О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №61

София, 16.02.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия ОРЕШАРОВА ч.гр.дело № 294/2022год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Л. Д., срещу определение № 60684 от 21.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1848/2021 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на Ц. Л. Д. срещу решение № 1525 от 23.12.2020 г. по в.гр.д. № 2663/2020 г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се излагат съображения, че определението на ВКС е неправилно. Според жалбоподателя не може да се приеме, че срокът за обжалване на въззивното решение тече от уведомяването на процесуалния му представител адв. М., след като тя е отказала да й бъде връчен препис от решението с мотивите, че вече не представлява лицето. Жалбоподателят сочи, че е подал в срок касационната жалба, считано от момента, в който той е бил уведомен за постановеното решение на апелативния съд.
Ответната страна по жалбата не представя отговор.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Обжалваното определение е постановено по касационна жалба от 11.03.2021 г. на Ц. Л. Д. срещу решение № 1525 от 23.12.2020 г. по в.гр.д. № 2663/2020 г. на Софийски апелативен съд. Съставът на ВКС е посочил, че на жалбоподателя редовно са връчени съобщение и препис от въззивното решение на 18.01.2021г. Процесуалният представител на жалбоподателя по делото адв. Д. М. е отказала да получи съобщението и преписа от решението, посочвайки следното: „Не съм упълномощена за втора инстанция. Моля, уведомете лицето“. Отказът е надлежно удостоверен с нейния подпис и с подпис на връчителя. Адвокат М. е била надлежно упълномощена от жалбоподателя с пълномощно, приложено към исковата му молба, което е бланково и в него не са вписани никакви ограничения относно представителната власт по делото. Пълномощното не е оттеглено по реда на чл. 35 от ГПК, нито е налице отказ от него по реда на чл. 36 от ГПК – чрез уведомяване на съда за това. Съставът на ВКС е приел на основание чл. 34, ал. 4, във вр. с чл. 51, ал. 3, изр. 1 от ГПК, че по силата на това пълномощно адв. М. недвусмислено е овластена да представлява жалбоподателя пред всички съдебни инстанции по делото. При това положение, адв. М. не е могла да откаже да получи съобщението с преписа от въззивното решение съгласно чл. 51, ал. 3, изр. 1 от ГПК, а отказът ѝ не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 3, изр. последно от ГПК. Следователно преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК за касационното обжалване на въззивното решение е изтекъл на 18.02.2021 г. (четвъртък, присъствен ден), като касационната жалба е подадена след изтичането на този срок – на 11.03.2021 г. Това прави образуваното по нея касационно производство процесуално недопустимо и то следва да се прекрати.
Изложените съображения са правилни.
Съгласно чл. 51, ал. 3 ГПК (в първоначалната му редакция) адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Член 34, ал. 4 ГПК установява презумпцията, че пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случая в представеното за адв. М. пълномощно (на л. 2 от първоинстанционното дело) не са посочени никакви ограничения, които да опровергават тази презумпция. Не отговаря на фактите по делото твърдението на процесуалния представител, че не е била упълномощена за водене на делото във втора инстанция – въззивната жалба е подадена именно чрез адв. М., която освен това е приела и съобщението, с което е била призована за о.с.з., насрочено на 16.11.2020г. Законът дава право на доверителя да оттегли във всяко време пълномощието си, като за това обаче е необходимо да уведоми съда, както е посочено в чл. 35 ГПК. От своя страна, пълномощникът може да се откаже от пълномощието, което по изричната разпоредба на чл. 36 ГПК отново става чрез уведомяване на съда – само неявяването в о.с.з. от 16.11.2020 г. не може да се приеме за отказ от пълномощие. Тъй като нито жалбоподателят, нито пълномощникът са упражнили съответното право по надлежния ред, адв. М. е била процесуален представител на Ц. Д. към датата, на която й е връчен препис от въззивното решение – 18.01.2021 г. Тя не е могла да откаже да получи съобщението – не е била изпълнена нито една от хипотезите на чл. 51, ал. 3 ГПК (в първоначалната му редакция). Поради това извършеният отказ не е засегнал редовността на връчването и не е било необходимо повторно връчване на препис от въззивното решение лично на страната (в този смисъл определение № 200 от 12.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2180/2017 г. на ВКС, III г.о.). Преклузивният срок за касационно обжалване на въззивното решение е започнал да тече от 18.01.2021 г. и съобразно чл. 283 ГПК е изтекъл на 18.02.2021 г. Подадената на 11.03.2021 г. касационна жалба е просрочена и правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60684 от 21.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1848/2021 г. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: