Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 16.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 680 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Н. К. срещу присъда № 7 от 16.01.2018 г., постановена по внохд № 4089/17 г. на Софийския градски съд. В жалбата е посочено, че присъдата е „необоснована и недоказана”, като се отправя искане към ВКС да я отмени и да потвърди първоинстанционната присъда. В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец Е. Г. К. и нейният повереник не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С обжалваната присъда Софийският градски съд е отменил присъда от 10.02.2017 г. по нохд № 5047/15 г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият К. е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Вместо това признал подс. К. за виновен в това, че на 11.10.2013 г. отнел от владението на Е. К. вещи на обща стойност 718 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и на основание чл. 198 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Жалбата е неоснователна. От съдържанието на жалбата е видно, че подсъдимият иска от касационната инстанция да се произнесе по обосноваността на въззивната присъда и да я отмени, като потвърди присъдата на районния съд. Така формулираната претенция не държи сметка за правомощията на ВКС в касационното производство и за обхвата на касационната проверка. Върховният касационен съд има право да упражни правомощията на въззивен съд само след двукратна отмяна на присъдата/ решението и при трето по ред разглеждане на делото, т.е в хипотезата на чл. 354 ал.5 от НПК, какъвто не е настоящия случай. Когато актът на въззивната инстанция за пръв път се разглежда от ВКС, касационната инстанция е длъжна да се произнесе по основателността на релевираните от обжалвалата страна касационни основания, базирайки се преди всичко на доводите, изложени в подкрепа на тези основания. В случай на констатирана процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, ВКС може единствено да го отмени и да върне делото за ново разглеждане на първата или на въззивната инстанция. В случая, жалбоподателят не сочи изрично някое от касационните основания, визирани в чл. 348 ал.1 от НПК, а маркира съображения за липса на доказателства за авторството на престъплението. Намира го за доказано поради опороченото разпознаване, извършено по време на досъдебното производство и поради непредставяне на диска от охранителната камера за наблюдение, предоставен на разследващите органи от св. П.. Посочените доводи биха могли да се възприемат като подкрепящи оплакване за допуснати процесуални нарушения при установяване на фактите от страна на Софийския градски съд. При извършената в тази насока проверка на въззивната присъда, ВКС не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Софийският градски съд е направил необходимото за разкриване на обективната истина, като е подложил на внимателна и пълна проверка всички доказателства, събрани при първоинстанционното и при въззивното съдебно следствие. Анализирал е с нужното внимание показанията на св. К. и ги е съпоставил с показанията на св. П., като е установил идентичност в твърденията им относно начина на извършване на престъплението. Извършил е вярна интерпретация на заключението на съдебно-графологичната експертиза и е изложил съображения защо счита, че протоколът за разпознаване е годно доказателствено средство за установяване на авторството на деянието в лицето на касатора. Фактическите изводи на съда относно главния факт, включен в предмета на доказване, не са изградени на база превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други. Те са изведени при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсват основания за отмяна на въззивната присъда. Липсва основание и за оправдаване на подсъдимия К., защото при обвързващите факти, приети от въззивния съд, материалният закон е приложен правилно. В жалбата липсва оплакване по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, извън вече обсъдената претенция за недоказаност на обвинението. При тези съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/ 16.01.2018 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд №4089/ 2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: