Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 07 декември 2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 849 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Н. срещу решение № 151 от 15.06.2017г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 492/2016г. В жалбата се поддържа наличие на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Направени са алтернативни искания – за отмяна на въззивното решение и за пълно оневиняване на подсъдимия; за изменяване на въззивния акт и преквалифициране на извършеното престъпление от такова по чл. 354а, ал. 1 НК в престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК; за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на размера на наложеното наказание. В допълнение към касационната жалба на защитника си подсъдимият настоява, че иззетият от дома му хероин е бил предназначен за консумация от самия него, приятелката му и нейна близка, а не за продажба. Възразява, че показанията на част от свидетелите по делото от досъдебното производство са дадени под полицейски натиск и манипулация, като същите тези свидетели са съобщили истината при разпита им в съдебното производство. Счита, че кредитирането на свидетелските показания от предходната процесуална фаза, приобщени чрез техниката на прочитането им в съдебното заседание, обезсмисля съдебния процес. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, изложените в нея доводи и направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият се солидаризира с казаното от защитника си и моли за справедливо решение. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, прие за установено следното: С присъда № 23 от 17.09.2016г., постановена по НОХД № 178/2016г., състав на Силистренския окръжен съд е признал подсъдимия Д. Г. Н. за виновен в това, че на 19.02.2016 г. в [населено място], ул. /улица/ № /номер/, вх. /вход/, ет. /етаж/, ап. /апартамент/, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 8,0173 грама хероин със съдържание на диацетилморфин 1,1 %, на стойност 400.87лв. и 16,8956 грама хероин със съдържание на диацетилморфин 28%, на стойност 1098.21лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и чл. 54 НК го е осъдил на 11 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Позовавайки се на чл. 61, т. 2 (отм., ДВ, бр. 13 от 2017г.) ЗИНЗС и чл. 60 (изм., ДВ, бр. 13 от 2017г.) ЗИНЗС, съдът е постановил наказанието, свързано с лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг режим”. С тази присъда и на осн. чл. 59, ал. 1 НК е зачетено и е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. С оглед изхода на делото и съобразно с чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените разноски е възложено в тежест на подсъдимия. Извършено е разпореждане с веществените доказателства. С оспореното по касационен ред въззивно решение присъдата е изменена, като срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода” е намален на девет години и е отменен типа на затворническото заведение, в което това наказание следва да се изтърпи. Касационната жалба е неоснователна. Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическата нейна обоснованост. Даден е отговор на всички, изложени пред въззивния съд съществени възражения. С касационната жалба се възразява, че във въззивното решение липсва цялостен анализ на всички доказателства и посочване на причините, поради които при наличните противоречия между доказателствата едни от тях биват кредитирани с доверие, а други – не. Според касатора въззивният съд е бил длъжен да изпълни изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Тези възражения са неоснователни. С тях на въззивната инстанция са вменени задължения, каквито той няма. Изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК са приложими единствено в случай на постановяване на нова присъда от въззивния съд (чл. 339, ал. 3 НПК), какъвто настоящият случай не е. От друга страна, макар дейността на въззивната инстанция да съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция, въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата и изрично да посочва онези от тях, които ползва като аргумент за обосноваване на всяко едно фактическо установяване, когато пред него не са направени възражения в тази насока и когато не приема нови фактически положения, различни от приетите с първоинстанционната присъда, а счита, че първостепенният съд качествено се е справил с тази дейност и споделя изложените от него съображения (каквато е процесната ситуация). Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че съдът е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса по формиране на вътрешното му убеждение, както е в настоящия случай. Прочитът на въззивното решение ясно показва не само съгласието на въззивния съд с направения от предходната инстанция доказателствен анализ. Този съд е бил изчерпателен при излагането на аргументите, които са му позволили да подкрепи формулираното от първостепенния съд убеждение за надеждност на показанията на свидетелите Я., К., Д., Л., К., на свидетелите с идентификационни номера 1, 2 и 3, както и на дадените в досъдебното производство показания на свидетелите Х. Х., Д. Н., Г. П.. Мотивите към въззивното решение позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Заложеният в него доказателствен анализ не само не е довел до трансформиране на съдържанието на доказателствата и доказателствените източници, както се твърди в касационната жалба, а следва строго очертания от процесуалните норми и правилата на логиката път. Извършена е цялостна проверка и старателна преценка на доказателствата, като за тази цел са използвани легални критерии. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като противно на твърдяното в касационната жалба не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост в подхода. Въззивната подкрепа на заложената в присъдата констатация за достоверност на показанията на свидетелите Х., Г. П. и Д. Н., дадени именно в досъдебното производство не е произволна. Съдилищата са изложили аргументи, относими към смисловия и информационния капацитет на тези показания, показващи извършена преценка за вътрешна и външна тяхна съгласуваност и стриктно следване на правилата на формалната и аргументативната логика. Съобразен е и факта, че тези показания представят съвпадащите гледни точки на няколко лица, заявили ги независимо един от друг. Съобразено е и пълното тяхно информационно съответствие с твърденията на свидетелите К. Я., С. К., Б. Д., Г. Л., Д. К. и защитените свидетели с идентификационни номера 1, 2 и 3 за това, че подсъдимият е бил известен на органите на полицията в града като пласьор на хероин. Все в тази връзка качествено е анализиран факта на намирането в дома на подсъдимия на значително количество хероин и принадлежности, предназначени за разфасоването му в дози. Справедливо е отчетен и факта на интензивната телефонна комуникация на подсъдимия с различни лица, тема на която в повечето случаи са били конспиративно назовавани доставки, които подсъдимият е поемал ангажимент да осигури, вкл. и в деня на задържането му. Този начин на общуване и ползваната, очевидно утвърдена в комуникацията му с лицата, очакващи доставки от него камуфлажна лексика, съдилищата не само са могли, а са били длъжни да съобразят при формулирането на извода за достоверност на съобщеното от свидетелите Х., Г. П. и Д. Н. именно в досъдебното производство, че подсъдимият е активно ангажиран с дейност по наркоразпространение и че самите те нееднократно са закупували и от него хероин. Налице е задълбочено и всеобхватно проучване на доказателствата, съпътствано от добросъвестен и прецизен анализ на тяхното действително съдържание и оценка на същите във взаимната им връзка. Няма недостатъци в правилността и последователността на разсъжденията на въззивния, както и на първостепенния съд. Противно на мнението на подсъдимия съдилищата не са имали реални основания да приемат, че показанията на посочените свидетели от предходната процесуална фаза са били дадени под полицейски натиск и принуда. Никой от тези свидетели не е твърдял да е бил подложен на полицейско насилие, ориентирано към склоняването му да свидетелства по точно определен начин, различен от възпроизвеждане на истината. Това важи и за показанията на Д. Н., който не е съобщил преди или по времето на разпита му в досъдебното производство да се е сблъскал с хора и с поведение, притеснили го при даването на показания, не е съобщил за конкретни прояви на оказано му на него или на негови близки (в т.ч. и на майка му) психическо и/или физическо въздействие, насочено към мотивирането му да даде показания с точно определено съдържание, различно от истината. Що се касае до показанията на Х. Х., Г. П. и частично тези на Д. Н. от съдебното производство те също са подложени на смислен критичен анализ от съдилищата от предходните инстанции, за да се стигне до извода, че не представят действителната картина на това, което свидетелите знаят и в което са убедени за интересуващите делото обстоятелства и факти. Съобразени са едностранчивият и услужлив характер на изложението, неговата схематичност, заместването на описателното представяне на събитията, за които се свидетелства с декларативно заявеното, че от подсъдимия не са купували наркотични вещества. Съобразени са уклончивият начин, по който Н. е отрекъл показанията си от досъдебната фаза и елементарно поднесеното от него отхвърляне на тяхната достоверност. Справедливо съдилищата са приели, че от съобщеното от този свидетел е станало ясно, че повлияни и изопачени са не показанията му от досъдебната фаза, а тези, които е депозирал пред съда заради оказано му въздействие, което не е било от страна на органи на наказателното производство или на полицията, а от приятелката на подсъдимия и от непознати му лица – чрез отправяне на заплахи и предлагане на пари, за да поеме вината за намереното в дома на подсъдимия количество хероин. С разумни и логически издържани аргументи въззивният съд е отхвърлил възможността разпитаните като свидетели полицейски служители да са имали интерес от злепоставянето на подсъдимия, като е съобразил установяващото се от материалите по делото отсъствие на личен или друг мотив при когото и да е от тях. -Всъщност след прочитането на показанията на Г. П. от досъдебното производство този свидетел изрично е потвърдил прочетеното. При това положение и след като изследването на фактическите обстоятелства по делото от страна и на двете предходни инстанции е протекло при строго спазване на законовите изисквания, гарантиращи достоверност на резултата, няма причина да се отрече, че е постигнато пълно реализиране на принципа на обективната истина. Неприемливи са аргументите в касационната жалба, с които е оспорено законосъобразното приобщаване към доказателствения материал на показанията на свидетелите Х., Н., Г. и Н. от досъдебното производство. Като се отмине това, че по отношение на показанията на Н. не е прилагана процесуалната техника по чл. 281 НПК, дадените от останалите посочени свидетели показания в досъдебното производство са прочетени в съдебното заседание пред първостепенния съд при спазване на процесуалния регламент. Процедурата е приложена в законоустановена хипотеза - след констатация на съда за съществено противоречие в твърденията на всяко от посочените лица от двете процесуални фази. В тази ситуация и след като е преценил, че показанията на посочените лица, снети от разследващ полицай имат значение за делото, той не само е могъл, но е бил длъжен да ги приобщи към доказателствения материал, доколкото носи задължението за полагане на всички необходими и възможни процесуални усилия за правилно изясняване на фактите по обвинението. Вярно е, че прочитането на показанията на Д. Н. и Г. П. не е предхождано от становища на подсъдимия и на защитника му по прилагането на тази процедура и разяснения за възможността прочетените показания да бъдат ползвани при постановяването на присъдата, както изисква чл. 281, ал. 5 и ал. 7, изр. 1 НПК, а преди прочитането на показанията на Х. Х. съдът не се е поинтересувал от становището на подсъдимия. При процесуалното основание, на което съдът се е позовал за прилагането на процедурата по чл. 281 НПК – това по ал. 1, т. 1 от тази разпоредба, отсъствието на съгласие на подсъдимия и на защитника му само по себе си не е изключвало процесуалната възможност за прочитане на показанията на съответните свидетели от досъдебното производство, а единствено е поставило в действие въведената с чл. 281, ал. 8 НПК забрана за основаване на осъдителна присъда единствено върху тези показания. С тази забрана съдилищата са се съобразили, като осъдителните изводи са основани както на прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на посочените свидетели от досъдебното производство, така и на показанията на останалите, разпитани като свидетели лица, на резултатите от извършеното претърсване в дома на подсъдимия и на веществените доказателствени средства. Колкото до констатацията в касационната жалба, че след изпълнението на процедурата по чл. 281 НПК първостепенният съд не е питал разпитвания свидетел кои от показанията поддържа, формално тя е вярна, макар и само по отношение на свид. Д. Н.. Вярно е, че след прочитането на показанията на този свидетел, дадени пред разследващия орган, такъв въпрос не му е бил поставен. Това обаче се е случило в хода на по-нататъшния негов разпит пред съда. Във връзка с коментираното възражение на защитата по-важно е обаче друго. Поставянето на въпрос към разпитвания свидетел кои от показанията си поддържа – дали тези, дадени пред съда или депозираните в хода на досъдебното производство (или пред друг състав на съда), когато последните бъдат прочетени по реда на чл. 281 НПК, не е част от процесуалния регламент за разпит на свидетел. Поставянето му се е утвърдило в съдебната практика като аспект на изпълнението на съдебното задължение не само да бъде констатирано наличието на съществени противоречия при свидетелстването, но и да бъдат изследвани причините за тях и в крайна сметка противоречията да бъдат преодолени. Всичко това е постижимо не само чрез изрично поставяне на въпрос към разпитваното лице кои от показанията поддържа, а най-вече чрез поставяне на допълнителни въпроси към него, ориентирани именно към изясняване на достоверния вариант на показанията му и причините за констатираните несъответствия. В случая всичко това е изпълнено при разпита на свид. Д. Н., както и при разпитите на свидетелите Г. П. и Х. Х. чрез поставяне на поредица от въпроси от страните и от съда. Неучастието на подсъдимия в съдебните прения несъмнено е процесуално нарушение. Съдебните прения са задължителен етап от съдебното заседание, който има самостоятелно и важно значение, като е отреден, за да заявят страните отношението си към въпросите на делото, свързани с оценката на събраните доказателства и способността им да обосноват извършване на инкриминираното деяние, да го идентифицират като престъпно и да свържат подсъдимия с неговото авторство, да вземат отношение по въпросите на приложимата правна квалификация, на заслуженото чрез престъпното поведение на подсъдимия наказание и пр. Изобщо, участието в съдебните прения е важен аспект на правото на всяка от страните пълноценно да изпълни отредената й процесуална функция и да отстоява процесуалните си интереси. На това право съответства задължението на съда да осигури реална възможност на всяка от страните да вземе ефективно участие в съдебните прения, като това е едно от главните задължения на съда в рамките на целия процес по ръководство на съдебното производство. Съответно, в принципен план неизпълнението му опорочава производството и финализиращата го присъда. В конкретния случай обаче допуснатото от първостепенния съд процедурно нарушение не е довело до такова ниво на накърняване на правата на подсъдимия, което да изисква отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. В цялото наказателно производство, в т.ч. и в първоинстанционния съдебен процес подсъдимият е бил защитаван от ангажирани от него квалифицирани адвокати. Те са имали неограничена възможност за участие в съдебните прения, като пълноценно са се възползвали от нея, отстоявайки позиция изцяло в полза на подсъдимия. Разбира се по този начин те са реализирали собствени права на самостоятелна страна в процеса и подсъдимият по никакъв начин не е бил обвързан от техните становища. Но в предоставената му последна дума той не е заявил несъгласуваност с гледната точка на адвокатите си. Имал е неограничена възможност да изложи доводите си и да заяви цялостното си отношение към обвинението. Сторил го е и впоследствие – в рамките на инициираното по негова жалба въззивно производство чрез участието си в съдебните прения и упражнявайки правото си на последна дума пред въззивния съд. Другият аргумент на защитата, с който е обосновано отправеното искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново съдебно разглеждане, свързан с недостатък в съдържанието на обвинителния акт е бил поставен на вниманието и на въззивния съд и е получил точен и обоснован отговор от него, към който настоящата инстанция може само да се присъедини, без да е нужно да преповтаря съдържателните аргументи, с които той е отхвърлен от състава на апелативния съд. Лишени от логическа последователност са аргументите, с които е обосновано представеното в касационната жалба възражение за неправилно прилагане на материалния закон поради квалифициране на установените факти по чл. 354а, ал. 1 НК, вместо по чл. 354а, ал. 3 НК и базираното на това възражение искане за пълно оневиняване на подсъдимия. Механизмът на ползваната в конкретната част от касационната жалба логика не допуска отговор заради отсъстващата връзка между претенцията и представените като подкрепящи я съображения. Единствено може да се каже, че от приетите от съдилищата за установени факти не следва извод за несъставомерност на деянието на Н.. Няма основания за корекция в извършената от съдилищата материално-правна оценка на поведението на подсъдимия. Както вече бе посочено, коректно установен е фактът на държането на инкриминираното количество хероин от подсъдимия в обитавания от него към датата на задържането му дом. Коректно е изяснено и съдържанието на умисъла на Н., както и наличието на специфичната цел на държането по чл. 354а, ал. 1 НК – за разпространение. Безукорна е преценката на съдилищата, че целта за разпространение е изводима от факта на количеството на веществото, на неговия вид и парична равностойност, от наличието на принадлежности за претеглянето и разфасоването му и не на последно място от доказателствата за активността на подсъдимия по наркоразпространение в града, вкл. и към датата на инкриминираните събития. Наличието на хероинова зависимост у подсъдимия не конкурира по какъвто и да е начин възможността държаният от него хероин да е предназначен именно за разпространение, като се имат предвид останалите, установени по делото доказателства за ангажираността му в наркоразпространението в града. Още повече, че както справедливо е отбелязал съда, сам подсъдимият е признал в обясненията си, че предоставя хероин на други лица, макар да свързва тази си деятелност с конкретни поводи (парти) и да отрича да го е правил срещу заплащане. Неоснователно е възражението за явна несправедливост на намаленото чрез въззивната намеса наказание. Зависимост като утвърдената с касационната жалба – определяне на наказание в минимума при констатиране на смекчаващи отговорността обстоятелства не съществува сред правилата за определяне на наказанието. Всъщност като смекчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд е изтъкнал единствено дългогодишната зависимост на подсъдимия към хероин. Същевременно обаче този съд не се е ангажирал с разсъждения за начина, по който това обстоятелство е повлияло престъпните нагласи на подсъдимия, подтикнали го към държане на хероин с разпространителска цел. Без да се оспорва ролята на такава зависимост като фактор, определящ мотивационната структура и йерархията на ценностите на личността по принцип, в конкретния случай липсва изводим от материалите по делото отговор във въззивното решение за това как и доколко хероиновата зависимост на подсъдимия е организирала и направлявала поведението му към държане на наркотици с цел за разпространяването им, за да се отчита тя като смекчаващо обстоятелство. Въпреки това извършеното от въззивния съд смекчаване на наказанието съответства на обективните характеристики на деянието и на вината на подсъдимия и би могло да служи като достатъчно адекватен показател за степента на укоримост, както на деянието, така и на самия подсъдим, който трикратно вече е осъждан за престъпления от същия вид (вкл. и за държане на наркотични вещества с цел разпространение). Наказание в абсолютния минимум би било несъответстно на тежестта на конкретната проява, преценена от гледище не само на вида и количеството на държаното вещество, но най-вече от гледище на доказателствата за това, че цялостната престъпна дейност на подсъдимия всъщност сериозно е надхвърляла мащабите на конкретно инкриминираната негова проява. Съобразяването на този фактор, относим към индивидуализацията на наказанието въззивният съд без основания е отрекъл. Доказателствата по делото сочат, че в некратък времеви интервал Н. е бил ангажиран и с дейност по наркоразпространение, като е снабдявал други лица с наркотици. Това има своето значение за определянето на личната негова обществена опасност, а от тук и за размера на приложимото наказание. С оглед на всичко това определеното от въззивния съд наказание се явява съответно на целите по чл. 36 НК и няма основания за коригирането му. Поради изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 15.06.2017г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 492/2016г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.