РЕШЕНИЕ № 409 София, 13. ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1005 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 14.01.2011 г. по гр.д. № 13141/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 26.04.2010 г. по гр.д. № 55622/2009, като са с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за процесуалната легитимация на работодателя да отговаря по искове за оспорване на уволнението, когато закритата част от предприятието му е преминала към предприятието на друг работодател. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преминаване на обособена част от едно предприятие към друго, като съгласно ал. 2 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към този момент, се прехвърлят на новия работодател приобретател. За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната отговарят солидарно двамата работодател съгласно ал. 4, т. 2, затова в случай на дисциплинарно уволнение, извършено преди промяната и работодателят прехвърлител е процесуално легитимиран като ответник по иска за обезщетение поради незаконно уволнение, но процесуално легитимиран като ответник по иска за възстановяване на предишната длъжност е работодателят приобретател, тъй като работникът следва да бъде възстановен на длъжността, която се числи към вече прехвърлената част от предприятието. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не са спазени правилата на особена закрила при уволнение, а ответникът е легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е предал имуществото на закритата част от предприятието му на правоприемника на тази част. Правилно въззивният съд е приел, че не са спазени правилата на особена закрила при уволнение и уволнението е незаконно, но неправилно е приел, че процесуално легитимиран като ответник по иска за възстановяване на предишната длъжност е работодателят прехвърлител, както и че незаконно уволненият може да бъде възстановен на предишната работа при него. Правоприемството между работодателите настъпва с акта на прехвърляне на обособената част от предприятието, а фактическото приемане и предаване на материалните активи от прехвърлителя на приобретателя са действия в изпълнение на настъпилата правна промяна. Видно от изложеното обжалваното решение, в частта по исковете за признаване на уволнението за незаконно и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 3 КТ е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. В частта по иска за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ решението е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено в тази част, а делото – върнато на първоинстанционния съд за даване на указания на ищеца да вземе мерки за конституирането на А. М., С. като ответник по делото в едноседмичен срок от връчването на съобщението с указанията и за разглеждането на предявения иск за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ срещу този ответник, в случай че указанията бъдат изпълнени в указания срок. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 14.01.2011 г. по гр.д. № 13141/2010. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.