата на съдебна практика, и по чл. 280, ал.2 предл . 3-то ГПК за очевидна неправилност.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ и като постановен по иск, за който ограниченията по чл. 280, ал.3 т.1- т. 3 ГПК не намират приложение, възивен съдебен акт, така е допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV –г.о., съобразява и намира следното:
Пред Софийски районен съд е образувано гр.д. № 59053/2016 г. по предявен от И. С. Р. срещу М. П. П., майка на малолетната И. М. П. и Ц. Р. Ц. иск, с който е поискано да бъде прогласена нищожността на извършено от ответника припознаване на детето заради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, поради това, че е в условия на вече съществуващо, първо по време, припознаване осъществено от ищеца.
С определение № 17917 от 97.11.2016 г. по гр.д. № 59053/2016 г. районният съд е прекратил делото пред себе си поради липса на родова подсъдност и го е изпратил на Софийски градски съд, като последният е повдигнал препирня за подсъдност. С определение № 622 от 20.02.2017 г. по ч.гр.д. № 315/2017 г. Софийският апелативен съд е определил за родово компетентен районния съд и му е изпратил делото, като е образувано гр.д. № 11178/2017 г.
Софийският районен съд като приел, че разпоредбите на СК са специални спрямо ЗЗД, така предявеният иск е за оспорване на припознаването и че ищецът не е сред лицата посочени в чл. 66, ал. 1 СК, достигнал до извод за липса на правен интерес от иска и прекратил производството като недопустимо. Приел за недопустим под формата на изменение на иска и предявения с уточнителна на исковата молба иск за установяване на произход.
За да потвърди изводите на районния състав, градският съд на свой ред приел, че съгласно действащата правна уредба активно легитимирани да атакуват припознаването са изрично посочените в чл. 66 СК лица- родителите и самото дете. Като се позовал на практика на ВКС, в която е прието, че липсата на правна възможност по българското право за претендиращия, че е биологичен баща, да оспори установения чрез припознаване от съпруга на майката произход на детето не съставлява непропорционална намеса в правото му на личен и семеен живот и че същият няма правен интерес от подобен иск, защото с такъв иск по силата на закона разполагат Дирекция „Социално подпомагане“ и Прокурора, приел, че за ищеца не е налице правно защитим интерес, поради което искът му е недопустим. Като допълнителен аргумент посочил, че дори подобен иск да намира правното си основание в разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 ЕКЗПЧОС правен интерес липсва и защото ищецът не е сред лицата които могат да предявят иск за установяване на произход от бащата предвид чл. 69 СК.
При този предмет на делото и тези мотиви на градския съд в обжалваното определение, поставеният от касатора в изложението въпрос , безспорно е обуславящ по см. на т.1. от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, а не не по т. 3, доколкото на настоящия състав служебно е известна практика, съгласно която искът на претендиращия да е биологичен баща да оспори извършено припознаване на дете е допустим с оглед на правни я интерес, която практика настоящият състав споделя. Така в определение № 341 от 02.10.2017 г. на ВКС, III-то г.о по ч.гр.д. № 3310/2017 г., макар допускането на касационното обжалване в него да е по въпроса допустимо ли е искът на претендиращия да е биологичен баща за оспорване на извършено припознаване да се основе на позоваване на нарушено право по чл. 8 и чл. 6 ЕКЗПЧОС, е прието, че възможност да припознае детето биологичният баща би имал само в случай, че бъде оборен по исков ред произходът, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване (чл. 71 СК), като независимо, че нормата на чл. 66, ал. 5 СК предвижда възможност за биологичния баща да сезира прокурор или Дирекция „Социално подпомагане“, които биха могли, по тяхна преценка, да упражнят правомощието си да предявят иск за оспорване на припознаването, на това лице следва следва да бъде признато право да оспори припознаването и установи произхода на детето от себе си пред българския съд на осн. чл. 8 и чл. 6 от Конвенцията.
При това положение, безпредметно се явява обсъждането на очевидната неправилност като наведено основание за допускане на касационното обжалване, така нормата на чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК не намира приложение в случая.
По съществото на жалбата-
За касатора И. С. Р., претендиращ, че е билогичен баща на малолетната И. М. П., е налице правно защитим интерес да предяви иск за оспорване на извършеното от Ц. Р. Ц. припознаване на детето, защото това би открило за него възможност да извърши той припознаване или да установява произход от себе си по искова ред. Независимо, че ищецът не е сред посочените в чл. 66 СК лица, активна легитимация относно иск за оспорване на припознаването следва да му се признае, защото липсата на призната такава от националния закон нарушава правото му на зачитане на личния и семеен живот по ЕКЗЧПОС, т.с. противоречи на разпоредба от Конвенцията, която е нормативен акт от по-висок ранг спрямо СК.
Въпреки това частната касационна жалба е неоснователна.
Уредените в СК искове свързани с оспорване и установяване на произход са обвързани с преклузивни срокове, като за въвеждането им законодателят е изхождал от съображенияето, че едно лице не може безкрайно във времето да стои с неустановен или атакуем, така несигурен произход. Вярно е от друга страна, че като не признава право на лицето, което твърди да е биологичен баща, да оспори извършеното припознаване, СК не въвежда и срок за предяване на подобен иск. Защитимият от законодателя обаче интерес на детето и неговия произход изисква искът за оспорване на припознаване на претендиращия да е биологичен баща на детото, което вече е с установен произход, макар и основан на нарушени права по Конвенцията, да не може да се предявява безсрочно във времето. По аналогия на разрешението за унищожаване на припознаването дадено в чл. 67 СК, тъй като в конкретния случай припознаването се оспорва като нищожно, следва да се приеме, че срокът в който ищецът е могъл да предяви иска си е едногодишен и че същият тече от момента на извършване на припознаването.
В случая видно от приложеното по делото от самия ищец заверено копие на акта за раждане на детето И., припознаването е извършено от Ц. Р. Ц. с декларация № 42/01.10.2015 г. Следователно към 20.10.2016 г., датата на предявяване на настоящия иск, едногодишният срок вече е бил изтекъл, поради което, като подаден извън него, искът се явява недопустим на това основание.
Като краен резултат обжалваното определение се явява законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 8797 от 19.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1670/ 2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8797 от 19.04.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1670/ 2018 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: