3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1255/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр.София, 25 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1255/2011 година Осъденият В. П. К. е отправил до ВКС искане по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което е наказан, разгледано в първата инстанция от Велинградския районен съд, а във втората – от Пазарджишкия окръжен съд. С първоинстанционната присъда - № 59 от 24 ноември 2010 год. по нохд № 543/2010 год., К. е наказан по чл.343б, ал.1 НК с 5 месеца лишаване от свобода условно за 3 години, както и с лишаване от право да управлява МПС за 1 година; престъплението по транспорта е извършено на 13 юли 2010 год. с концентрация на алкохол в кръвта 1,71 на хиляда. Присъдата е потвърдена с решение № 13 от 26 януари 2011 год. по внохд № 20/2011 год. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на основанията за това по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с 348, ал.1, т.1 и 2 НПК, както и доводите на искателя, че са нарушени материалния и процесуалния закони; настоява се или за оправдаването на осъдения още в тази съдебна инстанция, или за ново разглеждане на делото в предходната. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора, взел участие в него, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основанията за възобновяване на делото. Изводът се отнася най-напред за оспорването на процесуалната законосъобразност на съдебните актове, защото ако беше основателно, щеше да бъде достатъчно за уважаване на искането за възобновяване на делото. Осъденият разбира твърде формално изискването за провеждане на тайното съвещание при постановяване на присъдата – да бъде проведено непременно извън съдебната зала и съдебният акт да не бъде узнат дори от съдебния секретар, който изготвя технически проекта за него. Законът обяснимо не урежда такива подробности и така не дава основание на осъдения да смята, че ВРС е нарушил пряко процесуалните изисквания в тази насока, а ПОС-косвено, като не ги е приел за нарушени от ВРС. Претенцията за нарушаване на материалния закон е на свой ред обсъждана доста подробно в искането и в негова подкрепа, без това в крайна сметка да е необходимо. След като защитната теза е общо взето за поведение на К. при крайна необходимост (чл.13 НК), излишно е да се поставят например въпроси за неговия умисъл (при правомерните действия липсва вина). Същественото в случая е, че ако той наистина е бил принуден да напусне язовира (даже незаконно-което е спорно), тази принуда дори и да е възможно да бъде определена като непосредствена опасност по смисъла на чл.13 за живота и здравето му, в никакъв случай не е налагала шофиране на автомобила чак до проверката за употреба на алкохол (толкова продължително шофиране след употребата на алкохол не е било, с други думи, единственият начин за избягване на опасността – вж. и р.592/08-09-І, Б.. 7/09). Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 13 от 26 януари 2011 год. по внохд № 20/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ