Р Е Ш Е Н И Е № 276 София, 21.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3660 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК. Образувано е по молбата на П. Б. Д. и Е. П. Д., и двамата от , за отмяна на решение на ВКС ІV ГО от 19.ІІІ.2013г. по гр.д. № 1012/2012г. Като основания за отмяна се сочат: новооткрито обстоятелство, изразяващо се в това, че представеното в инстанционното производство удостоверение за търпимост № ТК-94-Е-15/30.VІІ.2008г. е издадено не от главния архитект на общината, както е предвидено в закона, а от друго лице; издаването на удостоверение за търпимост не узаконявало строежа, а представлявало административна услуга за удостоверяване на факт с правно значение, поради което приравняването в мотивите на атакуваното решение на собственост с ограничено вещно право на строеж било в противоречие с правото; относно незаконен строеж пристрояване, надстрояване или преустройство се възпирало от пар.21 ЗР на ЗУТ; да се тълкува систематично режимът на етажната собственост – дали е друг вид собственост или е друг вид вещно право и от кога нормативно е въведен, за да съществува към 2001г., има ли правно действие за минал период /за 2008г./ ЗУЕС, приложен в атакуваното решение; едностранно вземане на решение, дори и законосъобразно, недоведено по съответния ред до знанието на другата страна, за която то би довело до правни последици, страдало от тежък процесуален порок и съдът по всяко време можел да извърши проверка за наличието/липсата на абсолютни процесуални основания за вътрешна законосъобразност на оспорваното решение и на решенията на първата и въззивната инстанции; да се провери как е спазван принципът за правото на защита чрез включването в предварителния доклад по делата на информация какво съдът счита за установено и какво изисква доказване. Във връзка с тези твърдения са представени: писмо от 10.ХІІ.2013г. от С. [община] „С.” до П. Д., с което го уведомява, че в архива на отдел „УТКРНС” – СО няма данни за посочените от него документи за узаконяване на втори етаж на сграда в УПИ в кв.***а м.”П.-Р.”; писмо от 06.ХІ.2013г. на СО направление „Архитуктура и градоустройство” до П.Д., че не се съхранява в архива на направлението архитуктурен проект за двуетажна жилищна сграда с адрес , м.”П.-Р.” [улица]; писмо от 22.ХІ.2005г. от СО дирекция „Архитуктура и градоустройство” до П.Д., че че в техническия архив на Д. липсва досие за сградата на [улица], писмо от 13.ХІ.2013г. на СО район „О.” до П.Д., че в този район не се съхранява строителна документация за сгрлади, находящи се в район „С.”, с изключение на позволителни билети за бившия РНС „В.Л.”; писмо от 17.І.2014г. от СО район „С.” до П.Д., че на [улица] няма регистрирана етажна собственост; постановление на ЧСИ от 25.Х.2013г. за налагане на възбрана върху първи етаж от жилищната сграда на посочения адрес. Молителите претендират разноски. Ответницата по молбата за отмяна Е. П. Д. от София е заела становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима като подадена в предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок и съдържаща твърдение за наличие на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Разгледана по същество, обаче, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: С решението си 19.VІІІ.2013г. по гр.д. № 1012/2012г. ВКС на РБ, ІV ГО, е оставил в сила решението на СГС от 28.ІІІ.2012г. по гр.д. № 16314/2011г., с което е отменено решението на СРС от 25.ІІ.2011г. по гр.д. № 15358/2009г. в осъдителните му части по исковете по чл.59 ЗЗДза сумата над 6881.60лв. и вместо него са отхвърлени предявените от Е. П.Д. срещу П. Б.Д. и Р. П.Д. искове по чл.59 ЗЗД за сумата над 6881.60лв. до 7466.54лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която П. и Р. Д. са осъдени да заплатя на Е. Д. 6881.60лв., представляващи половината от стойността на извършени строително-ремонтни работи, подробно посочени, през лятото на 2008г. на общите части – таван, покрив и стълбище в жилищна сграда в , [улица]. ВКС е приел в мотивите си, че сградата е етажна собственост между страните – Е. Д. е собственик на жилището на втория етаж, а молителите са собственици на жилището на първия етаж; че дори строежът да не е в режим на търпимост /а той е/, евентуалната му незаконност е правно ирелевантна, доколкото няма влязла в сила заповед за събарянето му; че ремонтът, възложен от Ем.Д. без съгласието на молителите, е извършен поради възникнала през лятото на 2008г. нужда. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл.303 ал.1 ГПК основания. В разглеждания случай сочените от молителите като нови обстоятелства не обосновават наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото, но това не е било сторено от страната само поради това, че на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Освен това, новите обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК трябва да имат спрямо спорното правоотношение по делото значение на юридически /правнорелевантни/ или на доказателствени факти, т.е. следва писменото доказателство да установява пряко юридическите факти или то да съдържа данни, които са индиция за тях. Твърдението на молителите, че представеното в инстанционното производство удостоверение за търпимост на процесната жилищна сграда не било издадено от оправомощено лице, освен че е недоказано, не е и обстоятелство, имащо значение на юридически или на доказателствен факт и отразяващо се на изхода на спора по делото. Това следва и от решаващия извод в атакуваното решение, че дори строежът на сградата да не е в режим на търпимост, евентуалната му незаконност е правно ирелевантна за спора, доколкото няма влязла в сила заповед за събарянето му. Останалите твърдения в молбата за отмяна са такива за процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, но те не покриват нито едно от основанията по чл.303 ал.1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този извод на молителите не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Б. Д. и Р. П. Д., и двамата от, за отмяна на решението на ВКС, ІV ГО, № 238 от 19.VІІІ.2013г. по гр.д. № 1012/2012г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: