Р Е Ш Е Н И Е № 50 С о ф и я, 10 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ф е в р у а р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 50/2018 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби от подсъдимия С. Г. П. от [населено място], област София и от защитника му адв.В.М. от АК-София срещу нова присъда № 312 от 03.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 1071/2017 г. от Софийския градски съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването му изцяло от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, но подкрепя искането на подсъдимия наказателното производство спрямо него да бъде прекратено поради изтичането на абсолютната давност за наказателното му преследване. Подсъдимият С. П. и защитникът му адв.М. поддържат както жалбите им, така и направеното искане за прилагане на института на давността за всички предявени му обвинения. Върховният касационен съд, преди да провери правилността на обжалваната присъда, съобрази следното : С присъда от 13.11.2016 г. по НОХД № 10091/2012 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия С. Г. П. от София за невинен и го е оправдал по предявените му обвинения по чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК заедно със съучастника му Д. В. Г. и самостоятелно извършените по чл.150, ал.1 от НК, по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.198, ал.1 от НК. Със същата присъда е признат за невинен и оправдан и съучастникът му Д. В. Г. по обвинението им по чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.1 от НК. Против първоинстанционната присъда е бил подаден въззивен протест от Районна прокуратура-София с възражения срещу оправдаването и на двамата подсъдими П. и Г., с оплаквания за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствените материали и неправилни изводи относно авторството при осъществяване на инкриминираните деяния с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна и за двамата подсъдими присъда, със съответните последици от това. Софийският градски съд, след провеждане на въззивно съдебно следствие по ВНОХД № 1071/2017 г., с присъда № 312 от 03.11.2017 г. е отменил присъдата на СРС в частта й относно оправдаването на подсъдимия П. по обвиненията по чл.142, ал.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК и го е признал за виновен в извършването на 02.02.2003 г. в София в съучастие с още три неустановени по делото лица на престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр.2-ро вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и такова по чл.150, ал.1 от НК, извършено по същото време по пътя от София за [населено място], област София спрямо пострадалата Е. Й. Н. от София, и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказания съответно 4 години и 3 години лишаване от свобода, групирани на основание чл.23, ал.1 от НК с налагане на общо наказание от 4 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК от това наказание е приспаднат срокът на предварителното задържане на подсъдимия. Така наложеното общо за съвкупността от престъпления наказание съдът е групирал на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК с наказанието, наложено на подс.П. по НОХД № 3020/2008 г. от Районен съд-София, като му е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното за новата съвкупност наказание е приспаднато изтърпяното наказание по присъдата по НОХД № 3020/2008 г. на СРС в размер на 4 години лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият П. да изтърпи отделно отложеното му на основание чл.66, ал.1 от НК наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2597/1998 г. на СРС, в чийто изпитателен срок е извършил инкриминираните деяния през м.02.2003 г., постановявайки първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 754 лева. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата част. Против новата въззивна присъда са подадени касационни жалби от подс.П. и от защитника му адв.М. с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по извеждане на фактическите обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи и заради явната несправедливост на наложените му наказания с алтернативни искания за отмяната на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от градския съд, или оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция изцяло. В производството пред ВКС е подадено на 22.02.2018 г. от подсъдимия С. П. искане за прекратяване на наказателното производство по всички предявени му обвинения поради изтичане на абсолютната давност за наказателното му преследване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, но същите няма как да бъдат разгледани по същество с оглед отправеното от подсъдимия искане за прилагане на института на давността. Както бе посочено по-горе, спрямо подсъдимия С. П. са предявени обвинения по чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, по чл.150, ал.1 от НК, по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.198, ал.1 от НК. За същите към 02.02.2003 г. са се предвиждали за първото от 1 до 6 години лишаване от свобода (ДВ бр.92/2002 г.), до 6 години лишаване от свобода за второто, от 2 до 8 години лишаване от свобода за третото и от 3 до 10 години лишаване от свобода за последното. Изяснено е в съдебната практика, че за преценката кой срок на преследвателската давност се прилага се има предвид минимума на предвидената за престъплението санкция, а не максимума. Съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК, наказателното преследване се изключва по давност след изтичането на 10 години от извършване на престъплението, когато не е образувано наказателно производство, а съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава този по чл.80, ал.1 от НК с една втора, в случая – 15 години. Обвиненията са за извършени от подс.П. престъпления на 02.02.2003 г., съответно в ранните часове на 03.02.2003 г. Към датата на съдебното заседание пред ВКС (23.02.2018 г., при образуване на делото на 16.01.2018 г.) са изтекли няколко дни повече от изискуемите се 15 години като срок на т.н. абсолютна давност за наказателното преследване на подсъдимия. Съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК наказателното производство следва да се прекрати, щом като подсъдимият не е отправил искане то да продължи (ал.2), каквото искане от негова страна няма. Обратно, подс.П. желае наказателното производство спрямо него да бъде прекратено на посоченото основание. При тези обстоятелства ВКС няма основание да се произнесе по касационните жалби на подсъдимия и на защитника му, а следва да отмени обжалваната въззивна присъда в частите й, касаещи ангажирането на наказателната отговорност на подс.С. П. и за потвърждаване на оправдаването му за част от предявените му обвинения (въпреки липсата на съответен касационен протест против тази част на присъдата, но при неизтекъл срок по чл.421, ал.1 от НПК за отправяне на искане за възобновяване на наказателното дело по реда на Глава 33 от НПК) и да прекрати наказателното производство спрямо него по всичките предявени му обвинения, по приложението на чл.23, ал.1 от НК, на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК и на чл.68, ал.1 от НК, включително и относно направените по водене на делото разноски. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 312 от 03.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 1071/2017 г. от Софийския градски съд, с която е ангажирана отговорността на подсъдимия С. Г. П., със снета по делото самоличност, за престъпления по чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК и е потвърдено оправдаването му за престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.198, ал.1 от НК с присъдата от 30.11.2016 г. по НОХД № 10091/2012 г. на Софийския районен съд, като - на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр.чл.80, ал.3 вр.ал.1, т.3 вр.чл.2, ал.2 от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство спрямо подсъдимия С. Г. П. по предявените му обвинения по чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, по чл.150, ал.1 от НК, по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.198, ал.1 от НК. Направените по делото разноски на основание чл.190 от НПК остават за сметка на държавата. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :