Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 03.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА..…...........…. и с участието на прокурора ………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1833 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на варненското [фирма] (с вх. № 3185/9.VІ.2016 г.), съдържаща искане на този търговец за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 951 на Варненския ОС, ТК, от 8.ХІІ.2015 г., постановено по т. дело № 962/2015 г., с което са били отхвърлени предявените от това д-во срещу [фирма]-гр. Варна, вкл. и при участието на третото лице негов помагач „Е.-П. М.” АД-гр. Варна, три обективно кумулативно съединени осъдителни иска за заплащане на следните суми: 1./ В размер на 14 522.79 лв. (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща получена от ответника при първоначална липса на основание цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода 22.Х.2011 г. – 31.Х.2014 г., ведно със законната лихва върху така посочената главница, считано от датата на завеждане на делото (2.ХІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ В размер на 856.99 лв. (осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща получена от ответника при първоначална липса на основание цена на количество ел. енергия, остойностена по цени за доставка на ниско ниво на напрежение по дневна тарифа за периода 22.Х.2011 г. – 31.VІІ.2013 г., ведно със законната лихва върху така посочената главница, считано от датата на завеждане на делото и до окончателното й изплащане; 3./ В размер на 4 904.22 лв. (четири хиляди деветстотин и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща получена от ответника при първоначална липса на основание цена на количество ел. енергия, остойностена по цени за доставка на ниско ниво на напрежение по върхова тарифа за периода 22.Х.2011 г. – 31.VІІ.2013 г., ведно със законната лихва върху така посочената главница, считано от датата на завеждане на делото и до окончателното й изплащане. Търговецът молител претендира отмяната на това влязло в сила въззивно решение на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, поддържайки твърдения, че е узнал за съдебния акт на датата 4 април 2016 г., „след получаване на покана за доброволно плащане”, а също и че узнаването на датата на приватизация на процесния трафопост /през 1997 г./ и узнаването на относимостта на този факт едва от решението на въззивния съд, осъществявали хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1-во ГПК”. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по тази молба за отмяна [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /М. М./ както по допустимостта, така и по основателността на съдържащото се в нея искане с правно основание по т. 1, предл. 1-во на чл. 303, ал. 1 ГПК, претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски в размер на сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), съгласно приложените по делото пълномощно и Списък по чл. 80 ГПК. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК конституираното в процеса като трето лице-помагач на първия ответник „Е.-П. М.” АД-гр. Варна писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /М. Х./ както по допустимостта на подадената от [фирма] молба за отмяна, така и по основателността на последната, претендирайки за оставянето й без разглеждане или, алтернативно - без уважение. Като постъпила в канцеларията на първостепенния съд в пределите на 3-месечния срок, считано от датата 16 май 2016 г.- тази на узнаване на обстоятелствата, за които се отнасят 8-те писмени доказателства, представени с писмото на неучастващото в процеса трето лице [фирма]-гр. Варна (Заповед № РД-СК-29/14.V.1991 г., Приложение № 1; Разделителен протокол № 3/31.V.1991 г.; Акт за държавна собственост № 1388/1.ІV.1992 г.; Протокол на държавна приемателна комисия от 12.VІІІ.1994 г.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1602/28.Х.1998 г. с приложен списък; Н.. акт № 43 от 28.VІІІ.1998 г.; Н.. акт № 24 от 22.ХІІ.1998 г.; Н.. акт № 163 от 26.ІV.2001 г.), подадената от [фирма]-гр. Варна молба за отмяна на влязлото в сила на 8.ХІІ.2015 г. /по реда на чл. 296, т. 1 ГПК/ въззивно решение на Варненския ОС, постановено по т. д. № 1311/2015 г., е преценена в пр-вото по чл. 307, ал. 1 ГПК като процесуално допустима. В настоящето извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 2 ГПК, молителят [фирма] e изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна, че поддържа искането си. Редовно призовани, както ответното по молбата за отмяна [фирма], така и конституираното в исковия процес като трето лице-негов помагач „Е.-П. М.” АД, не са били представлявани, ограничавайки активността си до представените по делото писмени становища по допустимостта и основателността на настоящата молба за отмяна. Като взе предвид твърденията на дружеството, подател на настоящата молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на ОС-Варна, приложените към нея писмени доказателства с писмо изх. № 30/16.V..2016 г. на [фирма]-гр. Варна, а също и с писмо изх. № 92-00-81-593/27.VІІ.2016 г. на Агенцията за приватизация, както и след като съобрази становищата и на ответното по молбата [фирма]-гр. Варна, и на конституираното в исковия процес като трето лице-негов помагач [фирма]-гр. Варна, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Неоснователна е молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на ОС-Варна, на посоченото в нея правно основание по т. 1, предл. 1-во на чл. 303, ал. 1 ГПК, с който съдебен акт трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на подателя й срещу ответното [фирма] са били отхвърлени изцяло - в предявените по делото техни размери. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли тези три искови претенции на търговеца настоящ молител /всички с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД/, предявени срещу ответното [фирма], Варненският ОС изрично е посочил в мотивите си, че в настоящия случай по делото, въпреки предоставената от съда възможност, не са събрани доказателства, от които да се установява, че процесният трафопост е собственост на ищцовото дружество, по реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ - а именно да е бил изграден като ведомствена подстанция, захранваща единствено обекта за стопанска дейност на ищеца, а също и че по делото не са били навеждани твърдения, нито са представяни доказателства за придобиване на трафопоста вследствие на преобразуване на държавното предприятие, на което е било предоставено разрешението за строеж – вкл. и предвид обстоятелството, че в чл. 58 ЗЕЕЕ /отм./ изрично е бил посочен надлежният приобретател на държавните съоръжения. Не се констатира, а и този отрицателен факт се потвърждава от становището на търговеца настоящ молител, изразено в писмените му бележки пред въззивната инстанция, последната да е изготвяла нов доклад по делото, който да определя като относими към предмета на доказване по делото факти, различни от определените от първостепенния съд, респ. да разпределя доказателствената тежест между страните по спора различно от начина, посочен в доклада, въз основа на който Варненският РС е провел първоинстанционното производство. Видно от протоколно определение № 2292, изготвено от първостепенния съд в закритото съдебно заседание на 17.ІІ.2015 г., че по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцовото [фирма] надлежно е било указано, че: „Не сочи доказателства, че е собственик на процесния трансформаторен пост и мястото на монтиране на средството за търговско измерване”. Нещо повече: след дадените му изрични указания търговецът настоящ молител дори не е поддържал твърдение по делото да е придобивал право на собственост върху процесния трансформаторен пост с № 1605, чието разрешение за строеж датира от 1984 г. (издадено в полза на тогавашното С.-гр. Варна), чрез сделка с лице, приватизирало този обект по реда на Закона преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./. Ето защо, при непроведено пълно и главно доказване на горепосочения факт в редовните две съдебни инстанции, ангажираните понастоящем от молителя [фирма] писмени доказателства, чиито източник са неучаствали в исковия процес трети лица / [фирма]-гр. Варна и Агенцията за приватизация/, се явяват такива, които са от съществено значение за изхода на делото, но за своевременното снабдяване с тях за страната-ищец не са съществували каквито и да било пречки. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (с вх. № 41791 от 8.VІІІ.2016 г. по описа на РС-Варна) на [фирма]-гр. Варна ЗА ОТМЯНА – на основание т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК - на влязлото в сила въззивно решение № 951 на Варненския окръжен съд, ТК, от 8.ХІІ.2015 г. , постановено по т. дело № 1311/2015 г. О С Ъ Ж Д А молителя [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по молбата му за отмяна [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сграда на „Варна Т.-Г”, СУМА в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен по делото Списък по чл. 80 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2