Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * съизвършител * разпознаване * съучастническа дейност * разпит на поемни лица


Р Е Ш Е Н И Е

№116

София, 12 март 2013 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова
Красимир Шекерджиев


при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 101/2013 г.


Касационното производство е образувано по протест на прокурор от САПр срещу въззивно решение № 304/29.10.2012 година на Софийски апелативен съд, НО, V-ти състав, постановено по в н о х д № 197/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 376/13.12.2011 година постановена по н о х д № 904/2011 година от Софийски градски съд, НО, 24-ти състав.
В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК за допуснато нарушение на закона и по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения. Всъщност по съдържание протестът представлява собствен анализ от страна на представителя на обвинението на доказателствата по делото, но от съдържанието може да се изведе, че доводите са в подкрепа на това, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 14 ал. 1 от НПК, относно вземането на решение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото. Направено е искане ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане, с указания да се отстранят нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
В съдебно заседание, прокурорът от ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения и искания.
Пред касационната инстанция подсъдимият В. И. се явява лично и с упълномощения си защитник, адвокат В. В., която пледира протеста да се остави без уважение, а въззивното решение в сила, поради това, че въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по НПК и правилно е приложил материалния закон.
Не се явява и редовно призованият частен обвинител и граждански ищец Х., както и повереникът му адвокат Н..
В последната си дума подсъдимият изразява силното си чувство на неприятност, че е в съда.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Протестът е неоснователен.

С цитираната присъда подсъдимият В. И. е признат за невиновен в това, че на 29.09.2010 година, в гр. София в съучастие като съизвършител с две неустановени лица е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 486 лева от владението на С. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 198 ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 304 от НПК, подсъдимият И. е оправдан по това обвинение.
Със същата присъда е отхвърлен предявеният от С. Х. гражданските искове за имуществени вреди в размер на 486 лева и за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
По протест на прокурора, след разглеждането на делото във въззивния съд, тази присъда е потвърдена.
Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на това, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда относно развитата в мотивите теза за недоказаност на авторството на деянието. Възраженията описани в протеста, в по-голямата си част представляват собствен анализ от страна на обвинителя на доказателствата по делото.
При проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за недоказаност на обвинението е направен в съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на прокуратурата и тези на частния обвинител са се свеждали до необоснованост на фактическите положения приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценяването на доказателствените материали. На всеки от тях е даден убедителен отговор с мотивите на обжалваното решение. Освен това въззивната инстанция, след като е допълнила някои от правно значимите факти по делото, правилно е приела като вярно установена фактическата обстановка, подложила е на критичен анализ всички доказателствени източници и им е дала вярна оценка. Констатираните противоречия в гласните доказателства решаващият съд е подложил на внимателна оценка и се е позовал на тяхната надежност след установяване на кореспонденцията им с другите обективни доказателства по делото – експертното изследване на писмените доказателства иззети от оръжейния магазин, в който е закупено съоръжението наречено „тейзър”. От друга страна, правилно инстанционните съдилища не са дали вяра на показанията на пострадалия Х.. Освен че неговите показания, досежно авторството на нападението, са в противоречие тези на св. Д. и Милорадева, те са в противоречие и с първоначалните му показания, дадени непосредствено след инцидента, приобщени към доказателствения материал чрез констатиране на противоречия от първостепенния съд. Съдилищата правилно са съсредоточили вниманието си върху показанията на св. М., по повод възражението на защитата относно протокола за разпознаване. Този свидетел в качеството си на поемно лице е дало показания, че в дена на разпознаването пострадалият Х. е имал възможност и е видял непосредствено преди процесуално следственото действие арестувания подсъдим с белезници. Двете съдебни инстанции са изложили убедителни мотиви защо не дават вяра на показанията на пострадалото лице, в частта им, в които същото сочи подсъдимия като един от нападателите.
Поради изложеното настоящият касационен състав намира за правилен решаващият извод на САС, че липсват доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да установят, че подсъдимият И. е съпричастен към инкриминираня грабеж, с причинена средна телесна повреда. Решението на предишните инстанции, с което е отхвърлена тезата на обвинението, че деянието е извършено именно от подсъдимия, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение.
Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда, постановена при условията на чл. 304 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 304/29.10.2012 година на Софийски апелативен съд, НО, V-ти състав, постановено по в н о х д № 197/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 376/13.12.2011 година, постановена по н о х д № 904/2011 година от Софийски градски съд, НО, 24-ти състав.

Решението е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:




























Ключова дума разпознаване, грабеж