Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр.София, 24.07.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 911/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Д. Г. чрез адв. Д. М. М. от АК – П. срещу въззивно решение № 586/06.04.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 507/2012 г. в частта, с която е променен режима на лични отношения на бащата с детето Ю. Б. Г. и Б. Г. е осъден да заплати на И. Т. 185 лв. съдебноделоводни разноски. Касационно обжалване е допуснато по въпросите кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца, как следва да се преценява желанието на детето и относно интереса на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, длъжен ли е съдът да изслуша задължително родителите при разрешаване на въпроса за родителските права и режима на лични отношения с другия родител, съответно изменяването им. По повдигнатите въпроси е дадено разрешение в ПП 1/1974 ВС РБ, което е актуално и при действието на СК от 2009 г., съблюдава се в съдебната практика, включително и в решенията на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер. Изслушването на родителите в производството по чл. 59 СК от 2009 г., съответно чл. 106 СК от 1985 г., отм. има за цел да се чуят съображения на родителите и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. В чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г. посоченото изискване е и изрично закрепено. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първостепенният съд не изпълнил разпореденото в чл. 59, ал. 5 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Ако не го стори, въззивният съд сам допуска нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон. За да бъде касирано въззивното решение, нарушението следва да е и съществено, т.е. да се е отразило върху постановения резултат. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. За промяна на определения режим на лични отношения между детето и родителя са от значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Разрешението на въззивния съд не е съобразено с така дадените отговори. Предявен е иск от И. Г. Т. срещу Б. Д. Г. за ограничаване на родителските права на бащата спрямо детето от брака Ю. Б. Г., за промяна режима на лични контакти между бащата и детето, за увеличаване размера на месечната издръжка, плащана от бащата на 150 лв., считано от ноември 2010г. Първоинстанционният съд отхвърлил иска за ограничаване родителските права на бащата Б. Г., осъдил го е да плаща месечна издръжка от 80 лв. за времето 01.11.2010 г. – 01.06.2011 г. и по 120 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до навършване пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане. Изменен е режима на лични отношения, като е постановено детето да осъществява месечните срещи с бащата и престоя при него през първата половина на Коледните и В. празници, без преспиване. Въззивният Пловдивски окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която Б. Д. Г. е осъден да заплати на детето Ю. Г. чрез неговата майка и законна представителка издръжка, считано от 01.11.2010 до 23.02.2011 г. и е прекратил в тази част съдебното производство. Потвърдил е решението на районния съд „в останалата обжалвана част”, а „в необжалваната част решението е влязло в сила”. В нарушение на чл. 59, ал. 6 СК родителите не са изслушани от съда. В случая, допуснатото процесуално нарушение само по себе си не се е отразило върху крайни резултат по спора, защото съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото, фактическата обстановка е изяснена и при наличните данни съдът може да постанови решение в интерес на детето. Обстоятелствата, поради които се иска промяна на първоначалния режим са ясни, детето е изслушано, взето е и мнението на Дирекция „Социално подпомагане”. В нарушение на чл. 59, ал. 9, вр. ал. 4 СК и дадените по-горе разяснения, въззивният съд е постановил промяна в първоначалния режим на лични отношения между детето Ю. и бащата Б. Г.. Вярно е, че детето е пораснало, но от обясненията му, а и събраните по делото доказателства, по-скоро се установява неумение за най-удачно организиране на времето, в което бащата и дъщеря са заедно, промяна в интересите и завишаване на изискванията у детето. За преодоляване на възникналите разногласия по никакъв начин няма да спомогне ограничаването на срещите между родителя и детето. Не се установява негативно влияние на бащата, нито липса на родителски капацитет, проблемите с пространството в неговия дом са също разрешени с обособяване на отделна стая чрез преустройство, включващо балкона на апартамента. В интерес на детето е да запази добрите отношения и с двамата родители и по възможност да се осигури такъв режим, при който ще е възможно пълноценно да контактува и с двамата, което трябва да е цел и на самите родители, включително на този, на когото са предоставени родителските права. В заключение въззивното решение, в частта, в която е допусната до касационно обжалване, следва да бъде касирано и спора разрешен по същество, като иска по чл. 59, ал.9 СК се отхвърли. Касационната инстанция намира за нужно да укаже, че предмета на въззивния съдебен акт се очертава в диспозитива на съдебното решение, което формира и силата на присъдено нещо. Ето защо, предмета, по който се произнася втората инстанция следва да бъде ясно, точно и пълно отразен в нейния диспозитив, а не да се извлича от мотивите на съдебното решение поради използване в диспозитива на следните изрази „останалата обжалвана част”, „необжалвана част”. Относно съдебноделоводните разноски: Предмет на въззивното производство е решението на районния съд по чл. 59,ал. 9 СК и по чл. 150 СК. Предвид резултата, постановен от касационната инстанция, Б. Г. има право на сторените по делото във връзка с чл. 59,ал. 9 СК съдебноделоводни разноски и дължи на насрещната сторените от нея във връзка с иска по чл. 150 СК. Настоящият състав по правилата на осн. чл. 162 ГПК, намира, че от направените от насрещните страни във въззивното производство съдебноделоводни разноски, по 100 лв. са по иска с правно осн. чл. 59, ал. 9 СК. Ето защо, въззивното решение в частта, с която Б. Г. е осъден да заплати на И. Т. съдебноделоводни разноски над 85 лв. следва да бъде отменено. И. Т. следва да заплати на Г. всички сторени от него съдебноделоводни разноски в производството пред ВКС общо в размер на 50 лв. платени държавни такси и също така сторените във въззивното производство съразмерно в размер на 100 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 586/06.04.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 507/2012 г. в частта, с която е изменен постановения с решение № 108/17.04.2006 г. по брачно дело № 484/2005 г. на Пловдивски районен съд режим на лични отношения на бащата Б. Д. Г. с детето Ю. Б. Г. и Б. Д. Г. е осъден да заплати на И. Г. Т. съдебноделоводни разноски за съдебноделоводните разноски в размер над 85 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ ОХВЪРЛЯ иска на И. Г. Т. против Б. Д. Г. за промяна на постановения с решение № 108/17.04.2006 г. по брачно дело № 484/2005 г. на Пловдивски районен съд режим на лични отношения на бащата Б. Д. Г. с детето Ю. Б. Г. ОСЪЖДА И. Г. Т. да заплати на Б. Д. Г. сумата в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: