Р Е Ш Е Н И Е № 523 София, 19.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА с участието на секретаря Райна Пенкова , разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 1082 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал. 2 ГПК. Образувано е по повод молба за отмяна вх.№1024365/19.06.2012 г. подадена от [фирма] и В. В. П., чрез процесуалния им представител адв.Х. К. срещу решение от 01.08.2005 г. по гр.д.№20434/2003 г. на Софийски районен съд, І г.к., 40 състав; решение от 15.06.2009 г. по гр.д.№793/2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-б въззивен състав; определение № 572/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, ІV го. В молбата за отмяна се сочи, че се подава въз основа на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се, че е постановено ново решение на Административен съд, според което имотът, за ползването на който молителят е осъден да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД не принадлежи на ответника по молбата. От ответната страна И. Т. И. чрез процесуален представител адв.С. Х. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва молбата за отмяна.Твърди се, че относно молителя В. В. П. липсва решение, създаващо спрямо него сила на пресъдено нещо и че молбата е подадена извън преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. Становището се поддържа и в с.з. По подадената молба за отмяна ВКС, състав на ІV г.о. установи следното: Ответникът по молбата е предявил иск по чл.108 ЗС с предмет дворно място от 660 кв.м., представляващо упи ****-*** в кв.***-* , местност „Ц. Б. ІІІ”, намиращо се на [улица], [населено място] и изградения в него павилион и по чл. 59 ЗЗД за сумата 6000 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване, против молителя [фирма] , както и евентуален иск по чл. 109 ЗС против молителя В. В. П. с искане павилиона да бъде премахнат.С решение от 01.08.2005 г. по гр.д.№20434/2003 г. на Софийски районен съд, 40 състав исковете са отхвърлени. По повод подадена въззивна жалба от ответника по молбата е образувано гр.д.№793/2006 г. на Софийски градски съд. В хода на производството пред въззивния съд той е оттеглил на основание чл. 119 ал.2 ГПК /отм/ исковете по чл.108 ЗС и чл. 109 ЗС и с протоколно определение от 14.05.2007г. е прекратено производството относно иска по чл. 109 ЗС насочен срещу молителя В. В. П. и е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по този иск, а с протоколно определение от 17.11.2008 г. е прекратено производството относно иска по чл.108 ЗС насочен срещу молителя [фирма] и е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по този иск. Исковете са оттеглени, тъй като спорният терен е освободен и е премахнат павилионът, построен върху него.С решение от 15.06.2009 г. въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част относно иска по чл. 59 ЗЗД и е осъдил молителя [фирма] да заплати на ответника по молбата сумата 4 200 лв. обезщетение за ползване на павилион, разположен в югозападния ъгъл на дворното място за периода 14.07.1998 г.-14.07.2003 г., мораторна лихва в размер на 1 300 лв. и законната лихва върху главницата от 15.07.2003 г.С определение № 572/26.05.2010 г. по гр.д.№1929/2009 г. на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационно обжалване на така постановеното решение. С решение от 08.07.2010 г. по адм.д.№2950/2002 г. на Софийски градски съд, адм. отд. е отменена заповед № РД-09-351/02.09.2002 г. на кмета на район „О. к.”, с която е одобрен проект за поправка на кадастрален план за имот №** и създаване на два нови имота * и ** в кв.***, м.”О. к.”, [улица]по жалба на молителя В. В. П. , тъй като не е участвал в административното производство по издаването й. С решение №13875/28.10.2011 г. по адм.д.№3519/2011 г. на ВАС на РБ, ІІ отд. същото е потвърдено. От изложеното следва, че липсва надлежно упражнено право да се иска отмяна от страна на молителя В. В. П., тъй като не е налице съдебен акт, с който да е формирана сила на пресъдено нещо спрямо оспорено от него право.Както беше изложено по-горе искът по чл. 109 ЗС , предявен срещу него, е бил оттеглен пред въззивния съд, който е прекратил производството и е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази част.Липсва правен интерес да се иска отмяната на решение от 01.08.2005 г. по гр.д.№20434/2003 г. на Софийски районен съд, І г.к., 40 състав , тъй като с него предявените срещу молителите искове са отхвърлени.Молителите се позовават на отменително основание по чл.301 ал.1 т.1 ГПК представяйки решение от 08.07.2010 г. по адм.д.№2950/2002 г. на Софийски градски съд, адм. отд., потвърдено с решение №13875/28.10.2011 г. по адм.д.№3519/2011 г. на ВАС на РБ, ІІ отд. ,като считат,че то представлява новооткрито писмено доказателство от съществено значение по делото.От датата на постановяване на второто решение- 28.10.2011 г., което е станало в съдебно производство с участието на единия от тях, следва да се приеме,че те са могли да се снабдят с него.Молбата за отмяна е подадена на 19.06.2012 г., след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305 ал.1 т 1. ГПК и се явява просрочена. Молителите не са установили да са узнали в по-късен момент постановяването на решението или също в по-късен момент да са имали възможност да се снабдят с него,така че да може да се приеме законовия срок за спазен.Този въпрос е по съществото на спора , но молителите не представиха доказателства, даващи основание да се направи положителен извод в тази насока. Освен това с решението, на което се позовават молителите не се установява правно-релевантен за спора по настоящото дело факт.То е постановено в производство касаещо само проверка за законосъобразност на заповед за одобряване на проект за поправка на кадастрален план, а не както те твърдят , че с решението на административния съд е прието,че павилионът не е бил разположен в имот на ответника по молбата. Следователно молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. От ответника по молбата са претендирани направените в това производство разноски, които следва да бъдат присъдени. По тези съображения, състав на ВКС, ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] и В. В. П. за отмяна на решение от 01.08.2005 г. по гр.д.№20434/2003 г. на Софийски районен съд, І г.к., 40 състав; решение от 15.06.2009 г. по гр.д.№793/2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-б въззивен състав; определение № 572/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, ІV го. ОСЪЖДА [фирма] и В. В. П. да заплатят на И. Т. И. сумата 240/двеста и четиридесет/ лв. направени разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: