5 Р Е Ш Е Н И Е № 104 Гр.София, 23.09.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.549/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК. С определение №118/31.03.21 г., постановено от РС-Плевен /ПлРС/, 11 наказателен състав, по Н.Ч.Д.404/21 г. спрямо осъдения В. В. Б. е допусната кумулация на наложени му по влезли в сила присъди наказания лишаване от свобода- по силата на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК; приведено е в изпълнение определено му наказание лишаване от свобода на основание чл.68,ал. НК; и е отсъдено отделно изтърпяване на отмерено му наказание пробация по три влезли в сила присъда. Този съдебен акт е потвърден с решение №94/14.07.21 г.,постановено от ОС-Плевен /ПлОС/, 3 въззивен наказателен състав, по В.Н.Ч.Д. 281/21 г. На 07.06.22 г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство поради непознаване от страна на Б. за воденото наказателно производство- от осъдения чрез негов защитник. Иска се отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС искателят и защитникът му поддържат искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП моли да се пристъпи към възобновяване на наказателното производство на основание чл.423,ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: На първо място, предвид констатираното по делото обстоятелство, че осъденият Б. е намерен и приведен в затвора за изпълнение на влязлото в сила на 14.07.21 г. определение за кумулация и т.н. /той твърди, че не е знаел за производството по делото/ на 12.03.22 г., а настоящото искане е депозирано на 07.06.22 г., следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.423,ал.1 НПК ВКС да бъде сезиран в шестмесечен срок от узнаване за влизане в сила на съответния годен да бъде разгледан в рамките на тази процедура съдебен акт. Предметът на произнасяне е по силата на нормата на чл.419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.1,т.1-3 НПК. Ерго, сезиращият документ е нужно да бъде разгледан по същество като допустим. На второ място, за да се направи преценка доколко възраженията по последния са основателни в светлината на експлоатираната процедура, следва внимателно да се проследи движението на производството и познанието на осъдения за него. И така, образуваното пред ПлРС частно дело е по предложение за произнасяне спрямо Б. по реда на чл.306,ал.1,т.1 и т.3 НПК. На л.13 от първостепенното производство е приложено разпореждане №361/24.02.21 г., с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.21 г.,указвайки призоваване на страните. Изискани са справки от затвора-Плевен, МП-ГДИН, НСС, сектор Арести при ОС ИН-гр-Плевен, касаещи търпени наказания от страна на Б. и данни бил ли е задържан под стража, за какъв период от време и по кои наказателни дела. Иначе казано, изисквани са данни, относими към съществото на процесното произнасяне. На л.16 от обсъжданото дело е приложена призовка за осъдения, върната в цялост. Със същата е направен опит той да бъде призован в с. Б., ул. "Т. К." № 1, община Плевен, област Плевен. На гърба й е отбелязано: „Лицето се намира в Германия със съпругата си. Сведенията са от кметство с. Б.. Снежинка Й..А.-деловодител:05.03-21 г.“ Наред с пристигналите отговори на отправените запитвания, на л.23 от първоинстанционното производство е приложена справка от МВР-Областна дирекция на МВР-Плевен, с рег.№316000-8880 от 09.03.21 г., съгласно която от 01.07.07 г. според директива 2004/38/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29.04.09 г.относно правото на граждани на ЕС и членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което данните за пътуванята им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази дата. При направената уговорка е изпратена справка за Б. за периода 01.01.11 г.-08.03.21 г.и е констатирано едно излизане от РБ през ГКПП Видин Дунав мост на 30.11.20 г. в 21.16 ч. /по запитване на ПлРС, приложено на л.24 от делото/. В съдебно заседание на 24.03.21 г./л.39 и сл./ цитираното сведение е докладвано, наред с данните по върнатата в цялост призовка. В протокола е отразено, че Б. се намира в Германия, по сведения на съпругата му. Предвид неприсъствие на упълномощен загитник, е изпратено искане до местната адвокатска колегия, която да посочи адвокат, назначаем като служебен защитник. Не е указано осъденият да бъде призован. Въпреки това,в приложения на л.40 от първостепенното дело списък за призованите лица, наред с изпратено поредно питане за данни за задгранични пътувания на осъдения, е отразено, че на 24.03.21 г.в 15.31 ч.нему е изпратена призовка за страна. Адресът е същият като горепосочения. Такава няма върната-нито изпълнена, нито в цялост. В съдебно заседание на 31.03.21 г. /л.48 и сл./, наред с новопостъпила справка за задгранични пътувания с идентично на посоченото вече съдържание, е отразено, че Б., нередовно призован, не се явява. Не е уточнено,че въобще в кориците на делото липсва върната призовка. Назначен е служебен защитник и е даден ход на делото при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.А НПК- местожителството на осъдения не е известно. Постановено е и процесното определение на ПлРС. Същото е атакувано от Б. чрез неговия служебен защитник и е образувано В.Н.Ч.Д.281/21 г.по описа на ПлОС. С определение от 07.05.21 г.съставът на въззивната инстанция е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06.21 г., за когато е указано да бъде призован подсъдимият /не осъденият, както е правилно/. Личната призовка за последния е върната в цялост /л.14 и сл.от въззивното дело/ с отбелязване,че по сведения от кметството лицето се намира в Германия. В протокола от проведеното на 02.06.21 г.съдебно заседание /л.18 и сл./ е отразено съдържанието на призовката,както бе съобщено току-що. Не е преценена необходимост от издирване на Б.. Даден е ход на делото и то е обявено за решаване, вследствие на което е постановено цитираното решение №94/14.07.21 г.на ОС. На трето място, последователно и нееднократно досега този съд е утвърждавал тезата, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия /осъдения в предвидените случаи/ с ефективно упражняване на целия каталог, допустим за съответната процедура, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Но същото не се осъществява задължително, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото, осъденото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст непреодолимо се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия/ осъдения или подсъдимата/осъдената, в хода на съответното наказателно разглеждане, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. На четвърто място, казаното по принцип, отнесено към данните, подробно описани по-горе, установяват несъмнено непознаване от страна на осъдения Б. за воденото срещу му производство за кумулация и т.н. и прилагане на разпоредбата на чл.68 НК, както се и твърди в искането за възобновяване и се поддържа в съдебно заседание пред ВКС. Вече бе съобщено, че първоинстанционното дело е образувано по предложение на съответната районна прокуратура. В него не е посочен адрес за призоваване на осъдения. Въпреки това последният, който не е бил длъжен да стои непрекъснато на мястото, където е регистриран /за това няма данни/, нито пък е трябвало да спазва условията по определена му мярка за процесуална принуда и да съобщава за всяка смяна на адреса си на съответен орган, е призован от адреса в с. Б., Плевенско /отбелязване за познанията за този адрес липсва и в разпорежането на съдията-докладчик/. Независимо че без да се спори за регистрацията на Б. в цитираното село, във върнатата в цялост призовка е отразено, че той се намира в Германия СЪС съпугата си /по сведения на кметството/, ПлРС е приел,че данните за неприсъствието му в пределите на страната са дадени ОТ съпругата. Не е необходимо да се отразяват задълбочени могиви за огромната разлика в изводите, които могат да се направят относно това дали поради казаното не е следвало да се направи всеобхватен опит лицето да се издирва в границите на самата РБ, още повече предвид непълнотата на информацията за излизане и влизане в страната, давана от ГКПП-тата. По един начин се третира въпросът за сведения, предоставени от близък родственик, а по друг- не от такъв. Не присъстват дори и наченки в насока на лично информиране, поради което се извежда заключение за липса на познание от страна на Б. за водено срещу му първоинстанционно наказателно производство, предвид поведението на решаващия съд. Не по-различни са действията на втората инстанция. И тя не е положила дължими усилия в рамките на възможните такива за потенциално издирване на лицето. Доверила се е единствено на съдържанието на върнатата в цялост призовка. Прави впечатление и че обсъжданото процесуално поведение на ПлРС досежно уведомяване на лицето е подминато като несъществуващо. При това положение следва да се приеме, че осъденият е бил изправен пред непознание и за въззивното разглеждане на воденото срещу му дело, но не поради негово недобросъвестно поведение. Следователно неучастието на Б. въобще в производството не е демонстрация на нежелание или на незаинтересованост, нито пък на желание за укриване. Както правилно твърди защитата, а представителят на ВКП се съгласява, причините за незнанието за воденото наказателно производство не се коренят в некоректно поведение на осъдения в процесуален аспект. В този смисъл искането за възобновяване /на последното поред производство по съществото на процедурата-въззивното такова/ е състоятелно на основание чл.423,ал.1,изр.1 НПК. И тъй като задочното разглеждане е започнало пред първоинстанционния съд, на този и стадий съгласно чл.425,ал.2 вр.чл.423, ал.1 НПК е необходимо да се върне делото за ново разглеждане, след отмяна на въззивния и първостепенния съдебни актове. Предвид характера на процесния процесуален ред, няма необходимост от приложение на разпоредбата на чл.423, ал.4 НПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.281/21 г.по описа на ОС-Плевен. ОТМЕНЯВА решение №94/14.07.21 г., постановено от ОС-Плевен, 3 въззивен наказателен състав, по В.Н.Ч.Д.281/22 г. ОТМЕНЯВА определение №118/31.03.21 г.,постановено от РС-Плевен, 11 наказателен състав, по Н.Ч.Д.404/21 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/