3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88 гр. София, 11.03.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 2985/2015 г. Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпили молби с вх. № 12447 от 19.11.2015 г. и с вх. № 39635 от 18.11.2015 г. с идентично съдържание, подадени от Й. Т. Й., чрез адвокат Д. М. А., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 223 от 09.11.2015 г. по гр. дело № 2985/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение. Ответникът – [фирма], [населено място], представляван от адвокат М. П. е подал отговор в срок, в който оспорва искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, като неоснователно. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законния срок и е процесуално допустимо. Разгледани по същество молбите са неоснователни поради следните съображения: С решение № 223 от 09.11.2015 г, постановено по гр. дело № 2985/2015 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е оставил без уважение подадената от Й. Т. Й. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решение № 1208 от 05.08.2014г. по гр. дело № 1154/2014г. на Варненски окръжен съд, като е присъдил разноски в полза на ответната страна - [фирма], [населено място] в размер на 1000 лева. Разноските са присъдени с оглед изхода на делото, представеното доказателство за извършването им - договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начинът на плащане – в брой и представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. В молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се съдържат необосновани твърдения и са изложени доводи, несъобразени с правилата по чл. 306, ал. 3 и чл. 307, ал. 2 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна е представил писмена защита с вх. № 10314, постъпила във ВКС на 28.09.2015 г., преди съдебното заседание от 01.10.2015 г., в която е изложил доводите си по молбата за отмяна и е поискал присъждане на разноски за извънинстанционното производство, като е представил надлежно заверени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Поради това твърденията, че не е депозиран отговор на молбата за отмяна и не са представени доказателства за разноски не се основават на данните по делото и са необосновани. В производството по чл. 307 ГПК не е предвидено връчване на отговора или становището на ответника на молителя /арг. чл. 306, ал. 3 ГПК, предвиждащ единствено връчване на препис от молбата за отмяна на ответника за отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа/, т.е. процедурата не съдържа правила за двойна размяна на книжа. В тази насока изложеното от процесуалния представител на молителя становище е правно несъстоятелно, като несъобразено с действащата процесуалноправна уредба. Производството по чл. 307, ал. 2 ГПК е извънинстанционно производство, в което не се прави доклад по делото, както в първоинстанционното производство /чл. 146 ГПК/. Запознаването с данните по делото, включително с писмената защита на ответника по молбата за отмяна и приложенията й, своевременно депозирани, преди съдебното заседание от 01.10.2015 г. е обусловено единствено от процесуалната активност на страната, молител в производството по чл. 307 ГПК. В тази връзка неоснователно е и възражението на молителя, че искането за присъждане на разноски е процесуално недопустимо, като направено след предвидения от закона срок. В случая искането за разноски е направено преди съдебното заседание от 01.10.2015 г. по гр. дело № 2985/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. с писменото становище на ответника по молбата за отмяна, поради което е въведено своевременно и по надлежния ред. Обстоятелството, че пълномощникът на ответника по молбата за отмяна не се е явил в съдебно заседание на 01.10.2015 г. не обосновава становището на молителя за липсата на искане за присъждане на разноски, тъй като подобно изискване не е регламентирано в производството по Глава 24 ГПК, като предпоставка за присъждане на разноски. Възражението на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение предвид изложените по – горе съображения за надлежно предявено искане за присъждане на разноски е направено несвоевременно, след приключване на устните състезания по делото. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че това възражение е и неоснователно. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.дело № 6/2013 г., т. 3 на ОСГКТК на ВКС /. В конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна защита в производството по чл. 307 ГПК е предоставена по правен спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане в извънинстанционното производство, а правната сложност произтича от преценката за допустимост и основателност на молбата за отмяна. Становището на ответника по молбата за отмяна, изготвено от неговия пълномощник – адвокат М. П. съдържа разглеждане и отговор на всички поставените в молбата за отмяна въпроси и съображения на молителя. В тази връзка доводите на молителя не се подкрепят и от собствената му преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото при определяне на адвокатското възнаграждение по отношение на собствената му правна защита, което видно от договорите за правна защита и съдействие е в размер на сумата 1000 лв. При липсата на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът присъжда разноските с оглед изхода на делото в техния действителен размер, който видно от доказателствата по делото – посоченият по- горе договор за правна защита и съдействие на ответника по молбата за отмяна е в размер на сумата 1000 лв. С оглед на всичко изложено по - горе следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Поради това молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се оставят без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 12447 от 19.11.2015 г. и с вх. № 39635 от 18.11.2015 г., подадени от Й. Т. Й. чрез адвокат Д. М. А. за изменение в частта за разноските на решение № 223 от 09.11.2015 г. по гр. дело № 2985/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: