Р Е Ш Е Н И Е № 150
Гр.София, 24.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.866/22 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК.
С присъда №14/27.04.21 г., постановена от РС-Разград /РзРС/ по Н.О.Х.Д. 752/20 г., Г. В. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1 вр.чл.194,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо при първоначален строг режим. Поради неатакуване на съдебния акт същият е влязъл в сила след изтичане на срока за обжалване и протестиране.
Образуваното пред тази инстанция производство по чл.423 НПК е на основание депозирано на 12.10.22 г. искане /наречено молба/ от самия осъден за възобновяване на първоинстанционното наказателно дело, поради неучастие на лицето в неговото разглеждане пред съд.
Предвид дадените в самото искане данни за екстрадиране на К. от Великобритания, са изискани сведения от отдел Международен на ВКП; както и такива от МП-ГДИН, Затвора Варна, относно това откога лицето търпи наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение в РБ по делото,чието възобновяване се иска. В тази връзка са приложени отговори от замолените институции.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният от тази инстанция служебен защитник споделят желанието си делото да се гледа отново, тъй като първата инстанция не е реализирала дължими усилия за издирване на подсъдимия и уведомяването му за разглеждане на наказателното производство.
Представителят на ВКП моли да не се пристъпва към възобновяване на основание чл.423,ал.1 НПК,изтъквайки най-напред предпоставки за недопустимост на искането поради депозирането му извън визирания в процесуалния закон шестмесечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда. Отделно, при несподеляне на тези съображения, се пледира неоснователност на самото искане по същество.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с всички материали по делото, включително и с тези, изискани от самата висша инстанция по правото предвид данни по сезиращия процесуален документ, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура намира за установено следното:
На първо място е нужно да бъде обсъдено възражението на представителя на ВКП относно недопустимост на произнасянето по същество заради изложеното от осъдения заради това,че е разбрал за влязлата в сила присъда срещу му на 29.03.22 г., а отправеното негово искане е с дата 12.10.22 г., т.е., извън визирания в НПК шестмесечен срок от узнаване при задочно осъждане за влязлата в сила присъда.
Посоченото по датите е вярно, но не държи сметка за безспорно установеното по делото обстоятелство,че К. е задържан в Обединеното Кралство Великобритания, откъдето е екстрадиран, и първият възможен момент, в който реално е бил в състояние да упражни правото си да иска възобновяване, е свързан с предаването му на Република България. Според постъпилите от отдел Международен на ВКП сведения, началникът отдел СИРЕНЕ е отразил задържане на осъдения в гр. Манчестър на 10.05.22 г. и предаване на българската държава на 12.08.22 г. Последните данни се потвърждават и от справката на МП-ГДИН, Затвора Варна, от която е видно, че трансферът спрямо К. е извършен на 12.08.22 г., а той е приведен във варненския затвор на 15.08.22 г.
Следователно, постъпилотото в РС-Разград искане на 12.10.22 г.е депозирано два месеца след деня, от който осъденият реално е можел да се възползва от правото си да претендира възобновяване пред местния съд, разглеждащ подобни производства. То е в срока, предвиден в разпоредбата на чл.423,ал.1,изр.1 НПК, още повече, че след изменението, публикувано в бр.7/19 г., той бива разчитан от „фактическото предаване от друга държава на РБ“. Ето защо, искането като допустимо следва да бъде разгледано по същество, независимо от противното становище на държавния обвинител.
На второ място, вече бе отбелязано, че осъденият е екстрадиран от Обединеното Кралство Великобритания. Според представените по делото материали това е сторено с оглед изпълнение на наказания по влезли в сила присъди, една от които е тази по процесното производство-№14/27.04.21 г., постановена по Н.О.Х.Д.752/20 г. по описа на РС-Разград, с определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Действително, следва да се счете както от данните по делото, така и от личното признание на К. в неговото искане, че първоначално той е задържан по силата на изготвена от оправомощен от РБ орган Европейска заповед за арест/ЕЗА/. Това обаче е станало след БРЕКЗИТ- излизането на Великобритания от Европейкия съюз. Поради тази причина е изискана Заповед за арест, издадена от легитимираната прокуратура- Annex Law 43 TaCa warrant, съгласно Споразумението между Европейския съюз и Обединено Кралство Великобритания за търговия и сътрудничество.
Съответните такива са издадени на 05.04.22 г.и 06.04.22 г. /предвид факта, че лицето се иска за екстрадиране за повече от едно престъпление, за извършването на които е осъдено/ и именно на основа на тях предаващата държава отчита задържането пред нея от 10.05.22 г. Неслучайно впрочем има данни, че след първоначалното задържане на лицето, но преди получаване на необходимата Заповед за арест, то е било освободено /все според информацията, предоставена от ВКП, отправена до МВР, Международно правно сътрудничество от 05.04.22 г./.
Следващите данни в обсъжданата връзка, които трябва да бъдат споменати, касаят предаване на лицето на българските власти с негово съгласие и без някакви специални изисквания. Следователно, процесното искане за възобновяване ще бъде разглеждано изцяло на плоскостта на общите правила, визирани в чл.423 НПК, извън гаранциите за задължително възобновяване на наказателното производство, заложени в разпоредбата на ал.5 на цитирания законов текст. Това е важният извод, който е нужно да бъде направен в тази част на изложението.
На трето място, както винаги действа в случаи като процесния при произнасяне по съществото на претенциите по направено искане, за да направи преценка има ли основания за възобновяване по реда на чл.423,ал.1 НПК, този съд пунктуално проследява движението на производството, познанието на осъдения за него, личното му участие в процеса или дезинтересиране от подобна активност и не на последно място, действията на съответните съдебни инстанции.
И така, досъдебно производство /ДП/ е образувано на основание чл.212,ал.3 НПК от полицейски орган, с разпит на пострадалото лице. На л.67 от ДП е приложено постановление за привличане на обвиняем-Г. К.- от 01.09.20 г., предявено същия ден в 15.45 ч. Тогава, в присъствие на защитник К. е обвинен за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1 вр.чл.194, ал.1 НК. Не му е определена мярка за неотклонение. От документацията на досъдебното производство става ясно, че лицето е задържано по друго производство, поради което се е налагало негово конвоиране от арест.
Молителят лично е дал като адрес за призоваване постоянния му и настоящ такъв: [населено място], общ.А., обл.В., [улица]. Този адрес е приповторен и в протокола за разпит на лицето в качеството му на обвиняем, приложен на л.75 от ДП,със същата дата. В последния са записани изявленията на молителя, че не желае лично да му бъдат предявени материалите по воденото срещу му досъдебно производство, което да бъде сторено спрямо защитника му. Такова действие е извършено по отношение на адвокат П. З. на 09.10.20 г.,с протокол, приложен на л.167 от ДП.
Съдебното производство пред РС-Разград е образувано с внасяне на обвинителен акт на 17.11.20 г. От същия не личи спрямо К. да е била определена каквато и да е мярка за процесуална принуда. На л.14 и сл.от делото е приложено разпореждане №379/02.12.20 г.на съдията-докладчик при местнокомпетентния съд по реда на актуалния тогава чл.247 Б НПК, в която при призоваване на подсъдимия и връчване на книжата, е указано изрично да бъде предупреден за възможността по чл.269 НПК делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
На л.21 от съдебното досие е приложена призовка до затвора в гр. Варна, където решаващата инстанция е имала данни,че лицето пребивава. Тя е върната в цялост, без съответни отбелязвания по нея, с единствена яснота,че е взета на ръка от представител на Затвора на 03.12.20 г. На върнатата в цялост призовка от дадения лично от подсъдимия адрес /л.22/ е отразено, че близката на дееца пълнолетна М. К. е заявила, че той не живее в И. и тя не знае местонахождението му.
С писмо от 05.01.21 г.по съдебно разпореждане е поискано касаторът да бъде обявен за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане в канцеларията на РС-Разград“ /л.23/. За изпълнение на това разпореждане е отговорено с докладна, рег.№[ЕГН] от 22.01.21 г. на директора на ОДМВР-Разград /л.30/, като е заявено,че при установяване на лицето, съдът ще бъде уведомен незабавно. Същевременно, на л.24 от съдебното дело е приложена докладна записка №р-1688/13.01.21 г.от директора на ОДМВР-Варна, в която е уточнено, че служители на РУ-А. са извършили проверки по установяване местонахождението на молителя, без същият да бъде намерен на дадения адрес и при завление на близките му за липса на контакт с него, както и непознание с кого и къде живее.
На 26.01.21 г.разпоредителното заседание на РзРС е отложено поради нередовно призоваване на К.. Тогава е изискано да се провери дали той изтърпява наказание лишаване от свобода в някое от пенитенциарните заведения на страната или се намира в някой от арестите с мярка за неотклонение Задържане под стража. На л.36 от съдебното дело е приложена справка от МП-ГДИН с рег. №3339/17.02.21 г. В нея е отразено,че подсъдимият не се намира в никой от затворите на страната, нито в някой от арестите на ОСИН-София.
На 25.02.21 г.е проведено разпоредително заседание пред РзРС, на което е даден ход на делото на основание чл.269,ал.3,т.1 НПК, тъй като К. не е намерен на посочения от него адрес. Това е станало в присъствие на защитника му. Изискана е справка за провежданото издирване с оглед дължимо призоваване, която е разпоредено да бъде получена до 25.03.21 г.,за когато е било насрочено разглеждането на делото по същество.
На л.46 е приложена призовка до известния адрес на подсъдимия, върната в цялост. Служителят по връчването е отразил,че на 01.03.11 г.е посетил къщата, която е необитаема. По данни на сестрата на дееца- пълнолетната М. К., лицето било извън пределите на страната, без да се знае къде точно.
На л.47 е приложена докладна записка №330000-8602/12.03.21 г.на директора на ОДМВР-Разград, от която е видно,че освен по актуалното дело, К. се издирва и заради привеждането в изпълнение на мярка за неотклонение Задържане под стража, разпоредена от РС-Бургас. В тази връзка били направени: проверка на адресната регистрация на дееца и на самия адрес, места за подслон на граждани на територията на страната-хотели,мотели,хосписи, къщи за гости и други,като лицето не е засичано в пределите на РБ.
На 25.03.21 г.е проведено заседание по делото,в края на което е постановено отново да се изискват сведения за издирване на К.. На л.68 от досието е приложена поредна справка от директора на ОДМВР-Разград с рег.№330000-12109/07.04.21 г. Съдържанието на същата е като горепосоченото, като е допълнено, че подсъдимият се издирва с определени мерки и по други дела.
На 27.04.21 г.е проведено финалното съдебно заседание по делото, в отсъствие на молителя и при отстояване на правата му от защитник, след което е постановена процесната присъда. Не са предприети действия за определяне на мярка за неотклонение.
На четвърто място, както последователно и винаги досега този съд е излагал тезата си, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.
Това възобновяване не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължимо изискване за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него, като се е укрило. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на искателя в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането за отпочнато срещу му дело.
На пето място, казаното току-що по принцип, отнесено към данните, подробно описани по-горе, установяват доказано познание от страна на К. за воденото срещу него наказателно производство. Що се касае до досъдебното такова, това е категорично, тъй като той е бил привлечен като обвиняем и обвинението му е предявено на 01.09.20 г.в присъствието на защитник. Сам е пожелал да не му бъде предявявано разследването, както и сам е посочил единствения по делото адрес /проверен и през системата на административното обслужване/, на който да бъде търсен.
По-нататък, когато в хода на съдебното производство молителят е бил призоваван, първоначално с оглед връчване на обвинителен акт, той не е бил намиран. В този смисъл е несъстоятелно твърдението, отразено в искането за възобновяване, че след заминаването на молителя за Англия /не се сочи кога/, на адреса му не били пристигали никакви обвинителни книжа. Неясно е как той знае за това, след като не е пребивавал там. Ако пък е знаел, то следователно е бил запознат и с това,че срещу него е образувано производство пред съд. Процедурата по чл.247 Б,ал.1 НПК /настоящ чл.247 В НПК/ не е била изпълнена, но по причини,стоящи в трайното отсъствие на осъдения от посочения адрес, а не в негово временно неоткриване.
Наистина, както твърди защитникът пред ВКС, той не за всяко заседание пред РзРС е бил призоваван от единствения известен адрес. Не са били проверени за пребиваването му всички арести в страната, нито пък е направена проверка напускал ли е пределите на РБ. Но пък за всяко заседание са искани справки от органите на МВР, които са издирвали дееца и чиито отговори по правило би следвало да включват в себе си проверка и на посочените обстоятелства. Няма съмнение впрочем, че К. не е бил намерен на посочения от него адрес /с уточнение,че го няма изобщо/, което е станало основание и за даване ход на делото в негово отсъствие. Самият той не отрича,че е заминал за Англия. Ето защо, дори и да се приеме недостатъчно последователно поведение на решаващата инстанция по документално издирване на молителя, в крайна сметка законосъобразно е даден ход на делото в негово отсъствие.
Няма спор от друга страна,че спрямо К. не е била взета мярка за неотлклонение по настоящото производство и той е бил свободен да разполага с преместването си в пространството, както пожелае. Това обаче не го поставя като подсъдим в по-благоприятно положение, несигнализирайки съответния орган за промяна на адреса, след като твърди, че е желаел да бъде призоваван и да участва лично във воденото срещу му съдебно производство. Поведение като проявеното от него се охарактеризира като явно дезинтересиране, което не е недопустимо, но не го бонифицира при оплакване за задочно разглеждане на делото пред съд, след като сам се е поставил в невъзможност да бъде призован и да участва лично в него.
В конкретния случай може да се твърди, че иде реч за укриване. Спрямо молителя има предявено обвинение в досъдебното производство. Самото то се е движело доста бързо след това, внесен е обвинителен акт и е започнало издирването на лицето. Не може да се отстоява тезата,че самите органи по наказателно преследване са изпаднали в забава, предизвикала дезинтересирането и респективно укриването. Напротив, осъденият е заминал за Великобритания без да прояви никакви ангажименти към наказателното производство и по този начин е станал причина процедурата по чл.247 Б,ал.1 към съответния процесуален момент /актуален чл.247 В,ал.1/ НПК да не може да бъде изпълнена. Следователно налице е изключението, предвидено в чл.423,ал.1,изр.2 НПК, при което искането за възобновяване не се уважава.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. К. за възобновяване на Н.О.Х.Д.752/20 г.по описа на РС-Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|