Р Е Ш Е Н И Е № 246/2011 гр. София 06.03.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 06 октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1200 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. П. Н. срещу решение 657/21.05.2010 г. по гр.дело № 536/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 133/09.01.2010 г. по гр. дело № 5438/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иска на касаторката срещу К. П.К. и К. К.К. с пр. осн.чл.108 от ЗС. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на въззивното решение - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. С определение № 616/15.06.2011 г. по г.дело № 1200/2010 г. на ВКС II г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правните въпроси - остава ли в сила замяната по чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяването му със съответното решение на ОСЗ и може ли възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот да се придобие по давност от трети лица и чрез упражняване владение преди възстановяване на имота със съответно решение на ОСЗ. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата К. К. и К. К., чрез адв. М. Н. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от касаторката относно недвижимия имот, представляващ реална част с площ от 773 кв.м. от имот пл.№ *, кв. *по плана на в. з. на [населено място], идентичен с пл. № * по плана на в. з. „Т.” от 1987 г., целия с площ от 902 кв.м. е неоснователен. Прието е, че със заявление № 40763/25.03.92 г. пред ОСЗ [населено място] касаторката, като наследник на правоимащо лице е заявила за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот – лозе с площ от 2 дка в местността „У. а.” на [населено място]. Относно принадлежността на правото на собственост на наследодателката В. П. е приложен поделителен акт за доброволна делба на наследствени имоти вх. № 14/04.01.1924 г., съобразно който възоснова на извършената доброволна делба наследодателката с името В. П. по мъж Г. получила в дял два декара от западната страна на лозето във В. л. в м.”У. а.”, цялото от 4 дка. С решение № 1231/06.06.2005 г. на ОСЗ е признато право на възстановяване на наследниците на В. П. Г. за лозе от 2.325 дка в м.”У. а.” – имот № * по КП от 1956 г., заявен с пореден № 1 от заявлението с отбелязване че имота попада в регулацията на в. з. „Т.” и части от него попадат в няколко поземлени имоти, един от които ПИ № *. Със същото решение е отказано възстановяване на признатия имот, поради застрояване от трети лица. С това решение е отменено решение № 1036/10.12.2003 г. по отношение на имот от 2 дка в м.”У. а.” на осн.чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ и постъпила молба от 29.06.2004 г. и поради обстоятелството, че имота попада в строителните граници на [населено място], а не в територия по пар. *на землището на[жк]. С влязло в сила съдебно решение № 668/11.04.2006 г. по гр. дело № 3289/2005 г.на Варненския районен съд на наследниците на В. П. Г. /К./ е възстановен имота в [населено място], м.”У. а.” с площ от 2 427 кв.м., включен в строителните граници на [населено място], в. з. „Т.” с пл. № */56 г. по КП от 1956 г. Възоснова на изслушани съдебно-технически експертизи – първоначална и допълнителни съдът е приел, че по делото не е установена идентичността на притежавания от наследодателката на ищцата имот и процесния. С оглед на това е прието за неустановено наличието на право на собственост на ищцата върху процесния имот, което налага извода за неоснователност на исковата претенция. Изложени са и доводи при хипотеза на приета идентичност на процесния имот с част от притежавания от касаторката имот. Съдът е приел, че възстановяването на правото на собственост върху процесния имот е в нарушение на разпоредбите на чл.18з, ал.3, изр.2, пр. 2 от ППЗСПЗЗ. Прието е, че праводателят на ответниците И. Я. И. е придобил имота по замяна – нот.акт № */1966 г. за собственост на недвижим имот, получен в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС. С имота са извършени разпоредителни сделки, като същият е прехвърлен на М. Г., която го продала на ответниците по иска. Според въззивния съд е налице хипотезата на чл.18з, ал.3, изр.2 от ППЗСПЗЗ – извършени са разпоредителни сделки с дадения в замяна имот и поради това действието на замяната, извършено от Т. комисия се запазва. Въззивният съд е изложил съображения, че в разпоредбите на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ не е посочено изрично в кой период и докога следва да са извършени разпоредителните действия, като за конкретния казус е прието, че те са извършени преди възстановяване на имота с решението на Варненския районен съд. Като е съпоставил площта на имота и поредността на отразяването му в заявлението и отразената площ и поредност в първоначалното решение на ОСЗ № 1036/10.12.2003 г. съдът е приел, че последващото решение на ОСЗ № 1231/06.06.2005 г. е незаконосъобразно. С оглед на това съдът не е зачел и постановеното решение от Варненския районен съд, постановено по реда на чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ответниците по иска са придобили собствеността върху процесния имот на основание давностно владение в качеството си на добросъвестни владелци. Прието е, че ответниците по иска са придобили имота през време на брака на 14.02.2003 г., от който момент са започнали да го владеят като добросъвестни владелци, като е прието и че владението и на праводателката им М. Г. е добросъвестно – последната е владяла имота с начален момент от 01.10.2001 г. – с н.акт № */2001 г. М. Г. е закупила имота от П. Д. и П. Я.. Петгодишния давностен срок според съда е изтекъл на 01.10.2006 г. – преди предявяване на иска. С оглед на тези съображения съдът е приел, че не е установено касаторката да е придобила право на собственост върху процесния имот, поради липса на идентичност между имота от 2 дка, индивидуализиран като западната част на лозето в м.”У. а.” по т.1,”в” от поделителния акт от 1924 г. Прието е от съда, че не е доказана материално правната легитимация на ищцата като собственик на имота и предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС приет за неоснователен. По правните въпроси: С решение № 582/23.06.2009 г. по гр.дело № 1608/2008 г. на ВКС I г.о. по предявен установителен иск за собственост състав на ВКС е приел, че наследниците на бившия собственик на земеделска земя имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху притежавания преди замяната, извършена от Т. комисия през 1960 г. имот, а не върху този, който е получен при тази замяна. Застъпено е становището, че само в условията на изр.2 от чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ – т.е. когато полученият при замяната имот е бил застроен или с него са извършени разпоредителни сделки замяната остава в сила. Според съда текста на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ има предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Със същото решение за възможността да се придобие по давност получения в замяна имот от наследниците на бившия собственик е прието, съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, че изтеклата до влизане в сила на този текст давност не се зачита, както и че придобивната давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. С въззивното решение съдът е разрешил поставените правни въпроси в противоречие с даденото разрешение в посоченото решение на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в цитираното решение на ВКС по поставените правни въпроси. Съгласно разпоредбите на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Посочената редакция на чл.18з,ал.3 е в сила от 23.12.20.1997 г./Д.в.бр.122/19.12.1997 г./и според предвидените хипотези е разрешена колизията на права на собственика на внесена земя в ТКЗС и правата на трети лица, придобити по замяна. В случаите, посочени в чл.18з, ал.3 ППЗСЗЗ се зачитат правата, придобити по замяна, но само ако са извършени разпоредителни сделки с имота, получен при замяната за периода от време преди влизане в сила на ЗСПЗЗ или при застрояване. По втория правен въпрос съдът взема предвид следното: Според чл.5,ал.2 ЗВСОНИ в сила от 22.11.1997 г. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Основният принцип, въведен с разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е, че давност не тече срещу този, който не може да води иск. За да се придобие право на собственост на основание давностно владение върху недвижим имот, правото на собственост, за който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ следва реституционната процедура по възстановяване собствеността да е приключила – т.е. да е постановено окончателно решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. От този момент имота е индивидуализиран и лицата, в чиято полза е постановено реституционното решение на общинска служба по земеделие могат да защитят правата си, като предявят иск за собственост. Това е началният момент, от който се зачита срока на владението, установено от трети лица, като елемент от фактическия състав на придобивната давност. Като взема предвид изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Предмет на исковата претенция с пр.осн.чл.108 ЗС е имот от 773 кв.м., част от имот пл. № *, кв.* по плана на вилна зона [населено място], идентичен с имот пл. № * по плана на в. з. „Т.” от 1987 г. целия с площ от 902 кв.м. Според твърденията в исковата молба легитимацията на ищцата като собственик на имота се основава на влязло в сила решение № 668/11.04.2006 г. по гр.дело № 3289/2005 г. на Варненския районен съд по чл. 14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което е постановено възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на В. П. Г., един от които е ищцата върху недвижим имот в м.”У. а.” на [населено място], находящ се в строителните граници на В. з.”Т.” лозе с площ 2427 кв.м., ПИ № * по КП от 1956 г. в стари реални граници, идентичен с части от поземлени имоти по КП от 1987 г. – част от 14 кв.м. от ПИ *, част от 528 кв.м. от ПИ № *, част от 773 кв.м. от ПИ № * и част с площ от 554 кв.м. от ПИ № *. Спорният имот е част от възстановения имот в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В. Г.. Установено е по делото, че в полза на наследниците на В. П. Г., един от които е ищцата В. Н. е постановено решение № 1036/10.12.2003 г. на ОСЗ, с което е признато правото им на собственост в съществуващи стари реални граници върху няколко недвижими имота, един от които лозе от 2 дка в м.”У. а.” на [населено място], с отбелязване за местонахождението в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Впоследствие в срока по чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ е постановено решение № 1231/06.06.2005 г. на ОСЗ на основание представени писмени доказателства от ищцата, с което на същите лица е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот лозе от 2.325 дка. в строителните граници на [населено място], м.”У. а.”, имот № * по кадастралния план от 1956 г. В решението е отразено, че имота попада в регулацията на ВЗ”Т.” и части от него попадат върху части от няколко поземлени имоти – ПИ №№ *, *, *, * и улица. Със същото решение е отказано възстановяване правото на собственост върху имота, поради застрояване на имотите от трети лица, и че част от имота попада върху изградена улица. С това решение е отменено решение № 1036/10.12.2003 г. на ОСЗ, поради обстоятелството, че имота попада в строителните граници на [населено място], а не в територия по пар.4 ЗСПЗЗ в землище на[жк]. Установено е, че с влязло в сила на 10.05.2006 г. решение № 668/11.04.2006 г. по гр. дело № 3289/2005 г. на Варненския районен съд е отменено решение № 1231/06.06.2005 г. на ОСЗ в частта, с която на наследниците на В. Г. е отказано възстановяване правото на собственост върху части от лозе, цялото с площ от 2.427 дка., заснето по КП от 1956 г. като ПИ № *, идентичен с части от имоти – част с площ от 14 кв.м. от ПИ № *, част с площ от 528 кв.м.от ПИ № *, част с площ от 773 кв.м. от ПИ № * и част с площ от 554 кв.м. от ПИ № * по КП от 1987 г. Постановено е възстановяване правото на собственост на наследниците на В. П. Г., починала на 27.01.1965 г. във възстановими по КП от 1956 г. стари реални граници върху недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], м.”У. а.”, включени в строителните граници на в. з. „Т.”, представляващи части от лозе, цялото с площ от 2.427 дка с пл. № * по КП от 1956 г., идентични с части от посочените по-горе имоти по КП от 1987 г. на ВЗ”Т.” на [населено място], като неразделна част от решението е скица, приподписана от съда. Съдът намира, че от влизане на решението в сила - 10.05.2006 г. реституционната процедура по възстановяване правото на собственост върху описания в решението имот с обща площ от 2.427 дка е приключила в полза на наследниците на В. Г., един от които е ищцата. Установено е по делото, че ответника по иска К. К. през време на брака с ответницата К. К. закупил дворно място от 902 кв.м., находящо се в [населено място], м.”Е.” № *, представляващо пл. № X.-* в кв.* по плана на вилна зона [населено място] възоснова на договор за продажба на недвижим имот, извършен с нот.акт № * от 14.02.2003 г. Договора е предшестван от няколко прехвърлителни сделки както следва: праводателката на ответниците М. Р. Г. закупила имота с договор за покупко-продажба, извършен с нот. акт № * от 01.10.2001 г. с продавач М. И. Д. и П. И. Я.. Прехвърлителите по този договор са се легитимирали на основание договор за дарение, извършен с нотариален акт № * от 04.08.1997 г. с дарител Е. П. И.. При сключване на договора същата се е легитимирала като собственик на имота с нот. акт за собственост на недвижим имот, получен в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС № 113 от 02.03.1966 г. С последния И. Я. И. е признат за собственик на имот - празно дворно място, находящо се в землището на [населено място], м.”М.” с площ от 800 кв.м., придобит по замяна по ЗТПС/отм./ срещу имот, включен в блока на ТКЗС [населено място]. Възоснова на съдебно-техническата експертиза от 12.05.2008 г. е установена идентичност между имота, предмет на разпоредителните сделки, удостоверени в нот.акт № */2001 г. и нот. акт № */2003 г., и този, описан в решение по гр.дело № 3289/2005 г. на Варненския районен съд по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Съобразно същото заключение част от имота на ответниците с площ от 773 кв.м. попада в имота, правото на собственост на който е възстановена в стари реални граници с решението на Варненския районен съд в полза на наследниците на В. Г., един от които е ищцата. Съдът намира за установена идентичност на имота, описан в договор за доброволна делба от 12.12.1993 г. – т.1”в”, получен в дял от наследодателката на ищцата В. П. Г. с имота, описан в решение № 1231/06.06.2005 г. на ОСЗ и решение № 668/11.04.2006 г. по гр. дело № 3289/2005 г. на Варненския районен съд и процесния имот. Извода се основава на заключението на СТЕ от 04.11.2009 г. , преценено в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото. Безспорно установено е по делото, че процесния имот се владее от ответниците по иска от 14.02.2003 г., а преди това от 01.10.2001 г. от праводателката им. Неправилен е извода на въззивния съд за приложение разпоредбите на чл.18з,ал.3 ЗСПЗЗ, че със спорния имот, придобит на основание замяна, осъществена по реда на ЗТПС/отм./ са извършени разпоредителни сделки, поради което замяната остава в сила. Като взема предвид изложеното становище по поставените правни въпроси съдът преценява за неоснователно възражението на ответниците за наличие на хипотезата на чл.18з,ал.3,пр.2-ро ППЗСПЗЗ. Тази хипотеза касае извършени разпоредителни сделки с имота, получен при замяната в период от време преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В настоящият случай процесния имот е получен при замяна по реда на ЗТПС/отм./ през 1966 г. Разпоредителните сделки със същия са извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ – през 1997 г. с нот. акт № * от 04.08.1997, през 2001 г. с нот. акт № * от 01.10.2001 г. и през 2003 г. с нот. акт № * от 14.02.2003 г. Следователно замяната не остава в сила по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради извършени разпоредителни сделки с имота, получен при тази замяна. Незаконосъобразен е извода на въззивния съд, че ответниците поиска са придобили имота на основание давностно владение. Административната процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделския имот – лозе с площ от 2.427 дка, заснето с пл. № * по кадастралния план от 1956 г., собственост на наследодателката на ищцата, част от който е процесния е приключила към момента, в който е влязло в сила решение № 668/11.04.2006 г. по гр.дело № 3289/2005 г. на Варненския районен съд по чл14,ал.3 ЗСПЗЗ – на 10.05.2006 г. Като взема предвид разпоредбите на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и разрешението на поставения правен въпрос касаещ възможността да се придобие по давност имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, преди възстановяването му със съответно решение на ОСЗ съдът намира, че от 10.05.2006 г. следва да се зачете владението, упражнявано от ответниците по иска. До предявяване на иска на 27.06.2007 г. е изминала една година и един месец – период от време, недостатъчен за да се приеме, че е осъществен придобивния способ – придобиване право на собственост на основание петгодишно добросъвестно владение, упражнено от ответниците по иска. С обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил възражението на ответниците за наличие на хипотезата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, при която замяната остава в сила, поради застрояване на имота получен при замяната по реда на ЗТПС/отм./. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Делото следва да се върне на въззивния съд за да се произнесе по възражението на ответниците по иска за наличие на хипотезата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ – застрояване на имота, получен при замяната по реда на ЗТПС/отм./, поради което замяната остава в сила. Съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и заключенията на вещото лице по назначените съдебно технически експертизи и да прецени налице ли е застрояване на имота, съответно приложима ли е разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, според която замяната в този случай остава в сила. С оглед изводите на съда дали имота е застроен или не следва да се съобразят правата на страните при преценка основателността на предявения иск. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 657/21.5.2010 г. по гр. дело № 536/2010 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: