5 Р Е Ш Е Н И Е N 96 гр. София, 15.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5835/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. М. Х. и С. Х. Д. чрез процесуалния представител адв. К.М. от Адвокатска колегия Р. са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд № 96 от 16.07.2015 г. по гр.д.№ 153/2015г., с което е отхвърлен предявеният от тях положителен установителен иск за собственост. Ответникът [община] е подал писмен отговор, в който поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос дали следва собствеността на имоти, които са изключени от регулацията на населеното място, но не са включвани в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законно основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъдат възстановена по реда на ЗСПЗЗ . Констатирано е , че по този правен въпрос въззивното решение е в противоречие с решение № 249 по гр.д.№ 621/2010г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК от Д. М. Х. и С. Х. Д. против [община] за установяване, че ищците са собственици на земеделски земи, представляващи имот № 24004 с площ 1.587 дка по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], общ.Р.. С обжалваното решение Разградският окръжен съд е отменил решението на Разградския районен съд № 122 от 24.04.2015г. по гр.д.№ №1875/ 2014 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявените положителни установителни искове за собственост. Въззивният съд е приел, че представените по делото нотариални актове не легитимират ищците като собственици на спорните имоти, защото след изключването им регулация, те са придобили характер на земеделски земи , за възстановяването на които ЗПЗЗЗ предвижда административен ред , съответно предявяване на иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ , с изтекли към настоящия момент преклузивни срокове за иницииране на административната процедура по възстановяване на собствеността. Отделно от това съдът е приел , че е протекла и процедура по одържавяването им, което изключва придобиването им по давност. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на извода на съда за одържавяването на земите поради липса на валидно законово основание за това, както и незаконосъобразност на изводите за приложението на чл. 10 ЗСПЗЗ след като собствеността върху земите не е отнемана и фактически от владеещите ги в реални граници собственици. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Следва да бъде споделена практиката на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 249 по гр.д.№ 621/2010г. на ВКС, І г.о. , с което в тълкувателната му част е прието, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. И след изключването им от регулация , дворните места биха могли да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и за тях не е важала забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението в ДВ бр.30/1990г. като невключени във фонда на ТКЗС , за придобиването им по давност. По основателността на касационната жалба. По съображенията в изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторите, че съдът не е разграничил възможните хипотези, при които имот, който е бил в регулация може да не бъде коопериран и съответно собствеността да е запазена в реални граници и той да не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците по настоящото дело са се легитимирали с нотариален акт за сделка №2, т.1, дело №3/1952 г. с който техният наследодател Х. Х. е придобил два недвижими имота на гара Топчии: дворно място парцел 12 в кв.17 от 500 кв.м и дворно място парцел №13 в кв.17 от 425 кв.м., както и с нотариален акт по обстоятелствена проверка №137, т.ІІ, дело №725/1979 г. за нива с площ 500 кв.м. – бивше дворно място, в землището на [населено място], Р.. От заключението на техническата експертиза е установено, че за [населено място] има план за регулация от 1934г., по време на този план наследодателят на ищците е придобил поземлени имоти ХІІ и ХІІІ с нот.акт № 2/1952г. В следващия кадастрален план от 1966г. тези два имота са изключени от регулация и заедно с имот ІХ са заснети като общински като общ имот с планоснимачен № 4. В разписния лист ,този имот се води на Д. Х. В., впоследствие за собственик е вписан Х. Д. Х. въз основа на нот.акт 137/1979г. По картата на възстановената собственост същият този имот № 4 е заснет с № 024004 със статут на земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. При тези фактически обстоятелства, е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че процесните земи представляват земеделска земя, собствеността върху която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Имотите пл. № 12 и 13 са били в регулация към момента на приемането на наследодателя на ищците в ТКЗС през 1950г. , те не са били земеделска земя и впоследствие при придобиването им от него с нот.акт 2/1952г. По силата на чл.8 от Примерния Устав на ТКЗС ат 195- г. /отм./ членовете внасят в стопанството само притежаваните от тях и членовете на домакинството им земеделски земи, следователно и придобитите по-късно земи в границите на населените места , не са считат за внесени в ТКЗС. А щом като собствеността е запазена, земите , придобити от Х. Х. по нот. акт № 2/1952г. са били негова собственост и не са могли да бъдат одържавени на основание чл. 6 ЗС в редакция от 1951г. като земи, които нямат друг собственик. При липса на друго основание за одържавяване на имотите, съставянето на акт за държавна собственост , който има само установително действие, е без правно значение за собствеността. Следователно изводът на въззивния съд, че за имотите, придобити с нот. акт 2/1952г. от Х. Д. Х. са били одържавени , е незаконосъобразен. На следващо място следва да се посочи, че по силата на ПМС 216/1951г. изключването на земите на член-кооператорите в ТКЗС от регулация, не води автоматично до изгубване на собствеността в реални граници – за включването на тяхната земя в блоковете на стопанството е следвало да бъдат налице предпоставките по чл. 4 и сл. от Постановлението. В случая по делото няма данни имотите по нот. акт № 2/1952г. да са били включени в блок на стопанството, разпитаните по делото свидетели са установили, че както наследодателят на ищците, така и съседите му и останалите собственици в квартала не са загубили фактическата власт върху имотите и са ги владяли в техните реални граници. С оглед на изложеното по отношение на тези земи собствеността в реалните им граници не е загубвана и поради това не е следвало да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ съответно не е имало основание да бъдат включени в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи, и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на третия имот , за който собствеността е призната с нот.акт № 137/1979г. също не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ , защото тази част от имот пл.№ 4 има същия правен статут както останалите два имота, които са обединени в един общ имот. Нотариалния акт по обстоятелствена проверка на наследодателя на ищците ги легитимира като собственици и при оспорването му , тежестта на доказване пада върху оспорващата страна съгласно ТР 11/2013г. на ВКС, ОСГК. [община] е следвало да докаже, че и този имот не е имал друг собственик към 1966г. и са били налице предпоставките за одържавяването му на основание чл. 6 ЗС, което е пречка за придобиването му по давност до 1990г. при действието на чл. 86 ЗС в редакция до изменението Д.В.бр. 30/1990г. Както е прието в решение № 249 по гр.д.№ 621/2010г. на ВКС, І г.о. за земи, които не са включени в ТКЗС не се прилага чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ и няма пречка ако е бил приложим ЗСГ /отм./ придобивната давност да тече след отмяната на закона, от който момент до предявяване на иска за собственост са изтекли повече от десет години. С оглед на изложеното на основание чл. 281 ал.1 т.3 като незаконосъобразно, обжалваното решение следва да се отмени, делото да се реши по същество от касационната инстанция и предявения установителен иск за собственост да се уважи, тъй като ищците се легитимират като собственици с представените нотариални актове, а ответникът не е доказал правоизключващите си възражения за наличието на предпоставките за включване на имотите във поземления фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. При този изход на делото на ищците следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 910лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Разградския окръжен съд № 96 от 16.07.2015 г. по гр.д.№ 153/2015г. , с което са отхвърлени предявените от Д. М. Х. и С. Х. Д. против [община] искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Признава за установено по отношение на [община], че Д. М. Х. ЕГН[ЕИК] и С. Х. Д. ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място], [улица], са собственици на поземлен имот 024004 в землището на [населено място], [община], ЕКАТЕЕ 72850 с площ от 1.587 дка м. „Ч.” при граници: 000213 полски път, 024005 пасище, мера, 024006 нива, № 024007 нива. Осъжда [община] да заплати на Д. М. Х. С. Х. Д. сумата 910 лв. /деветстотин и десет лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: