2 Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 23 февруари , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1828/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. К. М. от [населено място], чрез неговият защитник – адвокат Д. П., против въззивна присъда на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 970/2014 г. В жалбата по същество и лаконично се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, и че е необоснован. Искането е, да се отмени присъдата и подсъдимият оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 72/02.10.2014 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда от 15.10.2013 г., постановена по нохд № 8312/2012 г., на Пловдивския районен съд, 1-ви наказателен състав, като вместо нея е признал подс. С. К. М., за виновен в извършено на 22.03.2012 г. в [населено място], престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК, го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност за явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца. По довода за необоснованост на съдебния акт: Въпросите за необосноваността на съдебния акт, не е предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания по чл. 348 НПК и няма законно основание за обсъждане доводите на жалбоподателя в тази насока. По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона: По това оплакване се развиват доводи, които по същество оспорват приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите от съда факти. Необосноваността, както би посочено и по – горе, не е предвидена в чл. 348, ал. 1 НПК като касационно основание. Касационната проверка на въззивната присъда или решение се извършва на базата, на приетото за установено от въззивния съд, от събраните по делото доказателства. В конкретният случай, въззивната съдебна инстанция, позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, е направила верни изводи за виновността на подсъдимия М. в извършване на инкриминираното деяние. Второинстанционният съд в мотивите на своя съдебен акт, е направила задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложени са убедителни съображения, на кои от тях се изгражда вътрешното му убеждение по фактите включени в предмета на доказване. Следователно, то не се основава на произволно възприети фактически положения, а на подробен и сериозен анализ на данните от доказателствените средства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК. При така приетата фактическа обстановка, направените правни изводи са напълно законосъобразни. Правилно е прието, че деянието на подсъдимия представлява престъпления по чл. 323, ал. 1 НК. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че от обективна субективна страна не е осъществен състава му. Тези възражения са правени и пред предходната инстанция, били са предмет на подробно обсъждане в мотивите към съдебният акт и в тази връзка са изложени убедителни и логични съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо са били отхвърлени. Посочените в тази връзка съображения касаещи поведението на подс. М., са наложили законосъобразния и единствено възможен извод, че той е осъществил действия, с които е възпрепятствал пострадалия – св. Б. да осъществява правото си на собственост и организира действия свързани с ползването на своя имот. Същият е направен след внимателен анализ на всички данни по делото, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В съответствие с тях е и направения извод, че от всички събрани преки и косвени доказателства се налага единствено възможния извод – подсъдимият е автор на инкриминираните деяния с посочената правна квалификация по НК. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, че установените безпротиворечиви обстоятелства не дават основание за приложение на чл. 93, т. 9 НК. С оглед на установената деятелност на подсъдимия и явното пренебрежително отношение осъществено от М. спрямо законовите права произтичащи от правото на собственост- наличие на влязло в сила съдебно решение с което той не е едноличен собственик на имота, както и решение по чгд 777/2007 г. на ПОС за признаване на пострадалия Б. за такъв собственик, наемане на работници, оказвано съдействие от органите на МВР, не може да бъде направена правна оценка, че случаят е маловажен. Изложените от защитата твърдения за правото на ползване на имота от подс. М., се явяват неоснователни, тъй като се опровергават от писмените доказателства по делото, които установяват по несъмнен начин собствеността върху имота. Без основание са и твърденията за маловажността на случая, с оглед изложеното по – горе. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление по НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането му по касационната жалба, за отмяна на решението и неговото оправдаване. Частният обвинител е поискал присъждане на направените разноски представяйки и документ за платено договорно възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед на неоснователността на жалбата, подс. С. М. следва да бъде осъден да ги заплати на Г. Б.. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 72/02.10.2014 г., постановена по внохд № 970/2014 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. И. Б., направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. Председател: Членове: