Р Е Ш Е Н И Е № 202 София 19.06.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 804/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от юрисконсулт С. Д., срещу въззивно решение №27 от 02.03.2011 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. №585/2010 г. в частта, с която е отменено решение №189 от 28.10.2010 г. по гр. дело №469/2010 г. на Новозагорския районен съд и са уважени предявените от И. В. Ж. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконно, защото заповедта е обоснована с дисциплинарни нарушения, а не с обективна липса на качества. По делото не е доказано, че ищецът не притежава качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че заповедта не е мотивирана с посочване на обективно липсващи качества и не е доказана липсата им. Ответникът по жалбата И. В. Ж., [населено място], оспорва жалбата. С определение №48 от 16.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №27 от 02.03.2011 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. №585/2010 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това какви са качествата, необходими за ефективно изпълнение на възложената на работника или служителя работа; дали заповедта за уволнение на това основание може да се мотивира с конкретни действия и бездействия, които са извършени поради незнание или неумение; за степента на конкретност при посочване на липсващите качества и дали работодателят може да посочи в отделен документ липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното: Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това най-общо означава липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за това – недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други. Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана. Това може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е без значение дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Без правно значение е и обстоятелството дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. В този смисъл е решение №165 от 06.07.2011 г. по гр. дело №1611/2009 г., ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Неправилно е прието, че заповедта за уволнение не е мотивирана по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ. В нея са изложени подробни съображения за това, че ищецът не разполага с необходимите професионални качества, за да се справи със задълженията си за управление на историческия музей. Има позоваване на многобройни устни оплаквания, писмени сигнали и докладни записки за констатирани нередности, доклад за извършена планова одитна проверка и протокол за извършена проверка от Инспекцията по труда, които обосновават обективната липса на качества на ищеца за ръководство и контрол при изпълнение на изискванията за отчет и опазване на движимите паметници на културата, за разходване на средства и оформяне на отчетните документи, както и за неспособност да организира подчинените си служители за изпълнение на поставените задачи. В разглеждания случай трябва да се приеме, че работодателят е обосновал подробно и аргументирано уволнението по чл.328, ал.1, т.5 от КТ с едно обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му трудови задължения – резултат от липсата на изискуемите от характера на трудовата функция качества. Доказано е и по безспорен начин от събраните доказателства и конкретното неизпълнение на трудовите задължения. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №27 от 02.03.2011 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. №585/2010 г. в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. Ж., [населено място], срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед №444/31.05.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователни. ОСЪЖДА И. В. Ж., [населено място], да заплати на [община] 300 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.