РЕШЕНИЕ   N 202   София,. 16.11.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 6 ноември  две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 384-2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Н”ЕООД-г. Бургас срещу въззивното решение от 5.01.09 год. по г.д. №443/08 год. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.08год. по т.д. № 678/07г. на ОС-г. Варна. С последното са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение искове по чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу “М”ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е определил датата на прекратяване на наемния договор между страните. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай наемния договор следва да се счита прекратен ex lege по силата на пар.6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.28 ал.2 ЗПСК. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК. За да отхвърли предявените от “Н”ЕООД-г. Бургас в обективно кумулативно съединение искове по чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу “М”ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че момента на прекратяване на наемния договор от 9.12.02 год. между страните е този на сключване на договора за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас-28.06.06 год. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания по чл.281 т.3 ГПК приема следното: Материално правният въпрос от значение за правилността на решението е от кой момент следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02 год. Спорът между страните се концентрира, върху това от кой момент е настъпило перемпторното условие, пораждащо прекратяване на договора. Съгласно т.6 и т.7 от р.ІV от договора за наем срока на договора е определен до приватизация на “Н”Е. , като за прекратяването му не е необходимо отправяне на предизвестие. Тълкуване на тези договорни клаузи при условията на чл.20 ЗЗД сочи, че прекратяване на договора настъпва ipso facto от момента на обнародване на решението по чл.28 ал.2 ЗПСК. Според пар.6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.28 ал.2 ЗПСК от обнародване на решението по чл.28 ал.2 ЗПСК срочното наемно правоотношение се превръща в безсрочно с произтичащите от това правни последици както по отношение на възможността за едностранно прекратяване на наемния договор с предизвестие, така и с характера на дължимите, но неизплатени на наемодателя от наемателя суми след получаване от последния на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор. От данните по делото е установено, че процедурата за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас, съответно решението по чл.28 ал.2 ЗПСК е обнародвано в Д.в.бр.85/25.10.05г., а получаване на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор е получено от наемателя “М”ЕООД-г. Варна на 30.05.06 год. В предизвестието е указан срок на наемателя за освобождаване на процесния имот до 1.06.06г. Договора за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас е сключен на 28.06.06 г., от когато въззивният съд неправилно е приел, че договора за наем е бил прекратен. По делото е безспорно установено, че процесния имот е бил освободен от наемателя “М”ЕООД-г. Варна на 30.06.06 год. Логическото тълкуване на разпоредбата на пар.6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.28 ал.2 ЗПСК, според която от обнародване на решението по чл.28 ал.2 ЗПСК срочното наемно правоотношение се превръща в безсрочно налага извода, че началния момент от който следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02 год. е този на получаване от наемателя на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор, което в случая следхожда датата на обнародване решението за приватизация. В конкретния случай предизвестието за едностранното прекратяване на договора е получено от наемателя “М”ЕООД-г. Варна на 30.05.06 год., при което положение обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях ще се дължи от наемателя за периода 1.06.06г.-30.06.06г. От данните по делото, както и от приетата и неоспорена от страните СИЕ се установява, че за този период наемателя “М”ЕООД-г. Варна дължи на основание чл.236 ал.2 ЗЗД сумата 8074.02лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи, както и закъснителна лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД възлизаща на сумата 1409.78 лв. Като е приел противното, а именно че началния момент от който следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02год. е този на сключване на договора за приватизация на “Н”ЕООД-г. Бургас-28.06.06год. въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което наемателя “М”ЕООД-г. Варна следва да бъде осъден на основание чл.236 ал.2 ЗЗД да заплати на “Н”ЕООД-г. Бургас сумата 8074.02 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи, закъснителна лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД възлизаща на сумата 1409.78 лв., както и 856 лв. съдебни разноски по съразмерност. Водим от горното ВКС-ТК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 5.01.09 год. по г.д. №443/08 год. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.08год. по т.д. №678/07г. на ОС-г. Варна, с което са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение искове по чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу “М”ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА “М”ЕООД-г. Варна да заплати на “Н”ЕООД-г. Бургас сумата 8074.02 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем и консумативни разходи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.07г. до окончателното й изплащане, закъснителна лихва на основание чл.86 ал.1 ЗЗД възлизаща на сумата 1409.78 лв., както и 856 лв. съдебни разноски по съразмерност. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: