O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 79 гр. София, 17.08.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети август, 2020 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА БИСЕР ТРОЯНОВ С участието на прокурора от ВКП СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.581/20 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С разпореждане №4984/24.07.20 г.,постановено от съдия-докладчик при РС– Варна по Н.А.Х.Д.2930/20 г., е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от ВКП дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Попово, според разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗАНН. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на представителя на прокуратурата, намери за установено следното: На първо място, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК, вр.чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по релевираната от РС-Варна препирня за подсъдност, е ВКС на РБ. Процесуалната хронология изисква да се спомене, че с наказателно постановление №НЯСС-55/22.05.20 г., постановено от заместник председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен да стори това със заповед на председателя на агенцията, на община Попово чрез кмета на същата Л. Д. В. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/. Постановлението е атакувано от община Попово, област Търговище представлявана от кмета В. чрез заместник кмета Б., пред РС- Попово, по повод на което е образувано Н.А.Х.162/20 г. С разпореждане № 21/14.07.20 г. делото е прекратено и е изпратено по компетентност на РС-Варна. Съдията-докладчик при РС-Попово е приел, че нарушението, извършено по Закона за водите, касае писмено уведомяване на ДАМТН чрез регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“-гр.Варна, относно неизпълнение на дадено задължително предписание, което е следвало да се извърши по местонахождение на държавния орган в гр. Варна. В разпореждане №4984/24.07.20 г., постановено по Н.А.Х.Д.2930/20 г., съдията-докладчик при РС-Варна е изложил мотиви за неподсъдност на делото на този съд при извършено нарушение чрез бездействие, тъй като в АУАН и в НП изрично е посочено, че изпълнението на предписанието касае действие,което е следвало да бъде извършено на язовир „К.“, находящ се на територията на община Попово. Както е известно, съгласно чл.59,ал.1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението. Същевременно, съгласно чл.190а,ал.1,т.3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190,ал.4 ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141,ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Видно от приетата в обжалваното наказателно постановление фактология, установена чрез проверка на основание чл.190,ал.4,т.2 ЗВ, за което е бил съставен съответен констативен протокол № 05-04-60/04.11.19 г., нарушението се е изразило в бездействие на собственика на язовир „К.“ – община Попово, който не е изпълнил задължително предписание, дадено в констативен протокол №05-04-11/ 27.03.19 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, т.е. не са били почистени водният и сухият откос, както и теренът в петата на язовирната стена от храстовидна растителност в указания срок. Константната практика на ВКС поставя извън съмнение въпроса относно местната подсъдност на наказателни дела от административен характер в случай на административно нарушение, извършено чрез бездействие. Последното се счита за осъществено там, където се е дължало съответното правнорелевантно действие, т.е. в конкретния случай там,където се намира самият язовир „К.“. Затова делото следва да бъде разгледано от РС-Попово, доколкото процесното място попада в района на този съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Варна Н.АХ.Д.2930/20 г., за образуване и разглеждане на РС-Попово. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/