Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 268   С  о  ф  и  я, 08 май 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на  18  м а й  2009  година в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 244/2009 година.   Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420 ал.1 пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 51/05.12.2008 г., постановена по НОХД № 308/2008 г. от Окръжен съд-Видин, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият А. Н. Т. от с. П., област Видин, чрез процесуалния си представител адв. Г.Гергов от АК-Видин моли искането да бъде оставено без уважение.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда № 51/05.12.2008 г. по НОХД № 308/2008 г. на Окръжен съд-Видин подсъдимият А. Н. Т. от с. П., област Видин е признат за виновен в извършването на 18.01.2007 г. по път ІV-10030 от с. Р. за с. П., област Видин на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.1-во б.”б” пр.1-во вр.ал.3 б.”а” пр.2-ро вр.чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 5 години, както и наказание по чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 21.12.2008 г. Тази присъда е втора поред, като първоначално постановената № 61/23.11.2007 г. по НОХД № 234/2007 г. на Окръжен съд-Видин е отменена по реда на Глава тридесет и трета от НПК с решение № 388 от 30.10.2008 г., постановено по н.д. № 226/2008 г. на ВКС - ІІ н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния окръжен съд от стадия на съдебното заседание с указания по правилното приложение на материалния закон, на процесуалните правила и относно индивидуализацията на дължимата се на подсъдимия санкция. С искането на Главния прокурор от 30.03.2009 г. новопостановената присъда се атакува заради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и заради явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421 ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420 ал.1 предл.последно от НПК и с него се иска утежняване положението на осъдения. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като незаконосъобразно е отказано на пострадалите Л. Д. и Ю. Д. да бъдат допуснати като страни по делото в качеството им на частни обвинители, а като е направен и необоснованият и незаконосъобразен извод гражданските им искове да затрудняват развитието на наказателния процес, е отхвърлено и искането им те да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и да участват по делото и като граждански ищци, а подсъдимият – да бъде конституиран и като ответник по исковете. И според становището на ВКС - ІІ-ро н.о. в отменителното му решение, макар да им е била формално осигурена законовата възможност да обжалват идентичния отказ пред въззивния Софийски апелативен съд при първоначалното разглеждане на делото, фактически е било ограничено правото им на защита чрез препятстване участието им като страни по делото, а оттам и да атакуват съдебния акт. И тогава, и при второто разглеждане на делото, след отхвърляне на исканията им за приемане на исковете им и за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители, окръжният съд го е разгледал и решил по реда на Глава двадесет и седма, без тяхно участие и в същото съдебно заседание е постановил и порочния си съдебен акт. Именно и затова САС в определението си № 11 от 16.01.2009 г. по ВЧНД № 15/2009 г. е посочил процесуалната невъзможност както да отстрани допуснатото повторно спрямо тях процесуално нарушение от съда, така и да атакуват постановената присъда пред втората инстанция. Всяко процесуално право в НПК на която и да е страна в процеса съществува със съответните процесуални гаранции за неговата защита при неспазването му, като на разследващите органи, прокурора и съдилищата е вменено задължението да осигурят реална възможност на всеки правоимащ както да упражни предоставеното му в процеса право, така и да се защити при нарушаването му. В конкретния случай САС е посочил една от възможностите пред първоинстанционния съд да изпълни това си задължение. Безспорно, с причиняване виновно от подсъдимия на смъртта на К. К. , за родителите й е възникнало правото да потърсят обезвреда за причинените им морални вреди, както и да вземат участие по делото в съдебната му фаза като частни обвинители и граждански ищци. Отказът да бъдат конституирани като такива и да бъдат приети и разгледани исковете им още при първоначалното разглеждане на делото е едно от основанията за отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане по реда на възобновяването и затова е незаконосъобразно становището на втория съдебен състав за недопустимост на тези им искания поради несвоевременното им предявяване. Както при първото, така и при повторното разглеждане на делото, при изчакване да приключи процедурата по обжалване на отказа на съда да уважи исканията им, не би се стигнало до игнориране правата на тези пострадали от деянието, включително при провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 от НПК. Ограничаване правото на защита на някоя от страните в процеса налага отмяна на порочния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, където нарушението е допуснато, в случая съдебното заседание пред първоинстанционния съд, тъй като не е била предизвикана въззивна проверка на постановената от него присъда. При предходното разглеждане на делото от ВКС са били дадени указания преди всичко по правилното приложение на материалния закон, което до известна степен е изпълнено от втория съдебен състав. При постановяване на новата присъда, попълвайки бланкетната норма на чл.342 ал.1 от НК с нужното съдържание за допуснатите от осъдения нарушения на правилата за движение, съдът се е задоволил да опише частично някои от тях, без да посочи нарушените разпоредби на ЗДвП, както и да изследва причинната връзка между тях и причинения вредоносен резултат. И тъй като това е по правилното приложение на закона, ВКС констатира този недостатък на присъдата, извън доводите в разглежданото искане. Ако съдът бе сторил това щеше да установи, че няма как приетото като такова нарушение – управлявал автомобила със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, да се явява в такава причинна връзка с причинения вредоносен резултат и да е основание за ангажиране наказателната отговорност на Т. Освен за съставомерността, характерът на допуснатите съставомерни нарушения на правилата за движение имат своята тежест и при определяне на дължимата се на дееца санкция. Този пропуск следва да бъде отстранен при новото разглеждане на делото. Основното оплакване в искането е това за явната несправедливост на наложеното на осъдения наказание. И в тази насока са били дадени ясни указания от предишния състав на ВКС, които обаче не са спазени. Вземайки предвид “тежестта на конкретната проява” (без да е ясно в каква насока), повтаряйки как подсъдимият следва да бъде премиран за това, че се “разкайва” и “е осъзнал извършеното и съжалява” (като че ли разкаянието не включва осъзнаване на извършеното и неговата оценка), съдът декларативно е приел той да не изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Обществената опасност на престъплението по транспорта по чл.343 от НК следва да се оценява не само по тежестта на причинения вредоносен резултат, когато той е над изискванията за съставомерност, но преди всичко от вида и тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение. Такава оценка не е направена. Няма справка за миналото на осъдения Т. като водач на МПС. Не е отчетена и високата концентрация на алкохол в кръвта му, който го е направил негоден да изпълнява задълженията си на пътя и самонадеян. Вредоносният резултат също не е за подценяване, като от обвинението са подминати както нарушението от претоварване на автомобила с повече пасажери, така и телесното увреждане на св. М, за когото също има данни да е изпаднал в безсъзнателно състояние след ПТП, но при липса на такова обвинение то може да се цени само като елемент от обществената опасност на деянието. Доводите за съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пасажерите в автомобила на осъдения следва да се съобразят с утвърдената съдебна практика, включително и дали мълчаливото им съгласие да ги вози пиян водач ги прави съпричастни с настъпилото ПТП. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства би следвало да наведе съда на извод относно приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, противоположен на този в атакуваната присъда. ВКС намира, че вносителят на искането с основание оспорва справедливостта на осъждането на Т. и това е основание за възобновяване на делото. Допуснато е и неправилно определяне на размера на кумулативно предвидената санкция по чл.343г от НК, като е подмината задължителната за съдилищата практика на ВС, изразена в ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г., т.6, б.”б”, а преди това и в ТР № 61/80 г. по т.д. № 56/80 г. на ОСНК на ВС. Това също следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото. Изложеното налага извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по приложението на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подс. Т. наказание, което при допустимата инициатива на Главния прокурор следва да се отстрани с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.   Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 51/05.12.2008 г., постановена от Окръжен съд-Видин по НОХД № 308/2008 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :