О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129 гр. София, 16.03.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 2620 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 363 от 01.11.2016г., постановено по ч.т.д. № 302 по описа за 2016г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 1057 от 4.10.2016г. по т.д. № 339/2016 г. на Бургаския окръжен съд. С последното на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, във вр. с чл.621 ТЗ е спряно производството по т.д. № 339/2016г., до решаване с влязъл в сила акт на т.д. № 191/2016 г. по описа на БОС. Жалбоподателят иска отмяна на постановено от Бургаския апелативен съд определение, като незаконосъобразно, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи, че с атакуваното определение съдът неправилно е приложил нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в случая липсва зависимост, обосноваваща извода за наличие на преюдициално правоотношение. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставил следния въпрос, като обусловил изхода на конкретния правен спор и формирал правораздавателната му воля: Налице ли е преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжник, за който вече има депозирана такава молба от друг кредитор, но все още няма произнасяне на съда по предходната молба”. Намира, че по формулирания процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], не представя писмен отговор. Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по молба на [фирма], [населено място], с искане за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, [фирма], [населено място], поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството–длъжник. Окръжният съд е постановил спиране на производството по т.д. № 339/2016г. до решаване с влязъл в сила акт на предходно т.д. № 191/2016г. на БОС, образувано по молба по чл.625 ТЗ на друг кредитор срещу същия длъжник, по което преклузивният срок за присъединяване на кредитори по чл.629, ал.4 ТЗ е изтекъл преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ по спряното дело по несъстоятелност. Аргументирано е, че постановеното на основание чл.630, ал.3 ТЗ решение за откриване на производство по несъстоятелност, с което се цели осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, има действие по отношение на всички. Съставът на апелативния съд е потвърдил определението на окръжния съд, като е приел, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК. В мотивната част на атакуваното определение е посочено, че едно решение за откриване на производство по несъстоятелност има действие по отношение на всички, като силата на пресъдено нещо се разпростира върху установяването на неплатежоспособността на търговеца и началната й дата, а не върху размера и вида на вземането, респ. задължението на търговеца. В следващият етап на производството – на предявяване на вземанията се установява съществуването, размерът, обезпеченията, с които разполагат кредиторите, като в тази фаза всеки заинтересован кредитор и длъжника може да ги оспори. Съдът намира, че касационният контрол следва да бъде допуснат, тъй като поставеният правен въпрос, конкретизиран от настоящия състав по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, налице ли е основание за спиране на производство по молба на кредитор по чл.625 ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна молба по чл.625 на друг кредитор срещу същия длъжник при невъзможност за присъединяване към нея по чл.629, ал.4 ТЗ, поради изтичане на преклузивния срок за това, се обхваща от предмета на делото, обусловил е изхода на спора, като по отношение на него е налице и релевираното в изложението към жалбата допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид приложена противоположна на даденото разрешение в обжалваното определение практика на един от съставите на Апелативен съд София. Настоящият състав на ВКС, приема за правилно даденото в обжалваното определение на Апелативен съд Бургас разрешение, с оглед следното: Предмет на молбите по чл.625 ТЗ на кредиторите, подадени срещу един и същ длъжник, е един - установяване на състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост /чл.620, ал.1, т.1 ТЗ/, върху което състояние и неговия начален момент се формира силата на пресъдено нещо, чийто субективни предели се разпростират върху всички /чл.630, ал.3 ТЗ/, като решението за откриване на производство по несъстоятелност има незабавно действие спрямо всички /чл.634 ТЗ/ и след постановяването му е недопустимо оттегляне и отказ от молбата по чл.625 ТЗ /чл.621а, ал.3, т.2 ТЗ/. С оглед на посочените специфики на производството по несъстоятелност в чл.629, ал.4 ТЗ е установена и фигурата на присъединения кредитор, чрез която именно се дава възможност на останалите кредитори на длъжника с вземания по чл.625 вр. чл.608, ал.1 ТЗ, да участват при разглеждане на спора, дали спрямо длъжника са налице предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, при условие, че кредиторите с активна легитимация по чл.625 вр. чл.608, ал.1 ТЗ подадат молбата си за присъединяване в установен от закона преклузивен срок – до края на първото по делото открито съдебно заседание. Присъединеният кредитор има същите права като първоначалния кредитор, може да наведе основание за откриване на производството, различно от първоначалното, да съедини искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност, като по молбата на присъединения кредитор съдът по несъстоятелността дължи произнасяне, дори ако молбата на първоначалния кредитор се оттегли преди постановяване на решението по спора. В случай, че кредиторите пропуснат дадената от закона възможност за присъединяване, подадената от тях молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу същия длъжник е процесуално допустима, предвид възможността за недоказване на активната легитимация на кредитора по подадената вече предходна молба по чл.625 ТЗ, по която е изтекъл срокът за присъединяване по чл.629, ал.4 ТЗ. Независимо от това, с оглед правилото на чл.629, ал.4 ТЗ, подадената молба по чл.625 ТЗ след изтичане на срока за присъединяване по вече образувано дело по несъстоятелност не може да се разгледа преди приключване на производството по предходната молба по чл.625 ТЗ с влязъл в сила акт. Съобразно специалното правило на чл.629, ал.4 ТЗ, последваща молба на кредитор по чл.625 ТЗ, ако е подадена в преклузивния срок по чл.629, ал.4 ТЗ, може да се разгледа заедно с първоначалната висяща молба по чл.625 ТЗ, но не и преди нея. Да се приеме противното, би означавало да не се отчитат посочените по–горе специфики на производството по несъстоятелност, вкл. специалната разпоредба на чл.629, ал.4 ТЗ, регулираща конкуренцията на молби спрямо един и същ длъжник, подадени от различни кредитори, фактът, че молбата по чл.629, ал.4 ТЗ по същество е молба по чл.625 ТЗ, като се създаде вкл. и възможност за постановяване на противоречиви решения по спора относно наличието на основание за откриване на производството по несъстоятелност. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС дава следният отговор на поставения правен въпрос: Предвид специалното правило на чл.629, ал.4 ТЗ, налице е основание за спиране на производството по молба на кредитор по чл.625 ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна молба по чл.625 на друг кредитор срещу същия длъжник при невъзможност за присъединяване към нея по чл.629, ал.4 ТЗ с оглед изтичане на преклузивния срок за това. Предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, определението на Апелативен съд Бургас, като постановено в съответствие с чл.629, ал.4 ТЗ, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 363 от 01.11.2016г., постановено по ч.т.д. № 302 / 2016г. на Апелативен съд Бургас. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 363 от 01.11.2016г., постановено по ч.т.д. № 302 / 2016г. на Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.