Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 114

гр. София, 17.02. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 3380 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. В. В., чрез адв. Р. Н., против въззивно решение № 61 от 02.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 359/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С него е потвърдено решение № 494 от 27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което са отхвърлени предявените искове: 1/ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за присъждане на Г. В. В. на обезщетение в размер на 50 100 лв. за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в престъпления по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1 НК, по които ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане; 2/ с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата в размер на 177 300, 85 лв. за периода от 15.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от касатора се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе само в рамките на въведените доводи във въззивната жалба, по който се твърди противоречие с ППВС № 1/1953 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 47/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 191/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 415 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1332/2010 г. на ВКС, І г.о., Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Поставя се и следният въпрос, уточнен от настоящия състав, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Следва ли, след като разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка, въззивният съд да променя установените от наказателния съд факти, като излиза извън предмета на въззивното обжалване и поради това игнорира определянето по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди?“. Поставя се в изложението и обобщения и уточнен от съда въпрос за приложението на т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние и за част от предмета на престъплението, във връзка с който се сочи противоречие с т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че с присъда от 20.12.2012 г. по н.о.х.д. № 303/2011 г. на Окръжен съд – Шумен Георги В. В. е бил признат за виновен в това, че през периода 2000-2009 г. в [населено място] без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършил по занятие подробно описани банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1, ал. 4, т. 1 от ЗБ (отм.), като с дейността си причинил другиму значителни вреди, поради което на основание чл. 252, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 НК е бил осъден на 8 години лишаване от свобода, глоба в размер на 8000 лв. и конфискация на част от имуществото. Ищецът е оправдан по обвинението, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, че е отпускал парични заеми на изброени в присъдата лица, както и че е получил значителни неправомерни доходи за сумата над 159 980 лв. до 305 790 лв. Със същата присъда Г. В. е осъден и за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК – за държане на боеприпаси без надлежно разрешение, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за придобиване на посочените боеприпаси и за държане на други изброени боеприпаси. Срещу ищеца са повдигнати и обвинения по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК; чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20 НК; чл. 330, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК; чл. 131, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, от които е оправдан по само по обвинението по чл. 330, ал. 3 НК. По останалите обвинения е признат за виновен и му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“.
Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съдът е приел, че по обвиненията по чл. 252, ал. 1 НК и чл. 339, ал. 1 НК ищецът е бил осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, поради което липсва основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ. Посочил е, че за съставомерността на деянието по чл. 252, ал. 1 НК е достатъчно последователното извършване на най-малко три банкови сделки без съответно разрешение, а за квалифицирания състав по ал. 2 – причинените вреди и получените неправомерни доходи да са значителни по размери дори само от тези сделки. С оглед това според въззивния състав редуцирането на лицата, получили заеми от ищеца, на размера на вредата и на получените от незаконна банкова дейност доходи, посочени в обвинителния акт, и оправдаването на подсъдимия за тези сделки (лица, вреди и доходи) с присъдата не означава, че ищецът е оправдан от част от обвинението по чл. 252, ал. 2 НК и че са приложими постановките на т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк. д. № 3/2004 на ВКС, ОСГК, за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при частично оправдаване. Сходни мотиви съдът е изложил по отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, по което подсъдимият е бил оправдан само за една от формите на изпълнителното деяние – „придобиване“, само за част от боеприпасите и за периода на държане. Г. В. е бил оправдан единствено по обвинението по чл. 330, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с ал. 1 НК, за което е бил обезщетен по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с влязло в сила решение на Ловешкия окръжен съд.
Първият процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе само в рамките на въведените доводи във въззивната жалба е обуславящ, доколкото засяга процесуалните действия на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, в това число и задължителна такава, обективирана в посочените от касатора актове.
Вторият въпрос така както е формулиран от касатора и доуточнен от съда не е правно разрешен във въззивното решение и не съставлява общо основание за достъп до касация. Същевременно въпросът е привързан към оплакването на касатора за неправилност и необоснованост на решението, което подлежи на преценка във втората фаза на производството ако обжалването бъде допуснато.
При изложените по-горе мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че са налице основания за допускане на касационното обжалване във връзка с въпроса за приложението на т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете форми на изпълнителното деяние и за част от предмета на престъплението. Въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда и във връзка с него обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на правните разрешения на въззивния съд с постановките, приети в т.11 от ТР№3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 02.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 359/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Касаторът е освободен от държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване на открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: