Р Е Ш Е Н И Е № 113 Гр.София,18.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5961 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.365/3.07.15 по г.д.№.225/15 на Смолянски окръжен съд – в частта му, с която, след частична отмяна на решение №.32/20.02.15г. по г.д.№.284/14 на Девински районен съд, предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.200 КТ е уважен за сумата над 35 000лв. до 200 000лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски. Ответната страна Р. М. Ч. оспорва жалбата. С определение №.42/08.01.2016г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за основателен и за разликата над 35000лв. до 200000лв., като след съответна отмяна на първоинстанционното решение я е присъдил. Посочил е, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД е необходимо да се изследват конкретно настъпилите във всеки случай вреди. Приел е, че в разглежданата хипотеза в резултат на трудова злополука на ищеца са причинени изключително тежки увреждания - пълна слепота с лявото око, обезобразяване на лицето - засягащо завинаги функцията на сетивния орган - зрението, многофрагментно счупване на горна челюст - причинило счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, пълно открито многофрагментно счупване на долна челюст и разрушаване лявата долночелюстна става - причинило счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, обезобразяване на шията; че същите, освен че засягат жизненоважни органи на тялото, имат и изключително неблагоприятна прогноза за оздравяване; че практически в резултат на злополуката ищецът е лишен от възможност за нормален човешки живот – обстоятелство, в което съдът е имал непосредствена възможност да се увери и в съдебно заседание. Възражението, че ищцовата страна не се е справила с доказателствената тежест да установи в първоинстанционното производство размера на вредите и степента на увреждането, е намерено за неоснователно. Посочено е, че е налице точно обратната хипотеза – всички твърдения са доказани и обуславят извод за основателност на предявения иск. Отразено е, че интензитета и характера на настъпилите увреждания е такъв, че нормалната човешка логика е в състояние да направи извод за изключителните болки и страдания, претърпени от Ч. след настъпване на злополуката. От друга страна, предвид споделяне на фактическата обстановка, възприета от районния съд досежно механизма на настъпване на трудовата злополука и наличие на интервенция в двата РКО от 23.03.14 и 2.04.14г., на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил в тази част към мотивите на районния съд. При тези обстоятелства е формиран извод за основателност на жалбата на ищеца, респективно неоснователност на тази на ответника, и за отмяна на решението в отхвърлителната му част ведно с присъждане на цялата претендирана сума с лихви и разноски. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и задължителната практика /реш.№.388/17.10.11 по г.д.№.19755/10, ІV ГО на ВКС, реш.№.217/09.06.2011по г.д.№.761/10, ІV ГО на ВКС, ППВС №1/1953/ съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. По касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, оплакванията за липса на надлежно обсъждане на доводи и оплаквания, в това число за безспорно извършено плащане /в размер на 5050лв./, необсъждане и недостоверност на доказателства, са основателни. Въззивната инстанция не е обсъдила своевременно направени възражения и доводи, респективно не се е произнесла по наведени в жалбата възражения и оплаквания. Липсата на надлежни мотиви в тази връзка е нарушение на съдопроизводствените правила и то е съществено, защото се е отразило върху правилността на съдебния акт. Страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е работил на длъжност „общ работник”. На 10.10.13, докато изпълнявал служебните си задължения - поемал разбичени кофражни дъски от верижен транспортьор и ги подреждал на палети до него - от многолистовия циркуляр тип UKV 41-S „FELIX” била изхвърлена дървесна цепеница с дължина 70см. Тя проникнала в тялото му – от шията вляво, през медиалния очен ъгъл и медиалната стена на корена на носа - като разрушила лявата половина на долната челюст, паротидната жлеза, стените, максилата и орбитата, зигоматичната кост и латералната стена на носа - т.е. вследствие на злополуката пострадалият е с множество счупвания на кости на черепа и лицеви кости. Съставен е Протокол за трудова злополука №.3/11.10.13 приложение към чл.2 ал.2 НУРРОТЗ и тя е призната за трудова с Разпореждане №.88/21.11.13 на Национален осигурителен институт, РУ СУСО - необжалвано и влязло в сила. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ и разпита на вещото лице вследствие на инцидента на ищеца са били причинени: масивна разкъсно-контузна рана на лявата лицева половина; масивна разкъсно-контузна и прободна рана на лявата половина на шията; частично разкъсване на лявата очна ябълка; многофрагментно счупване на лявата горна челюст; многофрагментно счупване на лявата орбита; пълно открито многофрагментно счупване на долната челюст; разрушаване на лявата долночелюстна става /т.е. политравматизъм/. Всичко това е довело до следните тежки усложнения: следтравматична частична атрофия на левия зрителен нерв; състояние след травматична ретинопатия; травматичен лагофталм /невъзможност за затваряне на клепача, което води до сълзене, възпаление, конюнктивит, сухота/; травматичен ектропион /медицинско състояние, при което клепача се сгъва навън; може да се получи изсушаване на окото-което предизвиква дразнене и парене; същевременно се наблюдава и сълзене/; кератит на базата на лагофталма; състояние след блефарорагия /съшиване на клепачите с цел да се затвори очната цепка на разрушената лява очна ябълка по повод на персистиращия кератит/; пълно травматично прекъсване на левия лицев нерв; травматична невропатия на левия лицев и левия троичен нерв; пареза на лявата лицева половина. Вследствие на тежката политравма са причинени силни, мощни продължителни болки и страдания, особено в острия период – начални минути, часове, дни. Оперативните намеси допълнително усложняват състоянието откъм болки и дискомфорт. Болките са продължавали със седмици и месеци. Те са засилвани както от получаваните усложнения от страна на разрушения лицев череп вляво, така и от усложненията на разрушения напълно ляв лицев нерв и силно травмиран троичен нерв вляво. Болките, страданията и дискомфортът намаляват постепенно с напредването на оздравителните процеси. Най-вероятно, обаче, ще останат да бъдат чувствани за продължителен период от време, който не може да се определи и предскаже. Той зависи от напредването на оздравителните процеси, прилаганите лечебно-възстановителни мероприятия и процедури, индивидуалната чувствителност на пострадалия и т.н. По принцип степента на болките - процесите на поносимост и чувствителност на болка, са строго индивидуални и сеоценяват субективно-по оплаквания на болния или косвени белези. Усещането и възприятието за болка е субективно, но болките са големи, защото е засегнат троичния нерв - който нервира горна, долна челюст и двигателната сетивност на окото. Касае се за сетивен нерв и при засягането му и разрушаване на големи клонове се получават хронични болки, оприличавани с т.нар кирлянов ефект /болки в загубен орган/. Отделно от това при изострено психическо състояние, каквото е налице при ищеца, се изостря и усещането и чувството за болка /СМЕ/. Страданията и дискомфорта, получени вследствие на разрушените вляво горна и долна челюсти, както и ставния израстък на долната челюст вляво, който е загубен безвъзвратно, и счупената лява зигоматична кост - ще останат практически за цял живот. Тези структури не могат да се самовъзстановяват. Засягането, липсата им, пряко нарушават двете основни функции на тези структури – дъвченето и говоренето във всичките им фази. Самовъзстановяване или възстановяване чрез протезиране на тези структури практически е невъзможно /СМЕ/. Очакваните оздравителни процеси са обусловени от характера и морфологията на травмата и естеството на оперативните интервенции. Относно загубата на лявото око, травмата и увреждането са дефинитивни, за цял живот, и не се очаква възстановяване – затова и е определена постоянна, пожизнено, слепота с лявото око. Относно усложненията от страна на окото - наложило се е оперативно лечение блефарорагия /съшиване на клепачите с цел да се затвори очната цепка на разрушената лява очна ябълка по повод на персистиращия кератит/, като по този начин остатъците от очната ябълка на лявото око ще бъдат „погребани”. Относно разрушаването и засягането на костите на лявата половина на лицевия череп, прогнозите са също песимистични – те ще останат за цял живот, като самовъзстановяване или възстановяване чрез протезиране на тези структури е практически невъзможно. Относно засягането на централномозъчните нерви-разрушеният на определено място и прекъснат изцяло ляв лицев нерв не подлежи на възстановяване; функциите му на инервация на структурите от лявата лицева половина са загубени за цял живот. Относно засегнатия ляв троичен нерв – възможно е той да се възстанови /изцяло или отчасти/, но не съществува критерий, който да определи с категоричност времето на евентуално възстановяване – това зависи от множество условия, а в случая е налице силно увреден терен около самия нерв, което неминуемо ще забави възстановяването. Разкъсно-контузните рани са зарастнали в началните стадии на възстановяване – в първите седмици след травмата /СМЕ/. В хода на лечението ищецът е претърпял множество оперативни интервенции /и постоперативна халюциногенна продукция и ретроградна амнезия/: непосредствено след инцидента - когато е отстранено проникналото чуждо тяло ведно с множество други малки части от челюст, очница, ставна главичка, извършена е реконструкция с костен телен шев на литералните стени на орбитата, ревизирано е орбиталното съдържимо, зашити са очни тъкани, възстановен е подът на очницата с автогенна костна пластика с фиксация с костни телени шевове, и впоследствие – в това число по отстраняване на чужди тела, блефарорафия на клепачи на ляво око /на 14.05.14г./; правени са му били и множество изследвания /епикризи, СМЕ/. Състоянието на Р.Ч. след операцията било тежко, няколко дни бил с опасност за живота, не можел да говори /около 2 месеца/, губел памет. Понастоящем не може да се храни нормално /храни се със сламка и чаена лъжичка, може да яде нещо много рядко, не може да дъвче/; губи му се памет; не излиза; всичко го дразни и му пречи /светлината, вятър, телевизия/; вече не се събира с приятели и си стои в къщи. Налага се ежедневно някой да се грижи за него и това го прави майка му, която е 60-70 годишна. Когато излизал, ищецът бил придружаван от синовете си или някой близък /св.С. Ч./. Издадени са му болнични листи за временна нетрудоспособност за периода 10.10.13-18.06.14, а впоследствие е определен процент трайно намалена работоспособност. Няма спор, че ответникът е платил на Р.Ч. на части общо сумата 5050лв. като обезщетение за претърпените вследствие на злополуката вреди. За изплащането й при последното посещение на ищеца е издадена справка, съставена от А. С. К., служител на [фирма] /съдебно-графологична експертиза/. Не се установи на Р.Ч. да са изплащани други суми извън горепосочената 5050лв. – в това число 9250лв. по разходен касов ордер от 23.03.14 и 115000лв. по разходен касов ордер от 2.04.14. Представените ордери са попълвани от две лица /А.К. и А.Р./ и съдържат дописвания - в първия цифрата „9” и сумата словом „девет хиляди двеста и петдесет лева” са изисани с различна химикална паста от тази, с която е изписана сумата „250лв.”; във втория сумата „150лв.” е изписана с една химикална паста, а цифрите „1” преди нея и „00” след нея, както и текстът словом „сто и петдесет хиляди лева” - с различна химикална паста /СГЕ/. Касае се за документи с добавки. Поради това и предвид оспорването им от ищеца, доказателствената им стойност следва да се цени съобразно чл.178 ал.2 ГПК-с оглед на всички обстоятелства по делото. Съдът отчита, че суми 9250лв. и 115000лв. не фигурират в получения от Р.Ч. и свидетелите му и съставен от служител на ответника документ за извършените плащания - които, съобразно същия, са 14бр. и общо на стойност 5050лв. /стр.301/302 първоинстанционно дело/. Същевременно не са представени доказателства за изплащането им по предвидения в чл.3 от Закона за ограничаване на плащания в брой /във връзка с чл.164 ал.1 т.3 ГПК/ начин /опр. по чл.274 ал.3 ГПК №.283/12.07.13 по ч.г.д.№.3787/123, ІІ ГО на ВКС/. Съобразно цитираната разпоредба плащанията на територията на страната, когато са на стойност равна или надвишаваща 15000лв, или на стойност под 15000лв., но са част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 15000лв., се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая липсват твърдения и доказателства плащания на суми 115000лв. и 9250лв. като част от общо определено обезщетение да са били извършвани чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка. Наличието на отразяване във воденото от ответника счетоводство за подобно плащане, респективно на разполагаеми средства в дружеството, не може да замести липсата на надлежни първични документи, установяващи извършването му. Отделно от изложеното, съобразно изискванията на чл.10 от Закона за счетоводството /обн. ДВ бр.98/01, отм. ДВ бр.95/15/ поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават, като погрешно съставените такива се анулират и се съставят нови. В тази връзка ирелевантни са евентуални свидетелски показания за плащане на тези суми, респективно отказ за допускане на допълнителен свидетел на ответника за установяване на обстоятелството, че св.А. Р. е виждала св.С.Ч. само веднъж - което, междувпрочем, вече е било и установено с първоначалните й показания-съдържащи изрично изявление в този смисъл /стр.336 първоинстанционно дело/. Предвид всичко изложено по-горе и доколкото установяването на плащане при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ответника /чл.154 ГПК/, съдът приема, че липсва надлежно установяване на валидно плащане на сумата 124250лв. /9250лв.+ 115000лв./, респективно, че ответникът е платил на ищеца само безспорните между страните 5050лв. При горните фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Няма спор, че настъпилата на 10.10.13г. злополука е призната за трудова с окончателен акт по реда на чл.57 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Обстоятелството, че наказателното постановление, с което на ответното дружество е било наложена имуществена санкция по реда на чл.414 ал.3 КТ, е било отменено /с реш.№.67/22.05.15 по кахд№.20/15 на Административен съд Смолян/, не дисквалифицира характера на злополуката като трудова. То е от значение за евентуално ангажиране на административната отговорност на работодателя – не и за тази по чл.200 КТ – предпоставките за която в случая безспорно са налице предвид трудовия характер на злополуката и причиненото увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/. При определянето му настоящият състав изхожда от характера на нанесените на ищеца травматични увреждания и последиците им, описани подробно по-горе– касае се за тежка политравма, довела до извършване на поредица от оперативни интервенции и тежки последици, в това число обезобразяване, което засяга завинаги функцията на сетивен орган /пълна слепота с ляво око/ и други основни функции /дъвчене, говорене/. От друга страна съдът преценява и претърпените във връзка с уврежданията болки и страдания – физически болки и страдания, дискомфорт /който е иманентно присъщ на всяко увреждане и търпени болки и страдания/ и негативни изживявания, вкл. от преживения стрес от случилото се, от оперативните интервенции и продължителния период на лечение, от загубата на орган на зрение и разстройство на паметта, психическо страдание - в това число от невъзможността за самостоятелно справяне с елементарни житейски нужди, за нормално хранене и говорене, за водене на пълноценен начин на живот, от настъпилото обезобразяване и ограниченията в социалния живот с всички произтичащи от това неудобства. Отчита и интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания – които са били силни, мощни и продължителни- траели месеци, засилвани от получаваните усложнения, и ще продължат да бъдат чувствани, макар и с отслабващ интензитет, за продължителен период от време, който предварително не може да се определи. Наличието на индивидуални субективни особености, обуславящи продължителността и интензитета на болките, по никакъв начин не променя обстоятелството, че такива несъмнено, с оглед характера на увредата, вече са били търпяли /към настоящия момент повече от 2 години и половина/, търпят се, хронични са и ще бъдат търпени и занапред без да може да се определи докога и с какъв интензитет – като е налице и изострено психическо състояние, което обостря усещането и чувството за болка. Липсата на обективна мярка за измерването им и субективния им характер, отбелязан от вещото лице, не води до недоказаност на претенцията за обезщетяването им – която предвид вече посоченото по-горе е доказана, а свидетелства единствено за това, че във всеки случай следва да се отчитат конкретните му особености и проявленията на различните форми на болка и страдания. Съдът съобразява и неблагоприятната прогноза във връзка с настъпилите увреждания, доколкото самовъзстановяване или възстановя ване на повечето от засегнатите структури е практически невъзможно. Същевременно, всички тези вреди са пряка и непоследствена последица от трудовата злополука и следователно в причинна връзка с нея. Предвид изложеното по-горе, ВКС намира, че за обезвредата им се дължи сумата 160000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. От нея трябва да се приспаднат платените преди процеса 5050лв. - като претенцията е основателна за 154950лв., а за разликата до пълния предявен размер от 200000лв. следва да се отхвърли. Обезщетението се определя глобално за всички неимуществени вреди от травматичните увреждания и последвалите усложнения - които се претендират с исковата молба /независимо от конкретизацията по отделни травматични увреждания/ - в който смисъл винаги е била и безпротиворечивата съдебна практика. Предвид изложеното обжалваното решение трябва да се отмени в частта, с ответникът е осъден да плати на основание чл.200 КТ на Р. Ч. сумата над 154950лв. до 200000лв. и на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. Т. Й. сумата над 5059,12лв. до 6530лв. – вместо което искът по чл.200 КТ в горната част се отхвърли и на касатора се присъдят 1020,38лв. разноски с оглед изхода на спора - а в останалата обжалвана част - да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.365/3.07.15 по г.д.№.225/15 на Смолянски окръжен съд В ЧАСТТА, с която [фирма] е осъдено да плати на Р. М. Ч. на основание чл.200 КТ сумата над 154950лв. до 200000лв. и на адв.Т. Й. на основание чл.38 ал.2 ЗА сумата над 5059,12лв. до 6530лв, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Ч., ЕГН [ЕГН], срещу „В. Г. І”Е., ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над 154950лв. до 200000лв. ОСЪЖДА Р. М. Ч. да плати на [фирма] 1020,38лв. /хиляда и двадесет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решение №.365/3.07.15 по г.д.№.225/15 на Смолянски окръжен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: