Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимост на иск * установителен иск * нищожност на нотариално действие * правен интерес * трето лице


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№264

С., 07.07.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 2998 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С. чрез пълномощника му адвокат М. Д. против определение № 777 от 11.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 504 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 5538 от 5.12.2013 г., поправено с решение № 3992 от 13.08.2013 г., постановени по гр.д. № 13230/2011 г. на Районен съд-Варна в частта за прекратяване производството по иска на С. К. С. против Г. Н. Й. и И. К. С. по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на нотариален акт за покупко-продажба № 39, том І, рег. № 1715, дело № 38 от 9.05.2011 г. на нотариус рег. № 11 на ВК, с който е извършена поправка на нотариален акт за покупко-продажба № 84, том V, рег. № 9659, дело № 735/21.12.2004 г. на нотариус рег. № 11 на НК.
Ответниците по частната жалба Г. Н. Й. и И. К. С. не са подали писмен отговор.
За да постанови атакуваното определение Варненският окръжен съд е констатирал, че не е спорно между страните и е видно от н.а. № 116, том ХІ, н.д.№ 3633 от 1988 г. на Варненски нотариус, че е било реализирано дарение, съгласно което С. С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот - празно дворно място, съставляващо парцел ХІІІ-145 в кв.29 /сега УПИ ХІV-145 от кв.50/ по плана на [населено място], обл.В. с площ от 810 кв.м. С н.а. № 84, том V, рег.№ 9659, дело № 735 от 2004 г. на нотариус Я.Н. И. К. С. продава на Г. Н. Й. дворно място с площ от 850 кв.м., парцел ХІV-145 в кв.50 по плана от 1989 г. на [населено място], идентичен с парцел ХІІ-145 в кв.22 по предходен документ за собственост. Правата си И. С. черпи от н.а. № 176, том VІІ, нот.дело № 2739 от 1984 г. на Варненски нотариус, с който придобива чрез дарение правото на собственост върху дворно място с пространство от 850 кв.м., представляващо парцел ХІІ-145 в кв.29 по плана на [населено място], обл.В.. С договор № 26 от 28.02.2005 г., вписан в СВ на 02.03.2005 година, том ІІІ, № 245, вх.регистър 4244, [община] продава на Г. Н. Й. недвижим имот от 168 кв.м. – частна общинска собственост, включени в УПИ ХІV-145 в кв.50 по плана на [населено място], [община], обл.В., които ид.части се придават в резултат на влязъл в сила план на селото със заповед №73 /23.02.1989 година, които са част от бившата улица, която се придава към УПИ ХІV-145. С н.а. № 39, том І, рег.№ 1715, дело № 38 от 2011 година на нотариус Я. Н. е извършена поправка в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том V, рег.№ 9659, дело № 735 от дата 21.12.2004 година, извършен от Я. Н., като на страница първа от горе на долу на ред 14, ред 15, ред 16, ред 17 и ред 18, вместо думите парцел ХІV-145 в кв.50 по плана 1989 г. на [населено място], идентичен с парцел ХІІ-145 в кв.22 по предходен документ за собственост, при граници: улица и парцели №№ХV-145, ХІІІ-839, ХІ-840 и Х-144 да се чете парцел ХІІІ-839 в кв.50 по плана от 1989 г. на [населено място], идентичен с парцел ХІІ-145 в кв.29 по предходен документ за собственост, при граници: улица и парцели №№ХІV-145, ХІ-840 и ХІІ-841.
При горните данни въззивният съд е възприел становището на първоинстанционният съд за липса на правен интерес за ищцовата страна за прогласяване на нищожността на н.а. за покупко-продажба № 39, том І1 рег.№ 1715, дело № 38 от 09.05.2011 г. на нотариус Я.Н., рег.№ 11 на НК, вписан в АВ под № 48, том ХХVІ, дело № 5474, вх.рег.№ 9106 от 09.05.2011 г., с който е извършена поправка на н.а. за покупко-продажба № 84, том. V, рег.№ 9659, дело № 735/21.12.2004 г. на нотариус Н., като противоречащ на закона, като е прието, че правен интерес е налице когато ответникът се позовава на собствено материално право върху същия обект или върху права от съдържанието на правоотношението, които изключват или конкурират защитаваното от ищеца материално право, а в конкретния случай правото на собственост на ищеца върху парцел ХІV-145 от кв.50 /идентичен с парцел ХІІІ-145 от кв.29/ по плана на [населено място] не е оспорено, нито на това право са противопоставени права, които да го изключват в цялост. Изложени са съображения, че наличието на правен интерес от подобно действие се явява винаги и всякога абсолютна процесуална предпоставка за правото иск. В случая ищеца се явява трето лице за тази сделка и не е обусловил интереса си от атакуването й, независимо от дадените указания от страна на съда, и опита да стори това в първото по делото съдебно заседание. Правния интерес отсъства, още повече, че атакуването на н.а. за поправка не би довело до последици в правната сфера на самия ищец.
Отделно са изложени мотиви, че всички вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона, съставляват нотариално производство, осъществяването на което, когато касае недвижими имоти, изрично е предоставено на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Самото вписване обхваща комплекс от действия, регламентирани в Правилника за вписванията. Прието е и, че от значение е и обстоятелството, че когато нотариалното действие е нищожно, нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, но на друго правно основание - чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване на предписаната в закона форма. При предявен иск за прогласяване нищожността на нотариално действие, ако то удостоверява извършването на сделка, съдът следва да се произнесе и по въпроса за действителността на сделката, обективирана в нотариалния акт, но не като сключена при противоречие със закон, а поради неспазване на предписаната в закона форма. Същевременно нормата на чл.576 ГПК изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните действия. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши - чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575 от ГПК, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК. От материалите по делото е видно, че н.а. № 84/2004 година и н.а.№ 39/2011 година за поправка на н.а. са били изготвени от компетентен нотариус, в чийто район се намират имотите съгласно чл. 570, ал. 1 от ГПК. Не са налице претендираните от ищеца нарушения, предвидени в нормата на чл.576 ГПК, които да обуславят отмяна на н.а. и този за поправката му. Не е налице нищожно вписване, т.к. не е налице обстоятелство, неподлежащо на вписване или допуснато с нищожен акт на длъжностното лице по регистрацията, а "несъществуващо" е това обстоятелство, което не се е осъществило или е съществувало, но нищожността му е установена по исков ред. Следователно е допустимо предявяването в самостоятелно производство на иск за установяване нищожността на нотариално действие тогава, когато това изрично е предвидено в закона. В разпоредбата на чл. 576 от ГПК изрично са изброени кои нотариални действия са нищожни.
В случая, нотариалното действие, за което се твърди, че е нищожно е н.а. № 38/2011 г. за поправка на н.а. № 84/2004 г..Самото искане за поправка не е нищожно, нито действието на нотариуса, т.е. не са налице извършени действия в противоречие със закона или добрите нрави, нито самото действие по поправката, нито по вписването й. Отделно от това е налице и ТР № 3/2012 година на ОСГК на ВКС, съобразно което на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
В съответствие с установената практика и нормата на чл.579 ал.3 от ГПК поправката на вече издаден нотариален акт, независимо дали е за сключване на сделка или такъв за удостоверяване на права се извършва с нов нотариален акт, в който следва по недвусмислен начин да е отразено какво точно се поправя - кои думи, изрази или цифри се заменят с други или премахват, респ. къде и какъв текст се добавя. Същата следва да бъде извършена по такъв начин, че с нея да се внесе яснота, съответстваща на действителното правно положение без да се рефлектира върху цялостното смислово съдържание на поправяния акт, така че, при общия прочит на нотариалния акт поправения, респ. добавения текст да съставляват едно цяло с останалото съдържание на основния акт. Или самото действие по поправката на н.а. не е нищожно.
В частната касационна жалба при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите:
1. допустим ли е предявен иск с основание чл.576 във връзка с чл.574 ГПК /възприет от съда по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/ за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 39/2011 г. за поправка на нотариален акт за покупко-продажба № 84/2004 г., тогава когато е предявен от ищеца като трето лице, неучаствало в сделката и когато в последния нотариален акт № 84/2004 г. предмет на прехвърлителната сделка е собствения на ищеца имот, съответно обосновава ли правен интерес от иска за ищеца установяването, че нотариален акт за поправка на нотариален акт е нищожен и целяната поправка на предходния нотариален акт за покупко-продажба, с който се засягат правата на ищеца, не произвежда никакво правно действие?;
2. недопустима ли е поправка на явна фактическа грешка в нотариален акт за поправка на нотариален акт № 39/2011 г., когато от съдържанието й е видно, че изцяло е поправен предмета на сделката – вместо парцел ХІV-145 в кв.50 по права от 1989 г. на [населено място], В. област се прехвърля друг имот /парцел ХІІІ-839 в кв.50/, индивидуализиран с различен номер по действащия план и граници от първоначалния;
3. Изменя ли се с тази поправка изцяло волята на страните относно продавания имот – съставлява ли тя поправка на явна техническа грешка относно допуснати грешки в описанието на прехвърляния имот или с нея недопустимо се изменя прехвърляния имот.
Вторият и третият въпрос са относими към допълнително изложените от въззивния съд съображения, които са свързани с основателността на иска за нищожност на нотариално действие, а не с неговата допустимост с оглед наличието на правен интерес и в този смисъл не обуславят решаващия извод за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, поради което не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
Първият поставен въпрос е обусловил изхода на настоящия процесуално правен спор, тъй като е свързан с основния мотив на съда за недопустимост на иска, а именно липса на правен интерес от установяване нищожност на нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба, след като не се атакува договора за покупко-продажба и искът е предявен от трето лице, неучаствало в сделката и когато в нотариалния акт за покупко-продажба като предмет на сделката е посочен имот на ищеца, а с нотариалния акт за поправка на нотариалния акт за покупко-продажба се сочи друг имот, който не е собственост на ищеца, като е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на съдебна практика по случай, аналогичен на настоящия..
По основанието за допускане на касационно обжалване: в практиката на ВКС, се приема, че за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, щом правата на ищеца зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение /Решение № 155/19.03.2010 г. по гр.д. № 4829/2008 г., ІV г.о./, че е налице правен интерес, когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, свързано с материално право на ищеца , по отношение на конкретното имущество /Решение № 576/30.09.2010 г. по гр.д. № 1803/2009 г., ІІІ г.о./, както и че наличието или липсата на правен интерес се преценява според това, какво ищецът сочи за спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита /Решение № 384/12.10.2012 г. по гр.д. № 368/2012 г., ІV г.о./. В обобщение следва да се приеме, че е налице правен интерес от установителен иск когато според твърденията в исковата молба правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца. В случаите когато установителното действие на съдебното решение не би засегнало притежавани или претендирани от ищеца права, както и в случаите когато правният спор би се породил от установителното действие на съдебното решение, не налице правен интерес от установителен иск. Когато не се атакува договор между ответниците с предмет имот собственост на ищеца, а се претендира нищожност на нотариален акт за поправка на нотариалния акт, обективиращ договора, с която поправка е отразена волята на договарящите, че предмет на съвпадащите им волеизявления е друг имот, собственост на прехвърлителя, а не на ищеца, по същество се цели създаване на правен спор между страните по сделката-ответници и третото за сделката лице-ищец въз основа на установителното действие на съдебното решение по този иск, поради което и липсва правен интерес от предявяването му.
По основателността на частната касационна жалба: с оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, следва, че атакуваното въззивно определение, с което е прието, че за ищеца, като трето за договора лице, не е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на нотариален акт за поправка на нотариален акт е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 777 от 11.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 504 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 777 от 11.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 504 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: