Ключови фрази
нередовност на исковата молба * държавна такса * пасивна процесуална легитимация * задължение на съда за оказване съдействие на страните * указания на съда

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73

София, 15.02.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 530/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Д. С. като пълномощник на Й. Ц. Н. и Р. П. Н. срещу определение № 2234 от 20.09.2012 г. по в.ч.гр.д. № 922/2012 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на определението до касационно обжалване частните жалбоподатели сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този въпрос, преформулиран от настоящия състав в синтезиран вид е за това дали при изменение на иска чрез замяна на ответник, заявено в производство по чл. 129, ал.3 ГПК, ищецът следва да внесе отново държавна такса по иска срещу новия ответник.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 5007 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 1218/12 г. на Русенския районен съд за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовност на исковата молба. Прието е, че ищците са поискали замяна на първоначалния ответник с друг без съгласието на двамата ответници. Поради липса на съгласие, правоприемство в процеса не е настъпило. Процесуалното правоотношение между ищците и първоначалния ответник е прекратено с отказа от исковете, а с насочването на иска срещу друг ответник възниква ново процесуално правоотношение. Извършените до този момент процесуални действия по отношение на първия ответник са непротивопоставими на привлечения. Налице е нов процес, по който ищецът следва да прати нова държавна такса. Тъй като в определения от съда срок това не е сторено, производството по делото правилно е било прекратено.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е пряко свързан с изложените от въззивния съд съображения за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд. Същият е от значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 101 ГПК съдът има задължението служебно да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск, когато при проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че искът е предявен срещу лице, което е чуждо на правния спор, така както е индивидуализиран с основанието и петитума на иска, той е длъжен да укаже на ищеца да насочи иска си срещу надлежен ответник. В този хипотеза посочването на лице, различно от първоначално посочения в исковата молба ответник, не представлява замяна на страна и правилата на чл. 228 ГПК не намират приложение. С насочването на иска срещу надлежния ответник не се създава ново процесуално правоотношение, а се отстраняват процесуалните пречки за развитие на процеса и разглеждане на спора по същество. Затова и в тази хипотеза ищецът не дължи внасяне на нова държавна такса по иска срещу надлежния ответник.
В случая от данните по делото се установява, че жалбоподателите в настоящото производство Й. Н. и Р. Н. са предявили против [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко- продажба на земеделски земи и сгради, сключен на 26.07.2011 г. Този договор е приложен към исковата молба и от същия е видно, че продавачи по него са ищците, а купувач е физическо лице - Д. М. К.. Ответникът по иска [фирма] е посочен в предварителния договор като трета страна, в полза на която е имало наложена възбрана върху имотите, предмет на договора. Очевидно е при това положение, че насочването на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД към търговското дружество вместо към физическото лице - купувач по предварителния договор, представлява нередовност на исковата молба, която ищците са отстранили в определения от съда срок. Вярно е, че в молбата си молба от 08.03. 2012 г. ищците са посочили, че изменят иска си на основание чл. 228, ал.1 ГПК като заменят първоначалния ответник [фирма] с нов- физическото лице Д. М. К. и се отказват от иска срещу търговското дружество, но тези техни изявление не задължават съда да възприеме посоченото от ищците правно основание за извършените процесуални действия.
По тези съображения въззивното определение и потвърденото с него прекратително определение на Русенския районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. С посочването на надлежния ответник по делото нередовността на исковата молба е отстранена. Дължимата за иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД държавна такса, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК върху стойността на договора / която е по- висока от данъчната оценка на имотите/ е внесена още към момента на подаване на исковата молба в съда, за което са представени надлежни доказателства - платежен документ на л. 19 от първоинстанционното дело за внесена по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 800 лв./ 4% върху стойността на договора 20 000 лв./. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно с разпореждането си от 22.02.2012 г. първоинстанционният съд е изискал от ищците да внесат допълнителна държавна такса в размер на 474.53 лв, определена върху данъчната оценка на имотите.
Водим от гореизложеното съдът



О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ определение № 2234 от 20.09.2012 г. по в.ч.гр.д. № 922/2012 г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него определение № 5007 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 1218/12 г. на Русенския районен съд.
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.





ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: