Р Е Ш Е Н И Е № 39 С о ф и я, 27 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 я н у а р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1681/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. С. И. от [населено място], област Ловеч адв.Г.Г. от АК-Ловеч срещу въззивна присъда № 184 от 15.09.2014 г., постановена от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 168/2014 г. с ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Отправят се искания за отмяна на присъдата и оневиняване на подсъдимия по обвинението по чл.115 от НК или изменянето й с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на размера на санкцията, както и на размера на присъденото на ищцата обезщетение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура като дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Частната обвинителка и гражданска ищца Т. А. А., редовно уведомена, не взема участие лично или чрез повереник в касационното производство. Подсъдимият И., чрез защитника си адв.Г. моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 5 от 20.03.2014 г., постановена по НОХД № 16/2014 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия А. С. И. от [населено място], област Ловеч за невинен в това на 10.07.2013 г. в [населено място], област Ловеч, умишлено да е умъртвил бременната О. Т. А. от същото село и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.4 вр.чл.115 от НК. С присъдата същият е признат за виновен в това по същото време и място да е държал огнестрелно оръжие – самоделно направен гладкоцевен еднозаряден пистолет и 4 бр.самоделно направени патрони 12 калибър, без да има надлежно разрешение за това и на основание чл.339, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложеното му наказание е приспаднат срокът на предварителното му задържане. На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК е отнет в полза на държавата пистолетът, послужил за извършване на престъплението, 5 бр.патрони с неустановен калибър и 2 бр.гилзи. Разпоредено е с останалите веществени доказателства по делото, като е постановено след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени като вещи без стойност. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс.И. по НОХД № 429/2012 г. на районен съд-Тетевен наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи също при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предявеният от ищцата Т.А. граждански иск за сумата от 50 000 лв, претендирано от нея обезщетение за причинените й неимуществени вреди, е оставен без разглеждане. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 1 195,33 лв. Против оправдателната част на присъдата е бил подаден бланков протест от окръжна прокуратура-Ловеч, като в допълнение към него са развити доводи за неправилен доказателствен анализ по извличане на релевантните на обвинението по чл.116, ал.1 от НК факти, довело до неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия и по това му обвинение с налагане на „предвиденото в закона наказание”. Въззивна жалба е депозирана и от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца Т.А. адв.П.К. от АК-Ловеч с оплаквания за неправилността, необосноваността и незаконосъобразността на присъдата в оправдателната и гражданско-отхвърлителните й части, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й в атакуваната част и постановяване на нова въззивна присъда за осъждане на подсъдимия или по предявеното му обвинение, или за по-леко наказуемо престъпление за причинената смърт на О. А., съответно уважаване на гражданската претенция на ищцата в пълния предявен размер. Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият И., който чрез защитника си адв.Г.Г. я е обжалвал в наказателно-осъдителната й част с доводи за незаконосъобразността й и явната несправедливост на наложеното му наказание за престъплението по чл.339, ал.1 от НК с искане за изменянето й с корекция на размера на наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. С новата въззивна присъда Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционната в оправдателната й част, признал е подс.И. за виновен умишлено да е умъртвил О. А. и на основание чл.115 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 8 години лишаване от свобода, изменил е присъдата, като е намалил размера на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК на 3 години лишаване от свобода и по съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложил общо наказание от 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Обжалваната присъда е отменена и в гражданската й част, като подсъдимият е осъден да заплати на ищцата Т.А. сумата от 50 000 лв за репариране на причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателно й изплащане, както и да й възстанови направените от нея разноски по делото в размер на 250 лв. Присъдена е и дължимата се държавна такса от 3 000 лв върху уважения размер на иска. Потвърдил е присъдата в останалата част. В касационната си жалба защитникът на подсъдимия развива доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото им на защита и довели до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане с несъответна на извършеното от него санкция - всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и моли за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му по обвинението по чл.115 от НК или за изменянето й с преквалификация на това му деяние в по-леко наказуемо престъпление, което да доведе до намаляване на размера на приложената санкция, която претендира да бъде също определена при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и да се намали размерът на присъденото в негова тежест обезщетение на вредите на гражданската ищца. Против оправдателната част на въззивната присъда за престъплението по чл.116, ал.1, т.4 вр.чл.115 от НК няма подаден касационен протест и в тази й част тя не може да бъде коригирана във вреда на жалбоподателя с оглед правилото reformatio in pejus. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима. По същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Макар в жалбата да е наведено и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано от защитника едва в пренията пред ВКС с отказа на окръжния съд по искането им да се проведе съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.373, ал.2 и 3 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, при липса и на отговор от въззивния съд на този им довод и съобразяване с указанието в т.9 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, не се сочат каквито и да е конкретни пропуски в аналитичната дейност на последния при формиране на вътрешното му убеждение по фактите. Това е обяснимо с изричната декларация на подсъдимия и защитата му, че признават изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства, въпреки претърпяната промяна след отказа на св.М.А. да свидетелства поради родството му с подсъдимия и при оказания кредит на доверие на част от обясненията на последния. Въззивният съд не е имал основание да не се съгласи с това, като на свой ред ги е обсъдил и с оглед дадените от него при преразпита му във въззивното следствие, отрекъл е някои от твърденията му и въз основа на каква доказателствена основа, като е направил съответните правни изводи. Ето защо липсва основание да се сподели бланково наведената теза на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита заради отказа на окръжния съд да проведе съкратено съдебно следствие, като проведеното по общия ред е довело до промяна във фактическите му констатации и до оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.4 вр.чл.115 от НК, на което защитата му настоява да се случи със съдебния акт на настоящата инстанция. Основното от поддържаните в жалбата касационни основания е това за неправилното приложение на материалния закон, което се свързва с института на неизбежната отбрана и липсата на явно несъответствие на осъществените от подсъдимия действия в отговор на предприетото спрямо телесната му цялост и живот нападение от страна на внука му, св.М.А.. Върху този въпрос са се фокусирали и предходните две инстанции, дали противоположни разрешения. Проверката им от касационната инстанция и отговорът на доводите в жалбата изисква посочване на няколко принципни положения, утвърдени в практиката на ВС и ВКС и правната теория, което налага преосмисляне на някои фактически обстоятелства от съществено значение за приложението на правото. За да оправдае подс.И. по обвинението му по чл.116, ал.1, т.4 вр.чл.115 от НК, окръжният съд е приел той да е действал при условията на неизбежна отбрана, чиито предели не бил превишил, тъй като била налице хипотезата на чл.12, ал.3 от НК, при непосредственото противоправно нападение от страна на внука му св.А. при опита за проникване в жилището му „със сила” и „предприет взлом” за отваряне на входната за етажа врата, за да влезе и „го пребие”. В тази насока са кредитирани обясненията на подсъдимия, включително и тези при разпита му на досъдебното производство на 10.07.2013 г., но които не са приобщени в хода на съдебното следствие по реда на НПК, което безспорно е съществено нарушение на процесуалните правила. Коментирани са и показанията на близките роднини на подсъдимия и св.А. за влошените помежду им отношения, развитието на последния им конфликт в светлата част на денонощието и изявленията им пред полицаите след деянието, но без да се свържат с останалите доказателства и доказателствени средства по делото в тяхната пълнота. Въззивният съд, като се е концентрирал върху обясненията на подс.И. при преразпита му във въззивното съдебно следствие, е отрекъл да е имало непосредствено противоправно нападение от страна на св.А., че първият е действал по предположение за предстоящо такова и като предварително се бил подготвил да го отблъсне, въоръжавайки се със самоделния зареден пистолет и възпроизвеждайки изстрела от близко разстояние почти хоризонтално спрямо тялото на пострадалата А.. Въпреки неколкократно направения извод, че в резултат на установените от години конфликтни отношения с внука си и отправените му от него закани в деня на инцидента жалбоподателят да се е страхувал за живота си, апелативният съд се е задоволил да обсъжда само въпроса за грешка в лицето, което И. е искал и вместо което фактически е умъртвил последната, като в крайна сметка е направил и извод за наличие у него на пряк умисъл за причиняване на смъртта й. Съдът е пропуснал да анализира твърденията на подс.И., свързано с посочените по-горе свидетелски показания и с изводите на комплексната СППЕ, в няколко направления : а) доколко той е имал основание да смята, че е нападнат (обективно) или че е съществувала реална съществена опасност от (непосредствено противоправно) нападение от св.А.; б) дали чутият „тропот” по вратата и наблюдаваните от него действия на нечия „ръка” по премахване на препятствията против нейното отваряне обективно предполагат извод за проникване с насилие или с взлом в жилището му; в) какво е било действителното му психическо състояние в онзи момент и дали то е било породено от внезапни и неочаквани действия от страна на лицето, което е счел за нападател; г) ако подс.И. е действал при мнима неизбежна отбрана, при „отблъскването” на мнимото нападение действията му съответстват ли или явно превишават пределите на допустимата активна отбрана. Извеждането на горните фактически положения следва да дадат възможност на въззивния съд да провери и отговори освен за наличие на грешка в представите на подсъдимия относно лицето, което той е считал за „нападател”, още на въпросите : а) налице ли е била грешка относно действителността (наличността) на нападението, т.е. действал ли е в състояние на мнима неизбежна отбрана; б) какво е могъл и е бил длъжен да предвиди относно предполагаемото нападение до и при възпроизвеждане на изстрела и дали действията му съответстват или не (явно) на характера и степента на неговата опасност и/или се явяват преждевременни; в) от насочеността на изстреляния проектил ( в прореза в найлона, от близко разстояние, хоризонтално на стоящото зад вратата лице), от последващото деянието негово поведение и изявления пред полицаите при каква форма на вина или при липса на съставомерна е осъществено инкриминираното деяние. В тази насока, освен ръководните указания в ППлВС № 2/57 г. и в ППлВС № 12/73 г., т.4, 5, 6, 9, следва да се имат предвид ТР № 28/60 г. – ОСНК на ВС, принципните решения № 96/73 г. – І н.о., № 552/73 г.- І н.о., № 279/79 г. – І н.о., № 364/83 г. – І н.о., № 10/85 г. – ІІ н.о., № 2/86 г. – І н.о., № 301/91 г. – І н.о., № 570/92 г. – І н.о., № 213/94 г. – ІІ н.о., № 412/94 г. – І н.о., № 700/96 г. – ІІ н.о., № 135/97 г. – І н.о., № 321/2001 г. – І н.о., № 425/2010 г. – ІІ н.о., № 533/2014 г. – ІІІ н.о., № 77/2015 г. – І н.о. и много други. ВКС намира, че неблагополучието при разрешаване на делото е както в извеждането на правно релевантните факти, така и в съобразяването им с оглед доводите на страните относно обективните и субективни елементи на изводимия от тях престъпен състав. А това обективира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и налага отмяна на атакуваната въззивна присъда в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части и относно наложеното на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК отделно и съгласно чл.23, ал.1 от НК общо за двете престъпления наказание и връщане на делото за новото му разглеждане в тези части от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Именно липсата на необходимите фактически изводи във връзка с приложението на правото относно коментираното деяние отнема възможността на касационната инстанция да провери и евентуално коригира обжалваната присъда като съд по приложението на правото. По отношение на второто престъпление по чл.339, ал.1 от НК от подсъдимия и защитата му не се оспорват нито фактите, нито законът, който правилно е бил приложен. Претендира се дължимото му се за това престъпление наказание да бъде също определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което възражение е било наведено и пред въззивния съд и което е получило убедителен и законосъобразен отговор. Съдът е намалил наложеното му за това престъпление наказание под средния размер на предвиденото в закона, като е съобразил миналите му осъждания за същото престъпление, включително активираното на основание чл.68, ал.1 от НК предишно наказание по НОХД № 429/2012 г. на районен съд-Тетевен в размер на 3 месеца лишаване от свобода. Упоритостта на подс.И. да изготвя самоделни огнестрелни оръжия, съчетано с характеровите му особености в крайна сметка са довели до неоправдано използване на такова и отнемането на живота на пострадалата А., което го очертава като деец със завишена обществена опасност, както и на общоопасното му деяние. Не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, поради което доводът на защитата в тази насока се явява неоснователен. При отчитане на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.И. обстоятелства отмереното му близко до законовия минимум наказание от 3 години лишаване от свобода не се явява явно несъответно на личната му обществена опасност и тази на деянието му и следва да бъде оставено в сила. Няма доводи, а и основание за корекция на съдебния акт в частта му относно приложението на чл.68, ал.1 от НК. С оглед на горепосочения резултат от касационната проверка няма основание за разискване на довода за завишеност на присъденото на ищцата Т.А. обезщетение, като след разрешението за наказателната съдба на подсъдимия за убийството на О.А., въпросът за отговорността му за причинените от деликта вреди следва да се разреши на основата на закона и утвърдената съдебна практика. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 184 от 15.09.2014 г., постановена от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 168/2014 г. в отменителните, наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части относно престъплението по чл.115 от НК и предявения от Т.А. граждански иск, както и в частта по приложението на чл.23, ал.1 от НК и присъдените в тежест на подс.А. И. разноски и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане в тези части от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :