Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 08.05.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1737 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1181 от 20.12.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 170 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 24/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предявени от А. С. И. (в хода на процеса починал и заместен от правоприемника му по закон М. Н. М. от [населено място]) против И. В. В. от [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли при установяване фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД да се отчитат специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката, както и по въпрос по приложението чл. 172 ГПК - следва ли достоверността на свидетелските показания да се преценява с оглед всички доказателства по делото. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 29 ЗЗД. Измамата е основание за унищожение на договора, когато страната по сделката е била подведена от другата страна или трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение – чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения и правните и последици. Действалата при измама страна е сключила сделката именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни представи, с очаквания за други правни последици и не би я сключила ако не е била въведена в заблуждение. Възможността да се създадат неверни представи у едно лице е в зависимост от интелектуалните, психическите и емоционални характеристики на личността му. Така въвеждането в заблуждение на личност с висок интелектуален капацитет, емоционално уравновесена и с богат житейски опит и познания далеч не е равносилно на това при личност с интелектуални възможности в нисък диапазон, с дисхармонична личностова структура и психична незрялост. Специфичните психически и емоционални характеристики на лицето често способстват и улесняват изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката, поради което при преценката налице ли е фактическия състав на чл. 29 ЗЗД следва да бъдат съобразени всички доказателства относно личността на страната. По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 172 ГПК: В практиката на Върховния касационен съд последователно е застъпвано разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост. В обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че на 13.05.2005 г. ищецът е упълномощил лицето Д. Д. да извършва разпоредителни сделки със собствения му имот в [населено място], [улица], ет. 2. На 07.07.2005 г. ищецът е сключил с ответника И. В. предварителен договор, с който се е задължил да му прехвърли същия този имот срещу сумата 50000 евро, изплатена напълно от продавача. На 12.07.2005 г. сделката е била изповядана в нотариална форма с нот. акт № ..., дело ... от 2005 г. При сключването и ищецът е бил представляван от пълномощника си Д. Д.. Упълномощителната сделка е била извършена от ищеца след прекаран тежък инсулт. Личността му се е характеризирала с психическа незрялост и лесна манипулируемост, без да има психическо заболяване. Живеел е в илюзии за контакт с идола си (певецът Т. Д.), чиито песни е изпълнявал и е мечтаел да срещне. Преди смъртта на майка си ищецът се е издържал от пенсията и, а след смъртта и през 2003 г. е мизерствал. При така установените факти е прието, че искът с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД за унищожаване на пълномощно от 13.05.2005 г. поради подписването му при измама е неоснователен. Прието е, че въпреки доказаните личностни особености на ищеца не е установено, че при подписване на пълномощното е бил въведен в заблуждение относно предмета и последиците на сделката. С оглед обусловеността му от валидността на пълномощното, като неоснователен е отхвърлил и иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на разпоредителката сделка по нот. акт № 66, дело 780 от 2005 г. като сключена без представителна власт. В касационната жалби против въззивното решение, подадена от М. Н. М., в качеството му на правоприемник на починалия в хода на производството по делото ищец А. С. И., се изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че изводът за неоснователност на иска с правно основание чл. 29 ЗЗД е формиран без да бъдат съобразени данните за опитността, интелигентността и всички личностни качества на ищеца; без да бъдат съобразени доказателствата за знание за измамата от страна на ответника и обясненията му, дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и показанията на разпитаните свидетели. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон е оставено без уважение искане за допускане на тройна съдебнопсихиатрична експертиза; не е изискана медицинската документация от санаториум „Св. М.” в [населено място], както и че свидетелските показания са ценени в нарушение на чл. 172 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. В. В. я оспорва като неоснователна. По основателността на касационната жалба: Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че оплакванията за неправилно приложение на чл. 29, ал.1 ЗЗД и за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 172 ГПК са основателни. Съдът е формирал извод, че при подписване на пълномощното от 13.05.2005 г. за разпореждане с недвижимия му имот, ищецът не е бил въведен в заблуждение за предмета и последиците на сделката, без да съобрази доказателствата за личностните му особености. Не е отчел, че съгласно приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза, ищецът е страдал от сериозни соматични и неврологични заболявания: артериална хипертония и свързаната с нея генерализирана атеросклероза, мозъчно съдова болест след понесен исхемичен инсулт в областта на лявата средна мозъчна артерия, исхемична болест на сърцето и исхемична кардиопатия с хронична застойна сърдечна недостатъчност – заболявания, водещи до 74 % загубена работоспособност, създаващи органично увреден терен за протичане на психиатричните процеси; че макар да няма данни за психично заболяване на ищеца в периода на подписване на пълномощното през месец май 2005 г., то към този момент той е бил със сериозно увредено телесно здраве; интелектуални възможности в ниския диапазон; дисхармонична личностова структура с психична незрялост и подчертани възможности на въображението; че специфичните му психични недостатъци и пристрастия към определен музикант са могли да бъдат използвани за манипулирането му. Не е съобразил доказателствата установяващи, че непосредствено след подписване на пълномощното на 13.05.2005 г., през месец юни 2005 г. ищецът е приет и лекуван в МБАЛ „А.” с диагностична оценка „Мозъчно съдова болест. Състояние след исхемичен мозъчен инсулт, Десностранна хемипареза.” Съдът не е съобразил и доказателствата за емоционалните нагласи на ищеца и доколко те са способствали за създаването у него на невярна представа за предмета на упълномощителната сделка - от показанията на свидетелите Н. Д. Т., П. Т. Т. и М. Н. М. (разпитан като свидетел преди встъпването му в процеса при условията на чл. 120 ГПК (отм.) се установява, че ищецът е имал силно пристрастие към музиканта Т. Д.; считал се е за негов най-добър имитатор, който ще изпълнява песните му на сцената; убеден е бил, че е предоставил апартамента си, за да се извършва ремонт от посолството на Великобритания с оглед настаненяването на Т. Д. при гостуването му на ищеца в България. Не е съобразил показанията на свидетелите, установяващи, че ищецът е подписвал пълномощно на трето лице, но във връзка с дело за реституция на магазин; че не е знаел за продажбата на имота му, нито, че е дал пълномощно за извършване на това разпоредително действие. Същевременно, показанията на свидетеля Д. Д. (лицето, упълномощено от ищеца с пълномощното от 13.05.2005г. и представлявало го при продажбата на имота му) не са ценени в съответствие с чл. 172 ГПК. Свидетелят е заявил, че е бил много близък с ищеца и го е представлявал при продажбата на апартамента му, но не може да си спомни фамилията му; че в деня преди продажбата на ищеца е била броена продажната цена от 50000 евро и същевременно, че поради липса на средства с ползване на „много контакти” го „вкарали в болница”; не помни какво е станало с пълномощното, а след сделката не е поддържал повече близки контакти с ищеца. Съдът не е съобразил, че показанията на този свидетел, изпълнени с вътрешни противоречия (напр. относно невъзможността на ищеца да си осигури почивка в случай, че разполага с продажната цена от имота си, което е наложило „вкарването му в болница”; приемане на упълномощаване и изповядане на сделка от името на лице, чиято фамилия не знае и пр.) са в противоречие и с показанията на свидетелите Трендафилови и М., установяващи, че след продажбата ищецът е изчезнал, а когато се е завърнал не е вярвал, че жилището му е продадено; че през цялото време е мизерствал; че първоначално е бил настанен от свидетеля Д. Д. и И. В. (пълномощника по сделката и купувача на имота) в болница в [населено място], е след това в жилище под наем в кв. К., за да започне в продаденият вече апартамент ремонт, при който вещите на ищеца изхвърлени. При преценката дали упълномощаването за извършване на разпоредителни действия е извършено от ищеца при условията на измама и доколко упълномощеният е знаел за тази измама, съдът не е ценил и обясненията на ответника купувач на имота, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.), съгласно които той е видял обява, че апартамента се продава, веднага е огледал имота и е дал на ищеца 4-5000 евро на ръка без документ; на втората им среща с ищеца (когото не е познавал до момента и счита, че се казва З., „но не е сигурен”) му е броил на ръка 50000 евро; цената по нотариалния акт е по-ниска с оглед намаляване на таксите и не знае защо в лева. Така дадените обяснения, изцяло житейски нелогични, не са съпоставени с останалите свидетелски показания, нито с експертното заключение относно здравословното състояние на ищеца и специфичните му личностни характеристики – ответникът е броил 55000 евро на абсолютно непознато лице, което е било с видимо влошено здравословно състояние с интелектуални възможности в ниския диапазон и дисхармонична личностова структура с психична незрялост – характеристики, видими без необходимост от специални медицински познания. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение в частта му, с която са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал.2 ГПК. В частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната цялост обуславят извод, че ищецът е бил въведен в заблуждение относно делегираните от него права с пълномощното от 13.05.2005 г. При използване на влошеното му здравословно състояние, емоционалната му нестабилност, желание да придобие собственост върху друг имот и фантазни представи за предстоящо посещение на неговия кумир – музиканта Т. Д., у ищеца е било създадено и поддържано заблуждение от лицето Д. Д., че му предоставя пълномощно за „производство по възстановяване на собствеността върху магазин”. Ищецът не е имал знание и воля да предостави на лицето права да се разпорежда с апартамента му на [улица]; не е знаел за последващата сделка, с която апартаментът е бил продаден с това пълномощно на ответника, а отстраняването му от имота е извършено отново чрез създаване у него на измамни представи, улеснени от специфичните му психически и емоционални характеристики. Предявеният иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно рег. № 12077 от 13.05.2005 г. като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа за правните и последици следва да бъде уважен като основателен. Като основателен следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на сключената с нот. акт № 66 от 2005 година покупко-продажба поради сключването и от лице, което не е било надлежно упълномощено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 3213,64 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 170 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 24/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предявени от А. С. И. (в хода на процеса починал и заместен от правоприемника му по закон М. Н. М. от [населено място]) против И. В. В. от [населено място]. ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 29, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД за недействителна упълномощителна сделка от 13.05.2005 г., с която с пълномощно рег. № 12077 от 13.05.2005 г., заверено от помощник нотариус Г. Н., А. С. И. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], починал на 30.10.2010 г., е упълномощил трето лице Д. Н. Д. да извърши разпоредителни действия със собствения му имот, съставляващ апартамент на втори етаж в сградата на [улица], [населено място]. ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителен по отношение на М. Н. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] договор от 12.07.2005 г., сключен с нотариален акт № ..., том ..., дело ... от 2005 г. на нотариус с рег. № ... при Нотариалната камера, с който А. С. И. от [населено място], действащ чрез пълномощника си Д. Н. Д. продава на И. В. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] апартамент на втори етаж в сградата на [улица], [населено място], ведно с принадлежащите му избено и таванско помещения, ид. части от общите части на сградата и от УПИ, съставляващ по скица парцел ХVV-17 от кв. 30 по плана на [населено място]. ОСЪЖДА И. В. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Н. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 3213,64 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: