Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

София 07.06. 2021 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Славия Тодорова
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2390/2020г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Агрофарм“ ООД, гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител адвокат С. Й., срещу въззивно решение № 30/04.02.2020г. по гр. д. № 893/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторът поддържа оплаквания, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
С определение №1/04.01.2021г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице, с оглед проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в ТР№3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г., ОСГК, ВКС. По останалите въпроси, касаещи дейността на въззивната инстанция е посочено, че касационната инстанция ще изложи мотиви в решението си с оглед конкретните оплаквания и данни по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно поради противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила -основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация К. И. Г., Й. И. Г. и П. К. В. не изразяват становище по реда на чл.287 ГПК.
ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания, приема следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №1349/2019г. по гр.д.№ 4907/2018г. на Пазарджишкия районен съд, с което е допусната делба между К. Г., Й. Г., П. В. и "Агрофарм" ООД на недвижим имот:- ПИ № * в землището на [населено място], с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория, м. "М.“ /подробно описан/, при квоти : 5/8 ид.ч. за "Агрофарм" ООД и по 1/8 ид.ч. за К. Г., Й. Г. и П. В.. Делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба оплакванията са за това, че в исковата молба дружеството невярно твърди, че е правило многократни опити да постигне споразумение с наследниците за изкупуване на имота. Това не отговаряло на истината, тъй като никой не е правил опит да се свърже с жалбоподателите.Първоинстанционният съд не е обърнал внимание на факта, че в деня на дарението – 11.05.2017 г. същият наследник-дарител, е сключил с дружеството още две сделки да продажба на по 1/8 ид.ч. чрез пълномощно от други двама наследници, което поставя под съмнение дали реално има извършено дарение. Междувременно в делбения имот е констатирано незаконно строителство, което неправилно е игнорирано като ирелевантно за спора. Искането е първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба да бъде отменено и такава да не бъде допускана, докато имотът не бъде възстановен във вида преди застрояването. От фактическа и правна страна въззивният съд е приел, че ищецът "Агрофарм" ООД твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесната нива : ПИ №* с площ от 3 дка като придобил правото на собственост както следва: 1/8 ид.ч. - по силата на договор за дарение, оформен с нот.акт № 184/17 г., 3/8 ид.ч. - по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 185/17 г. Имотът бил собственост на Й.Л.Г., починал на 03.07.1969 г., а посочените ид.ч. от него ищецът придобил от част от наследниците на Г.. Ответниците също са наследници и като такива притежават общо 1/2 ид.ч. С,
траните не могли да постигнат споразумение за доброволна делба, поради което се иска допускане извършването на съдебна делба. В отговора по чл.131 ГПК ответникът Й.И.Г. е твърдял, че едва на 24.02.2019 г. разбрал за сделките с недвижимия имот, предмет на делото. Производството е образувано на основание чл.341 ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството не е наследник, а освен това в един и същ ден са извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението е първо. По този начин се заобикаля изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице. С допълнителна молба от 12.04.2019 г. ответникът е уведомил съда, че в имота се извършвала незаконна строителна дейност от страна на дружеството-ищец. С определение от 18.06.2019 г. първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответника Е. Р., тъй като в хода на процеса тя е продала на ищеца притежаваните от нея 1/8 ид.ч. от имота.В отговора по чл.131 ГПК ответницата П.В. е заявила, че едва на 24.02.2019 г. разбрала за сделките с недвижимия имот, предмет на делото,оспорва иска и отказва да бъдат извършвани правни действия с имота.
Въззивният съд е приел, че наследници на бившия собственик на имота Й. Л. Г. са К. Г., Й. Г., В. С., Й. С., С. Ш., М. Ш., П. В. и Е. Р. Имотът е възстановен с решение на ПК-Л. № 34-ЛЛ/2000 г. като ПИ № * в землището на [населено място], с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория. Посочените транслативни сделки са установени от приетите по делото нотариални актове за дарение и покупко-продажба, сключени на 11.05.2017 г. - преди подаване на исковата молба. На 08.05.2019 г. - в хода на процеса, с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 137/19 г. ответникът Е. Р. също е продала на ищеца собствената си 1/8 ид.ч. от имота и с протоколно определение производството по делото по отношение на нея е прекратено поради оттегляне на исковата претенция. Определението не е обжалвано. При тези данни въззивният съд е приел,че първоинстанционното решение е недопустимо поради неправилно конституиране на страните. За правилното конституиране на страните в делбеното производство съдът следи служебно под страх от това да бъде обявена за нищожна делбата, извършена без участието на един от задължителните другари в процеса. По делото е налице разпоредителна сделка, извършена при наличието на висящо делбено производство в първа фаза.Въззивният съд се е позовал на ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г., ОСГК и е приел, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, какъвто е настоящият случай, се прилага разпоредбата на чл.226 от ГПК /чл.121 ГПК отм./. Лицето, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първа фаза на делбата след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласие на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК отм./ в първа или втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК отм/. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съделителят Е.Р. се е разпоредила със своята част от имота по време на процеса във фазата по допускане на делбата. При това положение независимо, че сключила договор за покупко-продажба с ищеца, тази съделителка е трябвало да продължи да участва в производството, за да могат валидно да настъпят последиците от сделката след прекратяване на съсобствеността. С тези съображения въззивният съд е приел обжалваното пред него решение за недопустимо, което следва да бъде обезсилено, тъй като констатираните нередовности не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция - първоинстанционното решение е постановено без участието на съделителя Е.Р., която на основание чл.226, ал.1 ГПК трябва да продължи участието си в процеса. По тази причина делото следва да бъде върнато на районния съд, който и да уточни дали съделителят Г. прави възражение по чл.76 ЗН и ако това е така, страните да бъдат конституирани съобразно нормите на чл.75 и чл.76 ЗН. В тази връзка са изложени съображения от въззивния съд, че в отговора по чл.131 ГПК ответникът Г. възразил, че производството е образувано на основание чл.341 ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството не е наследник, т.е. било налице противоречие. Той е твърдял също, че в един и същи ден са извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението е първо и по този начин се заобикаля изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице, каквото бил ищецът. По тези причини трябва да се изследва въпросът, дали не се прави възражение по чл.76 ЗН.
Според т.3 на ТР№3/2013г., ОСГК, ВКС при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК /отм.//. Лицето, придобило права по силата на разпоредителна сделка в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК в първата или във втората фаза. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в него чрез своя процесуален субституент. В противоречие с цитираното ТР въззивният съд е приел, че след като в случая съделителят Е.Р. се е разпоредила със своята част от имота по време на процеса във фазата по допускане на делбата, независимо, че е сключила договор за покупко-продажба с ищеца, тя е трябвало да продължи да участва в производството, за да могат валидно да настъпят последиците от сделката след прекратяване на съсобствеността. Това е така защото разпореждането е в полза на друг съделител, а не на трето за делото лице.
С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. В противоречие с постановките на посоченото ТР №3/2013г., ОСГК, въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо /постановено в недопустим процес/ поради констатирани нередовности- неучастие на съделителя Е.Р., която на основание чл.226, ал.1 ГПК трябва да продължи участието си в процеса, обезсилил е същото и е върнал делото за ново разглеждане. Не е налице такъв порок на първоинстанционното производство при извършеното прехвърляне на дела от съсобствения имот на един от съделителите в полза на друг от тях, също главна страна в хода на производството по съдебна делба във фазата по допускането и. Не обосновава недопустимост на първоинстанционното решение и посоченото от въззивния съд, че при новото разглеждане трябва да се изследва въпросът, дали от ответника не се прави възражение по чл.76 ЗН. В тази връзка са основателни оплакванията в касационната жалба, че даването на тези указания е в противоречие с ТР №1 /2013г., ОСГТК, ВКС. Въззивният съд не е извършил квалификация на това възражение като такова по чл.76 ЗН в смисъл, че е налице неправилно конституиране на страните в процеса, а липсва и оплакване в този смисъл във въззивната жалба. Освен това искът е заведен от съсобственик /приобретател на дялове на сънаследници/ срещу останалите сънаследници, а становището по иска, депозирано от ответниците Й. и К. Г. не обективира възражение по чл.76 ЗН. Действително разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна.За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен иск /възражение/ по чл.76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът. Приобретателят също има качеството на главна страна /необходим другар/ по иска за прогласяване на относителната недействителност на прехвърлителната сделка. Следва да се има предвид, че съобразно цитираното ТР и установената практика на ВКС относно дейността на въззивната инстанция, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, както и по отношение квалификацията на релевирани от страната възражения срещу иска, респ. конкретизиране на тези възражения. Изключенията, обосноваващи служебна проверка, които са обхванати от ТР №1/2013г., ОСГТК, в случая не са налице. Приетото от въззивния съд, че първоинстанционният трябва да изследва дали ответникът не прави възражение по чл.76 ЗН не намира основание в чл.269, ал.1 ГПК относно проверката, която въззивният съд прави по допустимостта на първоинстанционното решение и не съответства на очертания с въззивната жалба в случая предмет на спора и въведените в нея оплаквания.
Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл.293,ал.3 ГПК за произнасяне по предявения иск за делба в рамките на въззивната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 30/04.02.2020г. по гр. д. № 893/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: