Р Е Ш Е Н И Е № 65 Гр.София, 04.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ТАКЕВА В присъствието на прокурора АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.281/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №29/04.07.17 г. постановена от ОС-София /СОС/ по Н.Д.153/14 г., подсъдимата Р. О. С. е призната за виновна и осъдена за извършени от нея престъпления по чл.123,ал.1,пр.2,алт.2 НК и чл.316,пр.1 вр. чл.309, ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок съответно от две и една години. На основание чл.23,ал.1 НК е наложено по-тежкото измежду двете наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК за три години. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на конституираните граждански ищци В. и Й. Я. обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка последица от деянието по чл.123,ал.1 НК, в размер на по 60 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението. С решение №22/20.01.20 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 2 състав по В.Н.Д.1099/19 г. присъдата е отменена в частта, в която подсъдимата е осъдена за извършено от нея престъпление по чл.316,пр.1 вр.чл.309,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и наказателното производство е прекратено поради изтекла давност. Съдебният акт е отменен и в частта по приложение на чл.23,ал.1 НК, а в останалата част е потвърден. Срещу решението на САС е постъпила жалба от подсъдимата чрез нейния защитник. В нея са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и или подсъдимата да бъде призната за невиновна, или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на СОС; или да бъде изменено решението и да бъдат намалени както наложеното наказание, така и уваженият граждански иск. Постъпило е и допълнение към касационната жалба, в която са доразвити изложените съображения. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата, редовно призована, не се явява. Нейният защитник поддържа жалбата и допълнението към нея с отразените в тях искания, като добавя единствено, че наред с признаване на С. за невиновна, моли и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск. Прокурорът от ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители и граждански ищци В. и Й. Я., редовно призовани, не се явяват, не заявяват становище по жалбата и не изпращат представител. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея, както и аргументацията и исканията по същите, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на доводите, които е допустимо да бъдат обсъдени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела като съд по правото, предвид отправени в сезиращия го документ претенции, ВКС се счита задължен да даде определени пояснения: Едно от исканията по жалбата на подсъдимата и допълнението към нея е за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на касаторката. Както ясно указва процесуалната регламентация, това е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред касационния съд, каквото е настоящото такова, но само в случаите по чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-когато приетата фактология от страна на инстанцията по същество, чийто съдебен акт е предмет на ревизия, не изпълва престъпен състав, но въпреки това подсъдимият или подсъдимата са осъдени. В процесния случай, видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, е прието наличие на престъпно поведение предвид спецификата на конкретната деятелност, осмислена в правен аспект в контекста на събраните доказателства. Затова цитираната норма е неприложима. Прегледът на жалбата и допълнението към нея установява въздигнати претенции за необоснованост на атакувания съдебен акт. Според разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК необосноваността не е касационно основание. И това е така, тъй като тя е относима към съдилища по фактите, каквито са решаващите такива, а не към съд по правото, какъвто е ВКС /с изключение на хипотезата по чл.354, ал.5, изр.2 НПК, която в казуса не е налице/. Тъкмо поради претендирана необоснованост защитата цели преразглеждане на доказателствена съвкупност от страна на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела и достигане до фактически изводи, свързващи подсъдимата с процесното деяние по начин, неприет от решаващата втора инстанция. Поради това се иска извличане на извод за недоказаност на инкриминираното на касаторката престъпно поведение и нейно оправдаване. Предвид казаното по-горе, ВКС при първо редовно разглеждане на делото пред себе си не е легитимиран да подходи по искания начин. Най-напред трябва да се обсъди повдигнатото възражение относно практическа липса на мотиви към присъдата от страна на първоинстанционния съд. Същата, ако е налична, би предпоставила процесуалната съдба на настоящото производство с отмяна на решението на САС и присъдата на СОС /а не само на решението на контролирания от ВКС съд, каквото е отправеното искане по жалбата и допълнението към нея/ и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. Охарактеризирането на такова нарушение като присъстващо в процесуалната действителност по конкретното производство би довело до несъмнена необходимост от отмяна на атакуваните съдебни актове поради процедурен недъг от категорията на абсолютните такива-чл.348,ал.3, т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. В противен случай подсъдимата би била лишена от възможност да упражни пълноценно правото си на защита пред всички инстанции и би била лишена от една такава. Именно поради тази причина не би било достатъчно само второстепенният съд да е изложил аргументация по решаващите въпроси, ако липсват надлежни мотиви на първоинстанционния съдебен състав. Настоящото производство установява, че пред САС е бил въздиган довод като обсъждания и съдът е отговорил подробно /стр.17 и 18 от решението/. ВКС се солидаризира изцяло с казаното и не намира за нужно да го повтаря. Желае да акцентира единствено на две относими към обсъжданото обстоятелства. Едното касае въвеждането в мотивите на присъдата на СОС при оценка наличието на субективната страна, на съвсем различен подсъдим, очевидно съден за различно престъпление /стр.576 от съдебното производство пред СОС, втори абзац от средата до края/. Ревизираната инстанция е обърнала внимание на описвания факт и е счела, че той не е съществен, защото съдебната воля се разбира и поначало мотивите на СОС отговарят на допустим стандарт за изготвяне на съдебен акт, с какъвто извод ВКС е склонен да се съгласи. Трябва да се отбележи, че този съд не е изключително консервативен и разбира използването в съдебната дейност на съвременна компютърна техника с всички нейни облекчения; на създаване на мотиви във файл от друго производство; на ползване на компютърната функция COPY-PASTE, когато това е допустимо. Не може да разбере обаче липсата на проверка на конкретно изписаното по изготвения съдебен акт от страна на неговия създател. Това говори за фактори, обмислими извън контекста на конкретната инстанционна ревизия, доколкото в крайна сметка се приема за ясна съдебната воля по релевантните за настоящото производство обстоятелства, при изключване на описаното за друг деец и деяние,но все пак трябва да се спомене. Все в тази светлина ВКС желае да отбележи на второ място, че диспозитивът на присъдата на СОС е постановен на 04.07.17 г., а страните са уведомени за изготвените мотиви с призовки, изпратени на 29.07.19 г.,над две години по-късно. Няма данни да е имало някаква сложност при уведомяването на необходимите лица, поради което може да се заключи, че създаването на мотивите е било дълготрайно /делото далеч не представлява сложност, нито пък е така обемно, че да бъде оправдано няколкогодишното писане на съображенията към диспозитива на присъдата/ и въпреки това не е направена елементарна проверка относно изложеното по-горе. Забавянето от своя страна стои в основата на прекратяване на наказателното производство, осъществено от втория съд, по отношение на обвинението на С. по чл.316,пр.1 вр.чл.309,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК поради изтекла давност. Така че по същество то ползва атакуващата решението на САС страна, която сама не е държала на произнасяне по това престъпление с оглед претенция за оправдаване на касаторката. Предвид казаното, ВКС счита за несъстоятелно възражението за необходимост от отмяна на постановени по това производство съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СОС. По отношение на останалите доводи по жалбата и допълнението към нея, доколкото могат да бъдат подведени под оплаквания за наличие на процесуални нарушения, а не под необоснованост, при чието приемане да се изведе недоказаност на престъплението, в извършването на което подсъдимата е призната за виновна и осъдена, този съд намира следното: САС е изложил изключително прецизни мотиви относно всяко съставомерно обстоятелство и свързани фактори, като подробно е разисквал кои са доказателствените източници, стоящи в основата на формираната му воля. Няма материали, които да не са обсъдени въобще, да е омаловажена ролята на някои или пък да не са ценени по заложеното в тях съдържание. Повечето възражения пред ВКС касаят личен преглед на атакуващата решението страна и желание да се възприеме оценката на доказателствената съвкупност, както е отразена от нея, но не защото се очертават някакви пороци по годността на аналитичната дейност на въззивната инстанция, а защото изведените въз основа на нея фактологически изводи, обосноваващи и правната оценка, не се нравят на касаторката. САС е изписал съображения защо приема знанието на С. за неизправността на товарния автомобил, което е в основата на станалото произшествие, при положение, че неизправността на ръчната спирачка се е активирала при наклон над 9 градуса, какъвто е процесният такъв на мястото, където е била товарена дървесината /11 градуса/. Оттам иде и разликата между първоначално изготвената и по-късно изготвената експертизи в тази връзка, тъй като първата такава не е имала за предмет преценка на коментираното обстоятелство и не е изследвала наклоните. Затова не може да се говори за доказателствено противоречие, както е отразено в допълнението към жалбата пред ВКС, необсъдено от контролираната инстанция. Последната е отговорила подробно и защо приема, че жалбоподателката е указала на пострадалия М. Й. М. да товари дърва, след като е бил накаран от компетентните органи да бъдат свалени тези, които отначало са били натоварени. Сигурността на защитата за неприсъствието на такъв факт в кориците на делото се дължи на нейния личен прочит на доказателствата, най-вече сред които дадената в обясненията на С. информация, обяснимо отхвърляща нейно противоправно поведение. Не се държи сметка на изписаната от САС мотивировка, обоснована с отделен и взаимосвързан разбор на събраните в тази насока материали. Фактологията по обсъждания проблем е процедурно вярно изведена. В този ред на мисли в допълнението към касационната жалба е възведено допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, обуславящо теза за нарушено право на защита на подсъдимата чрез неудовлетворяване на искания за преразпит на свидетелите С. и П., които да удостоверяват обстоятелства по коментирания в горния абзац проблем. Като оставим настрана, че с определение от 03.10.19 г.САС е оставил без уважение искането по въззивната жалба за допускане но преразпит само на С. С., поради липса на сочени конкретни обстоятелства, предмет на бъдещ разпит, с допълнително писмено изложение към въззивната жалба, депозирано на 26.11.19 г./л.25 и сл.от въззивното дело/, е поискан преразпит на С. и П., тъй като проведеният пред СОС бил непълен. В съдебно заседание на 28.11.19 г. въззивната инстанция е оставила без уважение искането, тъй като двете лица са били разпитани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото с поставяни им относими и допустими въпроси, имащи отношение към обвинението от една страна. П. е бил разпитан допълнително и непосредствено преди приключване на съдебното следствие и е давал изчерпателни отговори по обстоятелства, посочени от защитата. От друга страна, предвид изминалото време от момента на деянието-17.11.11 г.- до провеждане на разпитите, свидетелите са си спомняли малко неща за случилото се и е експлоатирана техниката на приобщаване на депозираните от тях показания на досъдебното производство. По мнение на защитата съдебните съображения за отказ са лаконични и не са изчистени противоречията по отношение на причината за връщане на починалия М. и свидетеля С. отново в гората. Този съд няма да преценява същността на целяната за постигане доказателствена информация, но що се касае до оспорваното съдебно поведение на САС, то е процесуално издържано. Ясна е освен това тезата за навременно генериране на собствена на защитата процесуална активност в хода на първоинстанционното разглеждане на делото с оглед пълно изясняване на обективната истина. Самият отказ да се уважат отправени доказателствени искания не може да бъде субсумиран под съществено нарушение на процесуалните правила, след като е изложена аргументация за същия. Предметът на доказване по кое да е наказателно производство е определен в границите на обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В процесния такъв е посочено поведението на подсъдимата и същото е подведено под нарушения на правила на специалното законодателство, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на потърпевшия. Това, че защитата настоява да се изследват и някакви допълнителни факти, като билет за транспорт, който не бил обсъден от СОС и САС, макар и приложен в хода на първоинстанционното разглеждане на делото; как товаренето на трупите било станало в склад, който не отговарял на условията да е временен; какви дървета за огрев били дописани в приемо-предавателни протоколи предвид отношенията между ТП Д. С. и договорите със „С. л.“ Е. и „Г.“Е., не може да бъде отнесено към предмета на доказване, какъвто той е формулиран на основание чл.102 НПК,според икриминираното на подсъдимата съставомерно поведение. Затова не се дължи произнасяне по него и респективно- оценяване на липса на мотиви в тази връзка. На последно място, защитата твърди, че е налице неотчетено от САС съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия М. /в наказателно-правен смисъл съпричиняването означава допринасяне за настъпване на съставомерните последици/. И това е така, тъй като самият той не бил поставил десния стабилизатор на товарния автомобил, поради което инерционният момент на завъртащото се рамо създало критична динамична сила, спомогнала за преодоляване на съпротивителните сили, възникнали от дървените подпори зад задните леви колела на потеглилия надолу автомобил. Претендиране за произнасяне в тази насока от страна на ВКС означава да се преосмислят доказателствата, въз основа на които да се изведат нови факти. Ясно е, че САС въобще не е приел казаното да е причина за настъпилия противоправен резултат. На стр.28 и 29 от решението е установено, че стабилизаторите на товарното устройство на автомобила са с такава конструкция, че осигуряват само напречна устойчивост на камиона при товарене, не и защита при самопотегляне. Прието е, че в случая напречната устойчивост не е нарушена, като са огласени доказателствата, на основата на които се прави този извод. Обсъжданият факт е вярно процедурно преценен. Ето защо, извън обстоятелството, че за самото боравене на М. с процесното устройство той е юридически неспособен /което е част от обвинителните факти към С./, но пък е извършвал такива фактически действия, несъмнено непоставянето на десния стабилизатор не се явява в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Произнасянето по гражданските искове в тази връзка следователно, както се изисква по касационната жалба, не следва да търпи корекции с намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, при това наполовина. Макар и в жалбата да е визирано нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК, за него няма никакви изложени съображения, които да бъдат обмислени. Ако се има предвид нарушение чрез самото осъждане на лице, което трябва да бъде оправдано, то изтъкнатите по-горе съображения по вярно процедурно приетите факти и съотнасянето им към специалните правила за поведение, обуславят правилност на приложение на нормата на чл.123,ал.1 НК. Що се касае до наложеното на подсъдимата наказание, искането за негово намаляване е декларативно отправено, без каквато и да е обосновка. То не подлежи на обсъждане, защото не са изложени съображения в подкрепа на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК. Въобще не се налага обмисляне на промяна на присъдените граждански обезщетения чрез тяхно намаляване. Не е изложена аргументация, която да води до категоричен извод за необходимост от изменение на решението на САС в тази му част. Гражданските искове са не само доказани по основание /неясно какви са правните съображения в жалбата и допълнението към нея да се иска намаляване, а не отхвърляне на присъдените обезщетения поради липса на основание/, но и по размер. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №22/20.01.20 г., постановено от АС-София, НО, 2 състав по В.Н.Д.1099/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/