Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 7 Р Е Ш Е Н И Е № 251 С., 17.01. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА Г. НИКОЛАЕВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 3287 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е образувано по молба за отмяна с вх. № 1066903 от 27.04.2016 г. от [фирма], [населено място], представлявано от Д. П. Т., чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-С., на влязлото в сила решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 2462/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е отменено въззивно решение № 854/06.02.2015г. по гр.д. № 3705/2013г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, и е отхвърлен предявеният от [фирма] против Б. Х. С., починал в хода на производството, заместен по реда на чл. 120 ГПК/отм./ от наследниците си по закон П. А. С. и А. Б. Ц., С. Х. С., починал в хода на производството и заместен от наследниците си А. С. С.-В. и първоначалните ответници Е. М. С. и Х. М. С., отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на общо 46.77% ид.ч. от следния недвижим имот - магазин-ателие № 1, в партера на шестетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 70.53 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-7, кв. 326 по плана на С.., м. „ГГЦ-Г-6“, с площ на парцела от 442 кв.м., при съседи: [улица], парцел Х-6, парцел ХІІ-8, парц. II-11, парц. ІІІ-12 и парцел І-10, както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на констативен нотариален акт № 20 от 29.07.1999г., том I, рег.№ 3114, дело 129/99г. на нотариус Д. И., с който те са признати са собственици на същия имот. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че предвид новооткритото обстоятелство, установено с удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма], че настоящ адрес [улица] се отнася до поземлен имот с пл. № 11, кв. 325, м.”Центъра”, нанесен в кадастрален лист 383 по плана на [населено място], заедно с построената в него сграда, находяща се на ъгъла на „С.”/стари имена [улица]и [улица]/ и [улица], район Т., Столична община, както и че данни за промяна в номерацията на посочения недвижим имот от 1945 г. до настоящия момент не са открити. Молителят твърди, че в случая придобитият от наследодателката на ответниците недвижим имот с нотариален акт № 1838/22.05.1931 г., д. № 1610/1931 г., находящ се в [населено място], [улица], одържавен по ЗОЕГПНС, сега имот с пл. № 11, кв. 325, м.”Центъра”, нанесен в кадастрален лист 383 по плана на [населено място], не е идентичен с недвижим имот с адрес: [улица], сега УПИ ХІ-7, кв. 326, м.”Центъра”, поради което не са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ за обезщетяване на ответниците със съсобственост върху процесния недвижим имот – наследодателката им не е била собственик на недвижим имот с адрес: [улица], сега УПИ ХІ-7, кв. 326, м.”Центъра”, поради което същите нямат право на обезщетение със съсобственост върху изградения в имота търговски обект, индивидуализиран с А. № 232/1997 г., както и че са незаконосъобразни заповедите № РД-21-1339/21.12.1998 г. и № РД-23-083/29.04.1999 г. на областния управител на област С.. Представя описаното в молбата писмено доказателство - удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма], за което твърди, че представлява писмено доказателство, удостоверяващо ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. В съдебно заседание адв. А. поддържа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна А. С. С. и П. А. С., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Г. от АК-С. и А. Б. С., Х. М. С. и Е. М. С., всички със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорват като неоснователна. В съдебно заседания адв. Г. и адв. Н. поддържат становището си, изразено в писмения отговор и молят молбата за отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК Върховният касационен съд, І г.о. по гр.д. № 2462/2015 г. е отменил въззивно решение № 854/06.02.2015г. по гр.д. № 3705/2013г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, и е отхвърлил предявеният от [фирма] против Б. Х. С., починал в хода на производството, заместен по реда на чл. 120 ГПК/отм./ от наследниците си по закон П. А. С. и А. Б. Ц., С. Х. С., починал в хода на производството и заместен от наследниците си А. С. С.-В. и първоначалните ответници Е. М. С. и Х. М. С., отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на общо 46.77% ид.ч. от следния недвижим имот - магазин-ателие № 1, в партера на шестетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 70.53 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-7, кв. 326 по плана на С.., м. „ГГЦ-Г-6“, с площ на парцела от 442 кв.м., при съседи: [улица], парцел Х-6, парцел ХІІ-8, парц. II-11, парц. ІІІ-12 и парцел І-10, както и искът на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на констативен нотариален акт № 20 от 29.07.1999г., том I, рег.№ 3114, дело 129/99г. на нотариус Д. И., с който те са признати са собственици на същия имот. Съдът е приел, че заповед № РД 21-1339/21.12.1998г., с която е уважено искането на наследниците за обезщетение с процесния търговски обект и последващата заповед № РД 21-083/29.04.1999г. на Областния управител, с която е определена оценката и квотите на наследниците от него, са законосъобразни административни актове, които лигитимират ответниците като съсобственици на процесния недвижим имот. Те са правоимащи лица по ЗОСОИ, защото са доказали, че са наследници на общата наследодателка А. д-р Х. С., починала на 24.04.1971 г., която с н.а. № 1838 от 22.05.1931 г., дело № 1610/1931 г. купува урегулирано място, заедно с построената в него едноетажна жилищна къща с пристройка, находяща се в [населено място], [улица], цялото с площ от 435.47 кв.м. С решение от 12.11.1948г. по преписка вх. № 8010/1948 г. са отчуждени други имоти по ЗОЕГПНС. Не е отчуждено дворно място с къща и два дюкяна на [улица] празно място на [улица]. Видно от контролен лист от 30.03.1949 г. решението от 12.10.1948 г. не е утвърдено с мотив, че подлежат на отчуждаване и къщата с двата магазина на [улица] празното място на същата улица № 37 с площ от 435.47 кв.м. Върху контролния лист, на 20.06.1949 г. Министерски съвет е изменил постановеното решение, съгласно мнението на службата, изложено в контролния лист от 30.03.1949 г., т.е. постановено е отчуждаване и на празното дворно място на [улица]. Съдът е приел, че на отчуждаване по ЗВСОНИ подлежат имотите, които са отчуждени по ЗОЕГПНС, а реституцията се извършва в полза на лицата, от които са отнети тези имоти, респективно от наследниците им. Ако други лица претендират, че са собственици на тези имоти, спорът се разрешава в отделно производство по исков ред – чл. 3 ЗВСОНИ. Този закон не изисква доказване правото на собственост само с титул за собственост по аргумент и от нормата на чл. 9 ЗВСОНИ. В случая за отчуждения по ЗОЕГПНС имот е съставен А. № 2679 от 12.10.1949 г., в който са отразени актовете по отчуждаване. От удостоверение, издадено от Г., е видно, че настоящ адрес - [улица] се отнася сега до УПИ ХI-7 от кв. 326, м. „ГГЦ-Г-6“. а [улица]е преименувана на [улица]около 1950 г., а през 1991 г. е преименувана на [улица]. Ищецът е предявил иск за търговски обект от сграда, построена в УПИ ХІ-7 от кв. 326 [населено място], поради което съдът е приел, че е налице идентичност между купения и отчуждения имот от общата наследодателка на ответниците и имота, за който ищецът е предявил иска, поради което предявените отрицателен установителен иск и този за отмяна на нотариален акт, са отхвърлени като неоснователни. Решението е влязло в сила на 29.10.2015 г. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В случая никое от визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК условия не е налице. Молителят не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са възпрепятствали снабдяването му с представеното удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма] по време на процеса, поради което непредставянето му по делото се дължи на неговото процесуално бездействие и неполагане от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. Освен това, съгласно представеното от молителя писмено доказателство, удостоверяващо твърдяното ново обстоятелство - удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма], е видно, че настоящ адрес [улица] се отнася за поземлен имот с пл. № 11, кв. 325, м. „Център”, нанесен в кадастрален лист 383 по плана на [населено място], заедно с построената в него сграда, находящи се на ъгъла на [улица]/стари имена [улица]и [улица]/ и [улица], район Т., Столична община. Както се посочи по-горе посоченото обстоятелство и удостоверяващото го писмено доказателство не представлява новооткрито по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тази законова норма изисква обективно обстоятелствата и доказателствата да са новооткрити и нови като бездействието на страната да ги твърди и представи в същинското гражданско производство, не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това твърдяното ново обстоятелство и удостоверяващото го писмено доказателство не установява обстоятелства, които да са и съществени за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот, тъй като от него не могат да се направят изводите, които излага молителят и дори то да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, съдът не би достигнал до други правни изводи. Това е така, тъй като от нотариален акт № 1838/22.05.1931 г., д. № 1610/1931 г. придобитият от наследодателката на ответниците имот, находящ се в [населено място], [улица], е при съседи: М., Б., И. У., Д. Л. и [улица], т.е. не се намира на ъгъла на две улици, докато съгласно представеното удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма], на което се позовава молителят, настоящ адрес - [улица] се отнася за поземлен имот с пл. № 11, кв. 325, м. „Център”, нанесен в кадастрален лист 383 по плана на [населено място], заедно с построената в него сграда, находящи се на ъгъла на [улица]/стари имена [улица]и [улица]/ и [улица], район Т., Столична община, т.е. този имот се намира на ъгъла на [улица]и [улица]и очевидно не е идентичен с придобитият от наследодателката на ответниците имот с нотариален акт № 1838/22.05.1931 г., д. № 1610/1931 г., независимо от дублирането на номерата на улиците. Освен това в удостоверение № 68-00-1759/19.12.2011 г. на Г. С., приложено по делото, е удостоверено, че в поддържаната от [фирма] база данни за улици и адреси, не се съхранява информация за извършена промяна в адресната номерация по [улица]/стари имена [улица]и [улица]/, за периода преди 1938 г. Ето защо, молбата на [фирма], [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 2462/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата направените разноски за настоящото производство в общ размер от 2 700 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договорите за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], представлявано от Д. П. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 2462/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. Б. С. от [населено място], на П. А. С. от [населено място], на Е. М. С. от [населено място], на Х. М. С. от [населено място], на всеки един по 450/четиристотин и петдесет/лв. и на А. С. С. от [населено място] сумата от 900/деветстотин/ лв., направени по делото разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: